Миналият понеделник германските християндемократи, които
според всички прогнози ще спечелят предсрочните избори през
есента, приеха декларация за промяна на европейската политика
на Берлин и забавяне на темпото на "прибързаното и
недостатъчно подготвено" според тях разширяване на ЕС. Дни
преди срещата на върха в Брюксел лидерите на парламентарните
групи на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз
(ХДС/ХСС) в Бундестага, в местните парламенти в Германия и в
Европейския парламент единодушно гласуваха документа, в който
се подчертава, че България и Румъния трябва да бъдат приети
едва когато изпълнят всички критерии. Председателят на
фракцията на Европейската народна |
|
партия (ЕНП) в Европейския парламент
Ханс-Герт Пьотеринг беше цитиран от ДПА с думите, че Бундестагът
трябва да изчака новия доклад за напредъка на България и Румъния,
преди да ратифицира членството им. Германският парламент трябваше
да одобри договорите със София и Букурещ през ноември, но това
едва ли ще стане, тъй като канцлерът Герхард Шрьодер поиска
предсрочни парламентарни избори през септември. След като България
и Румъния подписаха на 25 април договора за присъединяване към ЕС,
от средите на германските консерватори се чуха предупреждения, че
двете страни застрашават пазара на труда във федералната
република, който и без това е затруднен от близо 5.5-те милиона
безработни. Политици като баварският премиер Едмунд Щойбер и
лидерът на ХДС Ангела Меркел предупредиха, че може да се стигне и
до отлагане на членството, ако двете страни не осъществят нужните
реформи. Според източници на икономическия в. "Ханделсблат", ако
дойде на власт в Берлин, Щойбер би се застъпил за задействане на
предпазната клауза срещу Румъния и България, по силата на която
влизането им ще бъде отложено с една година. Сред критичните
гласове към присъединяването на България през 2007 е и този на
депутата от ХДС/ХСС Матиас Висман, председател на Комисията за
Европа в Бундестага. Висман, юрист по образование, е член на
германския парламент от 1976. Бил президент на Европейския съюз на
младите християндемократи EUJCD (1976 - 1982), министър на науката
и технологиите (януари - май 1993), министър на транспорта (май
1993 - октомври 1998) в правителствата на Хелмут Кол. Висман е
член и на надзорния съвет на енергийната компания "Енерги
Баден-Вюртемберг" (Energie Baden-Wurttemberg AG) в Карлсруе и на
"Ролс-Ройс" (Rolls-Royce Plc.) в Лондон.
Г-н Висман, председателите на
парламентарните групи на ХДС/ХСС настояха на събранието си миналия
понеделник в Кил за промяна на курса на европейската политика.
Какво конкретно искат с резолюцията си християндемократите?
- С резолюцията, единодушно одобрена
от лидерите на парламентарните групи на ХДС/ХСС, се представят
основните насоки на европейската политика след парламентарните
избори в Германия през есента. В нея ясно се мотивира амбицията
едно ново правителство под ръководството на Ангела Меркел да успее
да съхрани наследството от Конрад Аденауер и Хелмут Кол в
европейската политика и да възвърне дееспособността на ЕС. Освен
това трябва да променим европейския курс, за да се погрижим за
страховете на населението в ЕС и да върнем основополагащото
доверие в европейската политика. Най-голямата грешка би била, ако
пренебрегнем решението на избирателите във Франция и Холандия като
малка производствена злополука и преминем към обичайния дневен
ред.
Според медиите в резолюцията се отбелязва,
че възможни нови членки като България и Румъния трябва да бъдат
приети в ЕС едва тогава, когато изпълнят всички предпоставки.
Значи ли това, че ХДС/ХСС поставя под въпрос планираното за 2007
присъединяване и ще се застъпи за отлагане на членството?
- Ние високо ценим България. Но и
България може да бъде приета в ЕС само ако изпълни всички критерии
за присъединяването.
Какво ще стане с членството на България,
ако наесен в Берлин дойде ново правителство, съставено от
християндемократите?
- Ще подчертая още веднъж: България
и Румъния могат да влязат в ЕС само ако са изпълнили всички
необходими за това условия. В противен случай се прилага т.нар.
