08-06-2005

През 1991 следствието за убийството на Георги Марков установява, че досието му в Шесто управление е изчезнало. Следователят по делото Богдан Карайотов посочва: "От картона на писателя в картотеката на МВР разбрахме, че за Марков има разработка на Шесто управление. Поискахме тези материали от тогавашния шеф на архива на МВР Петко Кипров, но той ни отвърна, че през януари 1990 г. досието е изпратено на зам. вътрешния министър ген. Стоян Савов, наблюдаващ разузнаването, по негово лично нареждане. От документацията в архива установихме, че най-напред материалите са били взети от тогавашния началник на архива ген. Нанка Серкеджиева. Разпитахме я и тя потвърди, че е предала това дело на ген. Савов. Разпитахме и него. Той обясни, че го е предал на тогавашния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Извиках го на разпит. На въпроса какво е направил с досието от Шесто, генералът ми намигна и каза,

без дори да се смути: "Е, за това ли ще се разследваме?" Отвърнах му "тази работа няма да мине така" и предадох събраните материали на Прокуратурата на въоръжените сили, където беше образувано делото срещу него.

Разбрахме, че твърденията на ДС, че срещу Марков не е работено, са лъжа. След това в архива на ПГУ попаднахме на следи, които доказваха, че и там е имало разработка за Георги Марков. Установихме, че по Георги Марков се е работило по различни схеми. Били са насочвани агенти към него, като целта е била да се неутрализира Скитник. И досега Владо Тодоров не може да даде смислен отговор защо е унищожил материалите, след като твърди, че в тях нямало нищо компрометиращо."

През лятото на 1992 последният началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров е е осъден на 14 месеца затвор за това, че е унищожил само част от досиетата на писателя (впоследствие намалени на 10 месеца).

Два дни преди процеса, започнал през януари 1992 се самоубива другият подсъдим по делото - ген. Стоян Савов, зам. вътрешният министър, отговарящ за разузнаването през последните 17 години от управлението на Живков. На съдебният процес пред Върховния съд, преминал при закрити врата, Тодоров прехвърля отговорността за досиетата на покойния Савов. Пред съда каза: "Трудно ми е да прехвърлям вината, че Савов е първопричина или организатор в унищожаване на делото, но от документите е видно, че той преди подписване на тази заповед за унищожаване на делата прояви голямо старание."

Прокуратурата доказва по безспорен начин, че на 10 януари 1990 секретарката на Тодоров е изискала от архива 10-томното досие на Марков, след което никой повече не го вижда. Същият ден съпругата на писателя Анабел Маркова е приета от Александър Лилов, член на Политбюро на ЦК на БКП, който й обещава съдействие за разследване на убийството на Марков. Съдът установява и приема, че Владимир Тодоров нарежда на началника на служба "Картотека и архив" в ПГУ (архива на разузнаването) полк. Радко Тодоров да унищожи всички документи, свързани с досието на Георги Марков.

Радко Тодоров потвърждава пред прокуратурата: "С началника на управлението разговарях насаме. При този разговор стана дума да бъдат заличени всички данни по отчета за лицето Георги Марков. Извадих картоните от общосправочна картотека - намерих два картона, свързани с личното дело на Георги Марков и един псевдонимен от псевдонимната картотека. Тези картони ги унищожих, като ги скъсах и хвърлих в секретния боклук." След това от компютърната система той изтрива данните за досието.

По време на целия съдебен процес Тодоров се възползва от правото си на подсъдим да не дава обяснения с изключение на един момент. Това е неговото алиби за деня, в който секретарката му е изискала разработката срещу Марков - 10 януари. Пред Върховния съд Тодоров обяснява: "Брат ми получи инсулт и на 9.I.1990 г. помолих Савов за два дни отпуск. На 10 януари 1990. сутринта се обадих на секретарката и заминах на село. Това може да се потвърди и от кметицата, която моля да бъде допусната като свидетел. Върнах се на 11 или 12 януари. На 10февруари 1990 аз не съм бил в ПГУ.

На тази дата делото е било взето от Савов. Той дълги години е бил началник на ПГУ и в мое отсъствие винаги е действал като такъв." Прокуратурата представя документи, подписани от Тодоров, с дати 10 и 11 януари, които показват, че той е бил в разузнаването. Тодоров отрича: "На 10 януари 1990 сутринта в 7:30 отидох в службата, прегледах пощата и сложих резолюция на писмата. От аптеката купих лекарствата и към 9:00 тръгнах за село със собствената си кола "Мерцедес". На обед към 12:30 бях там. Дадох лекарствата на брат ми. По-късно имах среща с кметицата, на която присъства и председателят на ТКЗС, и директорът на цеха. Вечерта посетих сестра ми, при която останах да спя. На 11 януари 1990 сутринта тръгнах обратно, прибрах се към обед, преоблякох се и отидох в службата. Тогава съм сложил резолюция и на другите писма."

Прокуратурата не предприема нищо, за да изясни повече този важен въпрос. Алибито на Владимир Тодоров за ключовия 10 януари обаче е напълно измислено. То не отговаря на истината и въвежда в заблуждение съда. Доказателство за това е стенограмата от 10 януари 1990 на колегиума на МВР, проведен от 16:00 до 20:00, на който началникът на ПГУ присъства и активно участва, тъй като се решава съдбата на ДС. На съвещанието се взима решение за мащабни съкращения на ДС, предприети от БКП поради финансовото фиаско на комунистическото управление.

Присъствието си там Тодоров удостоверява с подписа си под протокола на участниците, сред които са министър Семерджиев и заместникът му Любен Гоцев. Тези факти са неизвестни на прокуратурата, която не отхвърля лъжливите обяснения на Тодоров и те остават "автентичното" му алиби за този ключов ден. Защо на ръководителя на разузнаването се налага да лъже най-висшата съдебна институция в България? Освен за да прикрие истината за неговата съпричастност към случая "Марков".