Кампанията на НДСВ пое неочакван обрат. Обратът е основен сюжетен похват за задържане на вниманието на читателя или зрителя. Какъв по-добър обрат от това в разгара на кампанията сръбски наемни убийци да влязат в дирите на един от главните ни герои и да му вдигнат мерника? Твърде вероятно е сръбските бандити наистина да са по дирите на Генерала, но въпросът не е в това. Въпросът е в принудителната екшънизация на кроткия провинциален български живот, който иначе би могъл да става все по-привлекателен за модерния човек.

По света има разни демокрации. Има например американска демокрация, в която правото да носиш пищов в джоба си и да имаш цял арсенал в стаята между кухнята и детската спалня е основен градивен камък на твоя живот. На американеца не можеш да му отнемеш тази оръжейна любов. Той си е построил страната с пушка и след бог и семейството това си му остава първата любов.

Има и английска демокрация. Тя е по-стара от американската. В Англия дори полицаите не носят пищови. Когато ги запитаха преди време искат ли оръжие, 80% отговориха - не. Те предпочитат така нареченото полицействане, основано на съгласието вместо на конфронтацията. В същото време Великобритания е някъде на върха на приоритетите на международните терористи, а домашната Ирландска републиканска армия, сблъсъците с която струват над 3000 живота в последните трийсетина години, няма никакво намерение да се обезоръжава. На гражданите им е забранено да носят оръжие по какъвто и да било повод и режимът постоянно се затяга.

От няколко години тази забрана се разпростира и върху хладното оръжие. Ако те хванат с джобно ножче в джоба, може като нищо да пренощуваш в Четвърто районно и дори да бъдеш осъден.

Неотдавна влязох в един софийски оръжеен магазин и запитах как се купува оръжие.

Продавачът ми каза, че трябва да мина двудневен курс (в мазето на магазина), да представя удостоверение, че съм в ред (може и копие), и бележка, че съм си платил данъците. Това се казва демокрация - плащаш ли си данъците, значи си достоен гражданин и можеш да запашеш няколко пищова.

Оказа се обаче, че за ловна пушка процедурата била доста по-сложна и ако си късметлия, след 2 години можеш да се сдобиеш със собствена двуцевка и да биеш яребици. "Значи, за да стреляш по яребици, ти трябват 2 години изпитателен срок, за да гръмнеш съседа - два дни и да си платиш данъка", зачудих се аз. "А, не - отвърна ми с хладна любезност продавачът - не е така, защото по хора не е разрешено да се стреля, а по яребици е разрешено." Вероятно с това се изчерпва теоретичната част на курса за правоспособност да притежаваш оръжие.

Оръжието е като подкупа - лошо нещо, което попада в ръцете ти или защото ти настояваш много, или защото някой насила ти го тика в ръцете. В България, както традиционната корупция - двайсет лева да отървеш дупка в талона - така и оръжието, се разпространяват, движени много повече от предлагането, отколкото от търсенето. Хората предпочитат да бутнат някой лев на общинския чиновник, вместо да му извият скандал до небесата за правата си.

На пазара в Троян например заедно с доматите и краставиците продават газови пистолети и разни видове мощни въздушни пушки (те, между другото, също могат да бъдат смъртоносни). На една от пушките стоеше лепенка, която строго предупреждаваше, че това оръжие трябва да се продава, използва и разпространява при абсолютно строго спазване на законите на Съединените щати.

Човекът също продаваше кълчища, муфи и крушки за габарити на "Лада". До него колега търговец беше разгънал тезгях с бойни американски ножове на безценица. Някои от тях бяха толкова дълги, че биха засрамили и хан Аспарух.

В същото време по пътищата на страната стърчат партийни обещания, в които често се говори за сигурност. Как партиите ще осигурят въпросната сигурност е трудно да се разбере.

Странното е, че нито една от тях не се сети, че в борбата с престъпността се използват поне два традиционни похвата. Единият е да обещаеш да извадиш повече патрулиращи полицаи на улицата. Другият е да ограничиш оръжието. Или, по-просто казано - да забраниш напълно личното оръжие.

Всъщност в някои партийни централи този въпрос се беше промъкнал, но бе отхвърлен. „Как така ще отнемаме правото на човека да се защити, нали сме дясна партия, за индивида, за правата му, за семейството и имуществото" или „Ами това ще отблъсне ловците от нас", или „Как така ще забраним пищовите, нали всички пенсионирани полицаи гласуват за нас".

Убийствата с огнестрелно оръжие в България се движат около 0.5 и 1 на 100 000 от 1998 г. насам. На някого това може да му се стори не чак толкова драматично, след като (според различни източници) във Финландия са 0.8, в Италия са 1.16, в Северна Ирландия - 3.55, а в САЩ - 6.24. Северна Ирландия обаче е в полувоенно положение, САЩ са особен случай, а във Финландия притежателите на оръжие са 10 пъти повече, отколкото в България. Излиза, че пищовът в ръцете на българина е десет пъти по-смъртоносен, отколкото в ръцете на финландеца. Има нещо безотговорно в отношенията между пушката и българина, което вероятно е още една причина за пълна забрана.

Според Центъра за изследване на демокрацията към стотина хиляди българи притежавали незаконно оръжие. Може и да са повече. Добрата новина била, че не сме били като сърбите, които били въоръжени до зъби. Това, че българите притежават сравнително малко лично оръжие, надали обаче е повод за голяма радост.

До 1998 на българите им беше въобще забранено да си купуват пищови, ей така, за да си добавят по 20-30 см безспорна мъжественост. Оттогава насам българинът за разлика от турчина и циганина, който е пет пъти по-малко вероятно да притежава пищов, без съмнение възмъжа. По своему. В същото време обаче 50% от гражданите (според същото изследване на ЦИД) искат по-строг контрол върху личното оръжие.

Идват избори. Как така обаче на никой политик не му стигна куража или фантазията да предложи пълна забрана на оръжие за самоотбрана? Забраната на личното оръжие ще бъде и напълно в българските традиции. Ще трябва само да се понатиснат бившите полицаи, които имат сантиментални отношения с пищова. Ако наистина само около 4% от българите са въоръжени, те би трябвало да се окажат доста немощно малцинство.

Колкото и да са им шумни пищовите.

По-вероятно обаче е усилвателите на предизборните кампании да разнасят заплахи за въоръжените до зъби сърби, които са по следите на нашия генерал. Как така ще забраняваме оръжието? Кой ще защити Генерала, ако не въоръженият избирател?