21-06-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

21 юни 2005, 18:05

На всеки километър

Статията е отпечатана и в "Про и Анти""

Знаците на Слав Бакалов >>

Слав Бакалов

 

1917 година. Октомври. Русия. Петербург.

Тук няма да  оворим  за  времето  преди  тази  дата,  тъй  като  става  дума  за  потайни  пътеки,  конспиративни  пътувания  и  омерзителни  престъпления  в  тъмни  "крайпътни  отклонения"…

1917  година  е   забележителна  най  вече с  това,  че  бандата  на  болшевиките  се  обябява  публично  и  излиза  на  "магистралата".  От  тази  година,  километър  след  километър,  те  извървяват  гибелния  за  страната  си  и  за  целия  свят  път,  хлъзгав  от  пролятата  кръв.

Едно  дребно  плешиво  човече  със  сифилис  в  мозъка  и  тайна  мисия  в  джоба  идва  в  голямата  страна  и  дава  сигнал  за  началото.  Сега вече историците  знаят  целта им: пълното  унищожаване  на  социалдемокрацията  в  Русия. Наричали  са  се  есери.  (За  любопитстващите  ЗАЩО  И  КОЙ  СТОИ  ЗАД  ВСИЧКО  ТОВА има  написани  много  книги.) 

При  това  лозунгите на  есерите се  взимат  като  параван,  тоест  убийците  не  се  срамуват  да  мародерстват  и  да  се  облекат  в  дрехите  на  своите  жертви.  Нещо  като  комунистически  карнавал.

И  цели  60 –70  години  (до  Големите  промени  и  рухването  на  Тоталитарната  система)  водачите  на  тази  Партия  извършваха  най  голямата  политическа  манипулация  за  всички  времена:  представяха  се  за  своите  жертви,  като  същевременно  безмилостно  ги  унищожаваха.  Километър  след  километър,  година  след  година.

Малкото  плешиво  човече,  чието  име  дори ме  е гнус  да  произнеса,  непрекъснато  се  грижеше  за  това:

«Мало  расстреливаем,  товарищи!»  - четем  в  разкритите  по  времето  на  Елцин  телеграми.

Затова  пък  «Бащата  на  народите»  ще  разстрелва  достатъчно.  И  пътищата  ще  бъдат  задръстени  от  разстреляни  мъже  и  жени,  които  малко  преди  това,  още  живи  и  не  вярващи  на  очите  си,  са  викали  с  възторг  неговото  име.

Припомням  тези  банални  и  широко  известни  неща  защото  умът  ми  отказва  да  разбере  как  е  възможно  в  дните  преди  избори  някаква  си  измет  да  се  набутва  нахално  в  редиците  на  комунистите,  твърдейки,  че  са  социалдемократи!

Не  е  ли  нормално,  след  като  всички  вече  знаем  в  подробности  ОТКЪДЕ  СА  ПРОИЗЛЕЗЛИ,  да  поискаме  кръвна  проба,  ДНК,  а  за  някои  дори  анални  проби?  Не  е  ли  редно да  се  отрече  напълно  тяхното  "бащинство"  на  идеи,  истинските  бащи  на  коите  те  просто  са  разстреляли?

Казвам  го  и  не  се  срамувам  да  го  кажа  за  хиляден  път:  НЯМА  ПО  ГОЛЯМ  ВРАГ  ЗА  СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА  ОТ  КОМУНИСТИТЕ  /СОЦИАЛИСТИТЕ/….И  ОБРАТНО.    Тогава  какво  търси,  да  ме  прощавате,  този  сбъркан  социалдемократ  Анастасов  сред  комунистите?!

Това  гнусно  и  срамно  поведение  на  хамелион  няма  как  да  се  нарече  социалдемократическа  стратегия  и  тактика.  Това  си  е  стратегия  и  тактика  (политически  тарикатлък)  на  редови  комунист.  Извода  е  само  един  - това  НЕ  СА  СОЦИАЛДЕМОКРАТИ.

Много ми е тъжно,  че  повтаряйки  тази  очевадна  истина,  трябва  да  се  усъмним  в  интелигентността  на  голяма  част  от  избирателите.

Не  чете  милият  избирател,  неграмотна  и  необразована  е  нашата  средна  електорална  единица.

И  тези  последни  15  години  бедния  българин  продължаваше  да  тъпче  земята  под  нозете  си,  навел  поглед  в  жалкото  си  ежедневие…Като  добитък!  Какви  ти  вестници,  каква  ти  телевизия!

А  и  дори  да  ги  чете  или  гледа…нима  се  приближава  до  истината?  Стотици  журналисти  и  водещи  се  грижат  за  това  истината  да  бъде  скрита  в  лъжи,  клевети  и  жълти  простотии.  Или,  както  казва  Ейежи  Лец:  «Как  да  не  правят  нищо!?  Та  те  снижиха  общото  ниво!»

Няма  нищо  по  сладко  за  комунистите  от  неук  и  прост  избирател.  За  такъв  избирател,  който  не  може  да  различи  черното  от  бялото  дават  мило  и  драго.  Най  паче – обещания!

Но  да  се  върнем  към  навъртяните  километри. Отдавна  вече  е  забравен  бронирания  влак,  тачанката  с  картечницата  и  тежките  партийни  возила  тип  «ЗИЛ»  и  «ЧАЙКА»  Сега  комунистическите  лидери  са яхнали  яки  мотоциклети,  а  техните  естрадни  слуги  запяха  пак  старите  им  песни:  «На  всеки  километър»  им  е  любимата.  Мислят  да  я  карат  ДО  КРАЯ  НА  СВЕТА!

P.S.   Само  да  не  си  помисли  някой,  че  правя  предизборна  реклама  на  социалдемокрацията.  По  вярно  е,  че  атакувам  комунистите  /"социалисти"/  от  социалдемократични  позиции.

А  освен  това  искам  да  добавя  и  няколко  думи  относно  тяхната  любима  и  непрекъснато  повтаряна  тема  за  ВЕЛИКИЯТ   ИМ  ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ.  Признавам,  че тук  те  наистина  имат  право.  Историята  не  познава  по  ПРОФЕСИОНАЛНИ  МЕРЗАВЦИ.

7  юни  2005, махала  Равен  Рът

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо