20-06-2005

1.

Обективната лъжа е феномен, който съществува благодарение на своята абсурдност. Образът й е толкова неправдоподобен, невъзможен, измислен и възмутителен, фалшив и гримиран, мазен и престъпен, неадекватен на бъдещето което се очаква, че когато някой я сложи на масата, човеците онемяват, и докато търсят думата с която да я напсуват най-разбираемо, откровено и човешки, тя вече е на власт. Така навремето Русия един ден е осъмнала с Ленин начело. Шестнадесет години по-късно Германия - с Хитлер, единадесет още по-късно – България с Георгий Михайлович известен още като  Гошо Тарабата. Тяхното появяване от хуманитарна и политическа гледна точка е било толкова абсурдно, че никой не е съумял разумно да им се противопостави навреме и последствията са исторически трагедии.

Обективното е следствие от действието, бездействието, благодарение на, или въпреки Субективното. В отношенията между частното и общото има една фатална граница, която се нарича нормалност на обективното. Поддържането на обективната нормалност е единственият показател за дълговечноста на всяка политическа конюнктура, за всеки демократично или тоталитарно установен принцип в гражданските, политическите или икономическите отношения.

Разликата между нормалното и ненормалното е тънка червена линия.

2.

Това, което комунистическата идеология правеше, прави и ще продължи да прави  - от времето на Гошо Тарабата, през Червенков, Живков, Луканов, Първанов, Станишев и следващите - та докогато, е неистовият стремеж за овладяването на човешкото съзнание. До онази степен, когато тънката червена линия е прекрачена и ненормалното, т.е. Обективната лъжа се превърне в официална политика. Естествено чрез властта, която е единствената цел на занятието. Властта са силовите министерства, явните и скрити репресивни служби, медиите, контролираната съдебна система, многото пари и другите обективни и субективни методи, чрез които родителите на Обективната лъжа уреждат тленния си субективен животец. Собствения и на наследниците си. За сметка на всички онези, които са се поддали и са преминали тънката червена линия между нормалното и ненормалното. И на другите, които не са я преминали - също.

3.

Десети ноември 1989 е оттатък червената линия. Това беше опит за замяна на една Обективна лъжа с друга. Овцете трябваше да си останат в кошарата, кучетата да ги пазят, да преживяват с плявата от труд, а партизаните, както са си свикнали – да ядат печени агънца, да пият Чивас Регал и да се пригаждат към демократичния социализъм. По това време те дефилираха с лозунга: ”Всички са маскари!” и бяха прави. Желю , Гайтанджиев, Продев, Луджев, Румен Воденичаров, Каракачанов, Берон, Жорж, Вагенщайн, Тренчев, Петко Симеонов, Стоянчо Ганев – всичките си бяха техни маскари, àко че бяха по сините трибуни.

4.

Първият несполучлив опит за връщане на Държавицата в зоната на нормалното, беше направен от правителството на Филип Димитров. Млад, неопитен, честен и наивен в недопустими граници, той стана идеалната мишена за използване на новата тактика, възприета от комунистите. Те мобилизираха хората си по места, създадоха ликвидационни съвети с членове от бившите: кмет, партсекретар, председател на ТКЗС-то и за цвят – някой беден и по възможност - подкупен седесар. Разпродадоха инвентар, животни, сгради и всичко, което можеше на себе си чрез свои хора. Тутакси комунистите обвиниха Филип и СДС, че са унищожили селското стопанство. Бриго си поклати капата и Филип си отиде. Последваха години, в които не само селското, но и националното ни стопанство беше разпродадено. Управляваха ни все хора, оттатък тънката червена линия. По това време на помощ на Тошо се появи и Слави, който започна да  трансформира субективната си псевдополитическа и псевдокултурна, но лесносмилаема масова чалга в част от Обективната лъжа.

5.

При Жан Виденов привидната обективна нормалност се разпадна тотално. Излязоха младите и се случи най-хубавото и истинско нещо в новата ни история. Комунистите трябваше или да докарат танковете, или да признаят провала си. За пръв път в цялата си история комунисти предаваха власт без кръв!

Но те си знаеха защо. Бяха заложили толкова мини, че можеха да си останат напълно спокойни. Държавицата, макар и катастрофирала тежко, оставаше под пълен техен контрол.

6.

