Г-н Малинов, вашите статии и интервюта винаги са предизвиквали голям интерес и дебати във форумите на интернет, особено по въпросите за политическото дясно. Когато става дума за българските партии, които претендират за това пространство, дясното се поставя в кавички. Дясна партия ли е ДСБ и защо, след като се забелязва голямо сходство в програмите между партиите и коалициите в този политически спектър?  - Демократи за силна България е дясна политическа партия и това личи, както от програмните й документи, така и от реалната политика, която води. Между ДСБ и останалите “десни” партии обаче съществуват значими разлики. На първо място – оценката на миналото.

За ДСБ правителството на Иван Костов е най-успешният продукт на българския преход. Този кабинет на практика постигна големите стратегически цели на България и реализира каузата, която формулирахме в началото на 90-те години. Емблематични фигури от т.нар. “десни” обаче, се извиниха публично за това управление (Надежда Михайлова) и нарекоха неговия успех “мит” (Петър Стоянов, Филип Димитров). Втората значима разлика е оценката на настоящето. За ДСБ правителството на Симеон Сакскобургготски е слабо и принадлежащо на либералния център правителство, което не се посвени да вкара задкулисно БСП във властта. За останалите “десни” партии НДСВ е желан коалиционен партньор (Филип Димитров, Петър Стоянов, Стефан Софиянски), а Ахмед Доган – политик, с когото може да се води диалог (Филип Димитров) и който има лични заслуги за българската демокрация (Надежда Михайлова). От тук следва и третата съществена разлика – проектът за бъдещето. За ДСБ, България може да влезе силна в обединена Европа единствено ръководена от силно, смело и решително дясно правителство. За тях е важно да участват във властта, дори тя да е слаба, нерешителна и резултат на твърде много компромиси

Загуби ли нещо дясното от това, че успя да се дефинира единствено чрез антикомунизма?

- Не е вярно, че дясното се е дефинирало само чрез антикомунизма. Антикомунизмът (и то разбиран като ценностна система, а не като самоцелно противопоставяне на бившите комунисти) е първият и най-силен кит, върху който стъпи българската десница в началото на 90-те. Вторият кит, от 1997 насам е европейският проект. А третият, който за пръв път беше артикулиран от инициаторите за създаването на ДСБ – проектът за изграждане на силна България. Силна България в обединена Европа не е лозунг или абстракция, а реална кауза, чиято реализация е също толкова необходима, колкото беше приватизацията или европейската интеграция. По отношение на антикомунизма ДСБ обаче има една специфика, която е важно да се знае. Ние смятаме, че той има съвременен прочит. Че да бъдеш антикомунист днес означава не просто да осъждаш комунистическия режим, а да се изправиш и срещу реабилитацията на тоталитарните символи, и срещу метастазите на бившата Държавна сигурност. Няма давност за техните престъпления.

Защо ценностите на капитализма не намериха почва в политическата риторика?

 - Ценностите на капитализма бяха същността на българските реформаторски идеи по време на прехода. Ако трябва да го кажем директно – правителството на Иван Костов си постави за цел и успя да превърне България в капиталистическа държава. Каузата за силна България също съдържа в себе си като основен компонент изграждането на силна пазарна икономика.

Коя българска специфика пречи у нас да бъде приложен например британският консервативен модел, а поне изглежда, че се залага повече на германската християндемокрация?

 - Това е теоретичен спор. Българската политика има нужда от ясно и категорично говорене, а не от лепене на етикети. Прочетете програмните документи на Демократи за силна България и ще видите, че там няма абстрактно говорене за принципи и ценности, а мощен десен дневен ред. Дневният ред на българската десница отвъд хоризонтите на българския преход.

Когато дискутирате подобни въпроси със симпатизанти на ДСБ, какво ви прави най-силно впечатление?

 - Тяхната енергия и страст отново да влезнат в политическа битка. Голямата част от симпатизантите на ДСБ принадлежат на онова поколение, което спечели битката на полето на политическия дебат за това – каква посока трябва да следва България след 1989. Тези хора дадоха много от себе си и претърпяха много разочарования. Въпреки това те отново са готови да демонстрират гражданска активност, което не може да не буди възхищение.

Според социологическите проучвания БСП води класацията. През 1997 нейният рейтинг бе около 5-6%, а на следващите парламентарни избори през 2001 тя покачи процентите си, но остана след СДС. Какво се случи с обществените нагласи в този период, за да олевее толкова много българският избирател?

- През 2001 Симеон Сакскобургготски вкара задкулисно БСП във властта. Това даде възможност на тази партия да набере самочувствие и днес да ни се промоцира като нова, реформирана и европейска. Вината за това е единствено на Симеон Сакскобургготски. Прочее изкушавам се да отбележа, че единствения български държавник, който е показал че може да държи БСП извън властта, се казва Иван Костов.

Смятате ли, че с двуполюсният модел в България вече е свършено и как оценявате това?

- В България никога през последните 15 години не е имало класически двупартиен модел, тъй като избирателната система, която използваме не предполага неговото възпроизвеждане. Крайно непрецизната теза за т.нар. двуполюсен модел беше съчинена от леви социолози и политолози с чисто пропагандна цел – да се компрометира политическият дебат. Ако смисълът на въпроса Ви е – има ли възможност да се възроди силата и дълбочината на онзи дебат, то аз съм убеден, че има. Създаването на ДСБ и посланието за силна България са важни стъпки в тази посока.

Как ще преведете максимата, че политиката е изкуство на компромиса и докъде трябва да стигне той в битката за спечелване на властта?

- Политиката е изкуство на отстояване на позиции. Компромисът е допустим дотам, докъдето не влиза в противоречие с принципите, които са ни събрали в политиката и с нормалната човешка почтеност.

Кои са най-сериозните опасности пред българските реформи?

- След изборите България да се управлява от правителство на политическата безотговорност. От жълто-червен кабинет, който ще изгуби посоката на българския път, ще изгуби всякаква решителност, смелост и компетентност и отново ще докара страната до политическо и икономическо блато. За съжаление много от предпоставките за подобно развитие бяха създадени от правителството на Симеон Сакскобургготски през последните четири години.

Не желая да прозвучи като предизборна агитация, но всеки, който иска да предотврати подобен сценарии трябва на 25 юни да гласува с номер осем в интегралната бюлетина. За Демократи за силна България.

Едно от най-честите обвинения към ДСБ е, че те са лидерска партия. Какъв е вашият отговор?

- Ако лидерска партия означава да имаш силен лидер, който не се страхува да отстоява своите позиции, не се бои да влиза в битка с политическите си опоненти и не прави компромиси със своите принципи и достойнство – тогава ДСБ е лидерска партия. Бих казал за разлика от много други. А ако лидерска партия означава решенията да се взимат еднолично и да са продукт не на политически дискусии, а на лични прищевки и капризи – тогава ДСБ не е такава партия. Има други политически сили, които заслужават подобна квалификация.