22-06-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

22 юни 2005, 16:55

Матиас Висман:

Няма да ви одобрим, ако не докажете, че сте готови

Интервю на Драгомир Иванов за "Дневник"

 

Миналият понеделник германските християндемократи, които според всички прогнози ще спечелят предсрочните избори през есента, приеха декларация за промяна на европейската политика на Берлин и забавяне на темпото на "прибързаното и недостатъчно подготвено" според тях разширяване на ЕС. Дни преди срещата на върха в Брюксел лидерите на парламентарните групи на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) в Бундестага, в местните парламенти в Германия и в Европейския парламент единодушно гласуваха документа, в който се подчертава, че България и Румъния трябва да бъдат приети едва когато изпълнят всички критерии. Председателят на фракцията на Европейската народна

партия (ЕНП) в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг беше цитиран от ДПА с думите, че Бундестагът трябва да изчака новия доклад за напредъка на България и Румъния, преди да ратифицира членството им. Германският парламент трябваше да одобри договорите със София и Букурещ през ноември, но това едва ли ще стане, тъй като канцлерът Герхард Шрьодер поиска предсрочни парламентарни избори през септември. След като България и Румъния подписаха на 25 април договора за присъединяване към ЕС, от средите на германските консерватори се чуха предупреждения, че двете страни застрашават пазара на труда във федералната република, който и без това е затруднен от близо 5.5-те милиона безработни. Политици като баварският премиер Едмунд Щойбер и лидерът на ХДС Ангела Меркел предупредиха, че може да се стигне и до отлагане на членството, ако двете страни не осъществят нужните реформи. Според източници на икономическия в. "Ханделсблат", ако дойде на власт в Берлин, Щойбер би се застъпил за задействане на предпазната клауза срещу Румъния и България, по силата на която влизането им ще бъде отложено с една година. Сред критичните гласове към присъединяването на България през 2007 е и този на депутата от ХДС/ХСС Матиас Висман, председател на Комисията за Европа в Бундестага. Висман, юрист по образование, е член на германския парламент от 1976. Бил президент на Европейския съюз на младите християндемократи EUJCD (1976 - 1982), министър на науката и технологиите (януари - май 1993), министър на транспорта (май 1993 - октомври 1998) в правителствата на Хелмут Кол. Висман е член и на надзорния съвет на енергийната компания "Енерги Баден-Вюртемберг" (Energie Baden-Wurttemberg AG) в Карлсруе и на "Ролс-Ройс" (Rolls-Royce Plc.) в Лондон.

Г-н Висман, председателите на парламентарните групи на ХДС/ХСС настояха на събранието си миналия понеделник в Кил за промяна на курса на европейската политика. Какво конкретно искат с резолюцията си християндемократите?

- С резолюцията, единодушно одобрена от лидерите на парламентарните групи на ХДС/ХСС, се представят основните насоки на европейската политика след парламентарните избори в Германия през есента. В нея ясно се мотивира амбицията едно ново правителство под ръководството на Ангела Меркел да успее да съхрани наследството от Конрад Аденауер и Хелмут Кол в европейската политика и да възвърне дееспособността на ЕС. Освен това трябва да променим европейския курс, за да се погрижим за страховете на населението в ЕС и да върнем основополагащото доверие в европейската политика. Най-голямата грешка би била, ако пренебрегнем решението на избирателите във Франция и Холандия като малка производствена злополука и преминем към обичайния дневен ред.

Според медиите в резолюцията се отбелязва, че възможни нови членки като България и Румъния трябва да бъдат приети в ЕС едва тогава, когато изпълнят всички предпоставки. Значи ли това, че ХДС/ХСС поставя под въпрос планираното за 2007 присъединяване и ще се застъпи за отлагане на членството?

- Ние високо ценим България. Но и България може да бъде приета в ЕС само ако изпълни всички критерии за присъединяването.

Какво ще стане с членството на България, ако наесен в Берлин дойде ново правителство, съставено от християндемократите?