За пръв път при управлението на ОДС Държавицата ни зае място от двете страни на тънката червена линия. Лостовете на власта, поне тяхната видима част, мина отсам. Държавицата се стабилизира финансово, управляващите вземаха правилните решения в критични ситуации, за пръв път от половин век насам за България се заговори положително по света. Няколко мафиота, предимно с екссъветски паспорти, бяха изгонени от страната. Посети ни американски президент. Забелязаха ни от НАТО и ЕС. Нормалноста полека лека започна да става част от обективността в Държавицата ни. 

Разбира се, като изключим труд, Слави и комунистите, които неясно защо държаха да ги наричат социалисти.

Тези изключения обаче бяха достатъчни, за да разбият илюзията за каквато и да е нормалност в обективното развитие на нещастната ни Държавица. Масовото съзнание не искаше нормалност. ОДС загуби изборите. Дойде Новата лъжа.

7.

Ако ОДС бяха останали на власт още един мандат, хората щяха да започнат да различават нормално от ненормално. Комунистите впрегнаха единствените си органи, които винаги са в секретност, нелегалност и под прикритие. Заедно с други братски такива осигуриха връщането на новата Обективна лъжа – Симеон Борисов Сакс Кобур и така нататъка. Тази лъжа трябваше да изтрие от съзнанието на поданиците каквато и да е следа от нормалност. ОДС трябваше да бъде разбит. Иван Костов – превърнат в престъпник. Истината – подменена. Нормалноста – забравена.

Тошо и Слави станаха недостатъчни. Появи се и Кеворк. С общи усилия БСП, ДПС, успели и неуспели актьори, шмекери и шарлатани, шармантни манекенки и журналистки, вдетинени композитори и деца на бивши комунистически величия, всеки през своето масурче, през което после щеше да цица, надуха жълтия балон НДСВ. Този балон бавно ги издигна и ги прехвърли зад тънката червена линия. Ненормалноста тотално и триумфално се завърна! Тънката червена линия стана държавна граница. Добре де, за известно време с две жълти ивици.

8.

Какво ненормално имаме днес?...

Президент? От Перник, та до наши дни - ален мак самотен нейде. Долу НАТО, горе НАТО! Горе Милошевич, нищо за Милошевич! Горе Садам, кой Садам, няма да са дам! По добре Кадафитата да дойдат, както каза един друг такъв. Или той да отиде при Кадафитата...

Народно събрание? Народно е за благозвучие. Гара разпределителна. Представители на няколко икономически групировки, които при разпределянето на Държавицата ни поне не се стрелят там. Обличат сенчести икономически интереси в политически формули... 

Премиер? На вид благ и богонравен, но с ясно съзнание за Месия. Това, което омеси Той, години няма да можем да оправим...

Правителство? Подпомага  парламента в разпределителната дейност и служи за връзка с корупционния отдел на мафията...

Мафия? Бодигард на  Парламент и Правителство, които се отплащат за услугата... а може би е точно обратното...

Медии? С микроскопични изключения обслужващи всички до тук...

Икономически групировки? Рожба на БКП, КДС и КГБ, което е едно и също. Извън и над всичко изброено, защото то им принадлежи...

Държавни и общински чиновници? Със зъби и нокти бранещи корупционния режим и привилегиите, без които няма да оцелеят в този си формат...  

Политически партии? Добре, че Иван Костов чу това, което му казаха будните все още граждани и учреди ДСБ, та да имаме някаква надежда да говорим за нормална такава...

Профсъюзи? Това пък не знаем какво е...

Интелигенция? Четиримата леви набедени за интелигенти унизиха хилядите интелигентни... 

Народец? Какъв народец?...

9.

След няколко дни гласуваме за следващия парламент. С изключение на Демократи за силна България, всички останали политически субекти са част от статуквото. А статуквото винаги е част от миналото. Политическата ни менажерия се тресе от страх. Страх от Истината, страх от Бъдещето, което гражданите на тази държава могат да поискат за себе си, а не да ги подарят отново на Винаги Съветската Българска Социалистическа Партия или накой нейн изроден изотоп. И което тези граждани вече направиха чрез своя политически представител - Демократи за силна България!

Нормалността трябва отново да стане обективна политическа категория. 

А една обективност е нормална, когато е заявена от граждани, не от политици!

10.

След няколко дни пред нас ще застане бъдещето. Да го защитим от празнодумието на комунистите, от търгашеството на жълтите, от всеядството на Доган, от простотиите на Слави, от чалгата на Азис, от фанфарите на Абрашев, от проституиращото ново време, от Лъжите на Тошо Тошев, от одеколон „Тройной” на розата,  от всички, които нагло и нахално се гаврят с нашата нормалност, съвест и разум. Те имат бъдеще само, ако вземат нашето.

Аз моето не им го давам!