|
Парламентарните избори 2005 все повече заприличват на
реалити шоу от типа Биг брадър. Предизборна среща на НДСВ
беше организирана като предаване Биг Брадър Лайв. Между
гласувалите пък ще бъде разиграна лотария с предметни
награди, точно както изисква класиката в жанра на този тип
шоу. Жена на средна възраст по време на финалното
гласуване за излъчването на победителя от Биг брадър
определи завладялата я емоция като по-силна от тази по
време на парламентарните избори. Констатацията за връзка
между изборите и реалити шоуто едва ли е някакво откритие.
По-интересното е онова, което стои в основата на успеха на
този тип кампании за привличане на гласове. Рецептата
можем да открием в едно произведение на големия
български разказвач Йордан Радичков, озаглавено “Мюре”.
Мюрето било домашна патица по начин на живот и употреба,
но по природа и произход представлявало кръстоска между
домашна и дива патица от вида есълбаш. Вследствие на тази
кръстоска по думите на Радичков “мюрето бе наследило
кънтящите позивни на дивите патици, които мамят към
свобода и скитничество, а от домашната патка бе запазило
тихите подвиквания, пълни с обещания за домашен уют, и
всичко онова, което наричаме домашни съблазни”. Та поради
тая й особеност тази патица била идеалното мюре, сиреч
примамка, мамеща дивите патици към блатото, където те да
бъдат отстреляни от стопанина на мюрето – ловеца, скрит на
топло в тръстиките.
Ако произведете
предупредителен изстрел, те ще политнат. И чак тогава ще
видите коя от тях е привързаната
За целта тя била връзвана за плавника с фитил от газена
лампа, чийто противоположен край бил омотаван около някое
дръвце, и пускана да си играе във водата. Там мюрето не
правило нещо по-различно от присъщите му патешки дейности
– гмуркане, размахване на крила, подхвъркване, доколкото
му позволявала дължината на фитила, и особено силно
кряскане, което се чувало надалеч. По този начин
неблагоразумните диви патици били фатално привличани. Един
ден обаче мюрето успяло да скъса фитила и да отлети с
дивите си побратими и посестрими. Но макар външно да не се
отличавало от тях, то било лесно разпознаваемо по парчето
фитил, което издайнически висяло на плавника му. Така
мюрето не можело да скрие срамното си минало.
Тази история, макар и с други герои, видяхме в
приключилото преди няколко месеца първо за България
реалити шоу Биг Брадър. Там бяха използвани дванадесет
мюрета, които трябваше да привличат народа да гласува за
или против тях чрез
SMSи.
За целта мюретата не правеха нещо по-различно от присъщите
на природата на всеки човек дейности - ядене, пиене,
къпане, готвене, спане, пърдене, говорене, секс. А
спечелилото мюре притежаваше всичките качества на
идеалното мюре. То бе кръстоска между морски гларус и
домашно славейче. От една страна създаваше усещането за
свобода и авантюризъм, присъщ на повечето морски чада, но
от друга бе мюрето, което най-много допринасяше за
домашния уют, т.е. беше си до голяма степен домошарче.
Един ден, очевидно под влиянието на изпитата бутилка вино,
от която излезе дълго потискания свободолюбив морски дух,
мюрето даде идея на други две мюрета да скъсат веригите си
и така да се опълчат на Големия брат. Другите две мюрета
се съгласиха, но в момента на решителните действия,
домашната природа на нашето мюре се оказа по-силна и то се
отказа. Резултатът е известен – разбунтувалите се мюрета
бяха наказани с изгонване от зрителите, а нашето мюре
стана победител и техен любимец.
След
шоуто всички мюрета бяха развързани и пуснати сред дивите
патици. Сега те се изявяват като поп-фолк певци,
телевизионни и радио водещи, правят изложби, мило ни се
усмихват от почти всеки уличен билборд. За всяко тяхно
действие обаче остава съмнението, че е
било
продиктувано от някоя клауза в договорите им с продуцента.
Съмнението, че са мюрета не може да бъде лесно заличено и
като фитил от газена лампа с рекламен надпис „Биг брадър”
дълго ще продължи да виси от плавника.
Историята с мюрето звучи все така актуално и на фона на
днешната българска действителност. Радичков беше
отбелязъл, че тоталитарната номенклатура бе превърнала
народа ни в народ от мюрета. По всичко изглежда това не се
е променило особено и Биг брадър ни го показа. Стоим си
затворени в къщите, гледаме себеподобните си и
задоволяването на техните естествени нужди по телевизията,
а мечтаем за далечни хоризонти. Те обаче неизменно си
остават все така далечни, защото навикът е по-силен от
зова на дивото. Ако някои все пак успяват да скъсат
връвта, те отлитат с дивите си побратими и посестрими в
чужбина. Там също не им е леко, защото връвта с марка БГ
продължава да виси издайнически на плавниците им и те
ежеминутно трябва да отхвърлят съмненията на
чуждестранните диви патици, че са мюрета, а не същите
патици като тях. През това време номенклатурата продължава
да си стои на топло в гюмето, да си пие и замезва и остава
на мюретата да мамят дивите патици в блатото, където те
стават удобна мишена за стреляне.
Според Радичков номенклатурата, и старата тоталитарна, и
новата “демократична”, се познава точно по това – тя
винаги е на топло в гюмето.
Сега за изборите новата номенклатура пак се е подготвила
за лов. За целта тя проведе едни други, но по същество
много по-важни избори – избра си мюрета и ги тури в
листите. Някои заложиха на мюрета с по-ярко оперение,
които да привлекат повече избиратели, други на
по-незабележими, но за сметка на това предани мюрета. При
първия вариант вероятността мюрета да скъсат връвта и да
отлетят е по-голяма. Докато мюретата при втория вариант не
биха си и помислили да напуснат уютния си бащин дом.
В крайна сметка на каквато и стратегия да бе заложила
номенклатурата – използване на ярко оперени или послушни
мюрета пак по думите на Радичков “Ако мюрето успее да
примами нещо – добре, ако не успее – пак добре!
Номенклатурата нищо не губи”. За съжаление, и в суровата
Радичкова констатация, че самата демокрация лека-полека се
превръща в мюре, единствено може да се промени времето на
глагола от сегашно в минало.
Все пак и в най-мрачните антиутопии има мъничко оптимизъм.
Такъв може да се открие дори и в емблематичната за този
жанр творба на Джордж Оруел “1984”. Тоталитарното
общество, описано от Оруел, се деляло на партийните
членове и пролите. Основното задължение на пролите било да
се трудят и плодят. Интересите им се изчерпвали с тежката
физическа работа, грижата за дом и деца, дребнавите свади
със съседите, киното, футболът, бирата и комарът. Дори
когато недоволствали понякога, това недоволство нямало
обединяваща идея и затова било насочено срещу дребни
конкретни несправедливости. Но ако пролите са могли някак
да осъзнаят своята сила, Партията неминуемо е щяла да бъде
унищожена. Затова и главният герой от 1984 написал: “Ако
има някаква надежда, тя е в пролите.”
Същото би могло да се случи и с номенклатурата, ако мюрето
осъзнае силата си и скъса връвта Ако повярва, че може да
лети наравно с дивите патици и да посреща несгодите, без
да има нужда от стопанин, който да го приютява някъде на
топло. Така срамът ще си остане в миналото и постепенно ще
бъде окончателно заличен. И колкото и по-студена да е
следващата вълна, надежда ще има една.
Ах, мюрето!!! |