- Ще подчертая още веднъж: България и Румъния могат да влязат в ЕС само ако са изпълнили всички необходими за това условия. В противен случай се прилага т.нар. суперпредпазна клауза и присъединяването ще бъде отложено с една година.

Председателят на групата на ЕНП в европарламента Ханс-Герт Пьотеринт призова Бундестага да изчака доклада за напредъка на България и Румъния, преди да се произнесе за приема на двете страни. Ако докладът съдържа остри критики към София, германският парламент ще ратифицира ли договора с България?

- Без достатъчно доказателства, че двете държави - Румъния и България, са извършили всичко необходимо за членството, ние в Бундестага няма да одобрим присъединяването. А без ратификацията тези страни не могат да станат членове на ЕС.

В кои области според вас България има още какво да направи преди реалното присъединяване?

- България и преди всичко Румъния трябва да положат още много усилия, за да изпълнят изискванията за присъединяването, което е одобрено по принцип. Румъния трябва да извърши напредък главно в борбата срещу корупцията. България вече отбеляза голям прогрес в осъществяването на необходимите реформи - например законовите предпоставки за правосъдна реформа, съобразена с ЕС. Държа да отбележа обаче, че все още липсват административни структури, които и да приложат това законодателство. Други важни и още нерешени въпроси са политиката към ромите, свободата на медиите и предотвратяването на търговията с хора и контрабандата. За да стане присъединяването реално, България с още по-голям устрем трябва да придвижи реформистките намерения напред.

Вие и други консервативни политици предупреждавате през последните седмици, че ЕС скоро ще стигне границите на своята способност да присъединява нови и нови страни. Натовари ли твърдо много ЕС първата вълна на източното разширяване?

- Разширяването с десет страни миналата година бе голям политически успех за ЕС, с който бяха преодолени болезнени исторически разриви. Но сега ЕС трябва да влезе в етап на стабилизиране. Трябва да се разделим с представата, че Европа е безгранично разтегаема. Тъкмо настоящите политически събития показват, че хората се страхуват от непрестанните разширявания и от това губят доверие в ЕС. Границите на "Проекта Европа" не са моментът, в който никоя държава повече няма да иска да се присъедини. Границите на Европа се определят от способността на ЕС да се разширява.

Защо провалите на референдумите за евроконституцията във Франция и Холандия се свързаха и с разширяването на ЕС?

- За отхвърлянето на договора за конституцията от гражданите на Франция и Холандия има многобройни причини. Само една пренебрежимо малка част от тях имат общо със самата форма на договора. В референдумите важи принципът "Гласува се за всичко, само не и за същинския проблем". Особено холандците като най-големия нетен платец в съюза (на глава от населението - бел. ред.), но също и французите често се чувстват ощетени в сегашното развитие на финансовата политика и разширяването. С оглед на това резултатът от референдумите може да се разгледа и като отхвърляне на бърз процес на разширяване. Но сред причините за отказа е и свръхразмерната бюрокрация, която често се опитва да регулира живота на хората дори до детайлите на ежедневието им.

Но важна роля за френското и холандското "не" изиграха и фактори като страха от загуба на работни места, от глобализацията, от силния приток на имигранти. Колко големи са тези опасения в Германия и как те въздействат на настроенията за разширяването?

- Като експортно ориентирана страна Германия е сред големите печеливши от разрастването на ЕС на изток. Това се осъзнава добре от хората. Но въпреки това притесненията им трябва да бъдат приети сериозно. Трябва да е ясно накъде трябва и иска да се развива ЕС. Тогава хората отново ще имат доверие в ЕС.

Би ли имало трудности за европейската интеграция на България, ако след изборите на 25 юни в София дойдат на власт социалистите, а в Берлин през есента - християндемократите?

- Външната политика, а и европейската интеграция винаги се определят от дългосрочни стратегии. Работата на сегашното българско правителство по отношение на Европа заслужава голям респект. Но който и да управлява, въпросът е, че България, както всички други страни, трябва точно да изпълни критериите за членство.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо