08-06-2005

Изборно време е. Често и надълго и нашироко се говори за коалиции, цели, мотиви. Издигат се лозунги и призиви дори. Обяснимо е. Но не само е интересен, а и показателен начинът, по който отделните партии се опитват да оправдаят т. нар. си коалиционна политика. Като "последно оръжие" се посегна за доказване на "правата вяра" се посегна и към ратификационния процес на конституционния договор на ЕС. Даже се издигат лозунги "Партии от всички страни, съединявайте се - в името на България!". Само по себе си няма нищо лошо в това да се поддържаме и съединяваме навсякъде в страната и чужбина, но този призив простави пред мен следните въпроси:

• Каква е връзката между парламентарните избори у нас и бъдещото членство на страната в ЕС? Какво обединение общо на българските партии или само на тези вдясно или на тези само вляво и каква е връзката на такъв надпартиен съюз с членстово на страната в ЕС?

• По какъв начин процесите в ЕС се приемат като повод за обявяване на "извънредно положение" у нас по познатия модел "Отечеството е в опасност"? Коя е oпасността, срещу какво да се обедият? Могат ли и трябва ли да се обединят?

• Какво представлява "обединение в името на България"? Кой и какво стои зад тази формула? Дедо цар или аз? Колкото и да ми е неприятно, и като че ли и двете.

1. Членството ни в ЕС не може и не бива да бъде мотив за предизборна коалиция

Ситуацията, която се пробват да инсценират онези, които намират каузална връзка между парламентарните избори и в частност предизборните коалиции и членството на България в ЕС и затова призовават към обединение в името на България, напомня свенливо направеното, но цинично по смисъла си изказване на министър Свинаров в навечерието на влизането ни в НАТО, когато призова за "надпартиен консенсус и разпускане на партиите в името на голямата цел". Не че целта беше малка, но целта не беше виновна, че се ползва като аргумент за повече от съмнителни предложения и намерения. Министърът си замълча след този сондаж, но се питам как членството в ЕС налага обединение на партиите вдясно от центъра - вляво има засега само една, там по традиция цари монолитно единомислие. На каква база да стане това обединение? „В името на България?!” Ами какво е България? Не е ли онази съвкупност от различия, които се срещат на дадена територия?! България е името на територията и юридическото лице, а партиите са представители на група идентификационни признаци, главно на политическа основа, обединили част от гражданите именно на базата отлики от останалите. Програмата, получила мнозинство на изборите, става управленческа, а управляващите носят основната отговорност за защита на интересите на общността, наречена България, пред света.

Призивът "Дайде да дадем в името на България" съдържа в себе си зов за умишлено размиване на отликите между отделните програми и актьори. Защо? За да се позамажат гафовете на управляващите, свързани с воденето на преговорите за членство в ЕС ли? Защото връзка между предизборните коалиции за 40-ти парламент и членството ни в ЕС няма! Или прикриване на липсата на собствена чрез скриване зад "националния" интерес? Отнесено към коалиции, които са в опозиция, е повече от странно... Какво е общото между возещите се в коалиционната каручка на ОДС? Какво разбира Яне Янев от ЕС и ратификация на конституционен договор и Ангела Меркел? С какво ще допринесе за формирането на националния интерес, ако каруцата на ОДС се върже заедно с талигата на Мозер за автобуса на ДСБ? Защо да трябва да гласувам за него, защото как щял да спаси членството ни, моля, че не разбрах?

2. Гафовете  на управляващите

• Прибързано подписване на присъединителния договор, но без да е последвано веднага от членство;

• Подписване на отворен до последно договор (нашата предпазна клауза се различава от предвидения традиционен мониторинг по време - може да се задейства ПРЕДИ и по повод влизането ни в ЕС, докато при останалите е традиционното наблюдение СЛЕД присъединяване);

• Слабо прилагане на договореностите.