суперпредпазна клауза и присъединяването ще бъде отложено с една
година.
Председателят на групата на ЕНП в
европарламента Ханс-Герт Пьотеринт призова Бундестага да изчака
доклада за напредъка на България и Румъния, преди да се произнесе
за приема на двете страни. Ако докладът съдържа остри критики към
София, германският парламент ще ратифицира ли договора с България?
- Без достатъчно доказателства, че
двете държави - Румъния и България, са извършили всичко необходимо
за членството, ние в Бундестага няма да одобрим присъединяването.
А без ратификацията тези страни не могат да станат членове на ЕС.
В кои области според вас България има още
какво да направи преди реалното присъединяване?
- България и преди всичко Румъния
трябва да положат още много усилия, за да изпълнят изискванията за
присъединяването, което е одобрено по принцип. Румъния трябва да
извърши напредък главно в борбата срещу корупцията. България вече
отбеляза голям прогрес в осъществяването на необходимите реформи -
например законовите предпоставки за правосъдна реформа, съобразена
с ЕС. Държа да отбележа обаче, че все още липсват административни
структури, които и да приложат това законодателство. Други важни и
още нерешени въпроси са политиката към ромите, свободата на
медиите и предотвратяването на търговията с хора и контрабандата.
За да стане присъединяването реално, България с още по-голям
устрем трябва да придвижи реформистките намерения напред.
Вие и други консервативни политици
предупреждавате през последните седмици, че ЕС скоро ще стигне
границите на своята способност да присъединява нови и нови страни.
Натовари ли твърдо много ЕС първата вълна на източното
разширяване?
- Разширяването с десет страни
миналата година бе голям политически успех за ЕС, с който бяха
преодолени болезнени исторически разриви. Но сега ЕС трябва да
влезе в етап на стабилизиране. Трябва да се разделим с
представата, че Европа е безгранично разтегаема. Тъкмо настоящите
политически събития показват, че хората се страхуват от
непрестанните разширявания и от това губят доверие в ЕС. Границите
на "Проекта Европа" не са моментът, в който никоя държава повече
няма да иска да се присъедини. Границите на Европа се определят от
способността на ЕС да се разширява.
Защо провалите на референдумите за
евроконституцията във Франция и Холандия се свързаха и с
разширяването на ЕС?
- За отхвърлянето на договора за
конституцията от гражданите на Франция и Холандия има многобройни
причини. Само една пренебрежимо малка част от тях имат общо със
самата форма на договора. В референдумите важи принципът "Гласува
се за всичко, само не и за същинския проблем". Особено холандците
като най-големия нетен платец в съюза (на глава от населението -
бел. ред.), но също и французите често се чувстват ощетени в
сегашното развитие на финансовата политика и разширяването. С
оглед на това резултатът от референдумите може да се разгледа и
като отхвърляне на бърз процес на разширяване. Но сред причините
за отказа е и свръхразмерната бюрокрация, която често се опитва да
регулира живота на хората дори до детайлите на ежедневието им.
Но важна роля за френското и холандското
"не" изиграха и фактори като страха от загуба на работни места, от
глобализацията, от силния приток на имигранти. Колко големи са
тези опасения в Германия и как те въздействат на настроенията за
разширяването?
- Като експортно ориентирана страна
Германия е сред големите печеливши от разрастването на ЕС на
изток. Това се осъзнава добре от хората. Но въпреки това
притесненията им трябва да бъдат приети сериозно. Трябва да е ясно
накъде трябва и иска да се развива ЕС. Тогава хората отново ще
имат доверие в ЕС.
Би ли имало трудности за европейската
интеграция на България, ако след изборите на 25 юни в София дойдат
на власт социалистите, а в Берлин през есента -
християндемократите?
- Външната политика, а и
европейската интеграция винаги се определят от дългосрочни
стратегии. Работата на сегашното българско правителство по
отношение на Европа заслужава голям респект. Но който и да
управлява, въпросът е, че България, както всички други страни,
трябва точно да изпълни критериите за членство.