Цял мандат управляващите пробутваха на българската общественост пропагандната версия как светкавично се движим към Европа и даже настояваха, че продължават политиката на кабинета Костов по този въпрос. Да, ама на хартия. Много се писа за неизпълнение на поетите договорености „поради невъзможност”. Пи се шампанско и за подписването на договора за присъединяване. Само не се каза - сигурно от предизборна свенливост - че това съвсем не е всичко. Не само подписа един отворен до последно договор - заради предпазната клауза, а и защото самото подписване от страна на ЕС още нищо не е "вързало в кърпа", докато не завърши ратификацията. Тъй като присъединяването на нови членове води до промяна на юридическо качество, то предприсъединителните договори са част от прецедентното право на ЕС, а това налага единодушно приемане. Единодушието се изразява както в ратификация в Европейския парламент, така и в  ратификация във всяка една от 25-те страни-членки, тъй като те са "господари на договорите", а с това и на суверенитета на ЕС. Всяка трябва да одобри приема на новия кандидат със специален закон/специална процедура. Така че докато нашето членство няма потвърждението на 25-те, радосттта от подписването на присъединителния ни договор е прибързана. Претупаното приключване на нашите преговори с ЕС и слабото прилагане на договореното сега дават възможност на всяка една от 25-те да изразява скептичност по нашата степен на подготовка, да формира собственотото си национално обществено мнение независимо от непрекъснатия мониторинг от страна на Европейската комисия за времето до влизането ни.

А както знаем, ратификацията на нашия договор за членство ще започне след приключване на междуправителствената конференция на ЕС по конституцията, сиреч след приключване на процедурата по приключване. Така че препускането по затваряне на глава след глава се обяснява единствено със стремежа на управляващите въпросното подписване да им послужи в предизборните "битки". Е, България може да извади късмет и да й дойде ред за членство преди евроконституцията - ако проектът се обяви за мъртъв, което е малко вероятно, като се има предвид голямото значение, което имат подобрените механизми за вземане на решения. И силният коз, който българското правителство подари на ЕС, като не изпълни поети ангажименти и не довърши важни реформи, винаги ще бъде бъде Дамоклевият меч над членството ни. Дори и това да се използва в други предизборни баталии, като в Германия, например.

Този пример впрочем илюстрира също и третата сериозна грешка на управляващите по отношение на преговорите с ЕС - че се отказа от развързването ни от пакета с Румъния, както беше на път да го постигне кабинетът Костов, спрян от парламентарните избори през 2001. Ако не бяха се отказали от тази цел, сега щяхме да сме по-спокойни, че няма да ни се наложи да "изчакаме" и Румъния - защото изказалите се през последните дни политици на ХДС Меркел и Bисман визират главно Румъния като страната с по-ниската степен на конвергенция.

Кому беше нужно това предсрочно с три години затваряне на преговорите, без да е последвано веднага от членство? Вижда се, че дава не една и две възможности да се използва за други цели - виж Германия. По какъв начин бъдещото членство като резултат от международни преговори налага, да се върна към подвъпроса в тази част на изложението си, Демократи за силна България да се обедини с Дилов-син и Илия Илиев?

Ако председателката Н. Михайлова има такова влияние в ЕВП, както се тръбеше по време на посещението на Брок в София преди няколко месеца, ако тя с телефониране успя тогава да "убеди" парламентарната фракция на ЕВП в Европейския парламент да подкрепят нашето членство - което не беше под въпрос, между другото, а разигралото се просто бе използвано за пропаганда като „модел на поведение между институциите на ЕС по причини, извън темата аргументиране на предизборни коалиции в България”, то защо сега не посегне просто към слушалката, вместо да се обединява с разни любендиловци и янеяневци "в името на България"?

Що се отнася до връзките на ДСБ с ХДС/ХСС, то след изборите у нас отношението им ще се промени и най-вероятно сътрудничеството ще се задълбочи. ЕВП има интерес от стабилна и многочислена десница и в България.

3. Представлява ли сегашната криза на ЕС повод за обявяване на "извънредно положение" у нас, което да налага отказ от собствената си политическа физиономия?

Не, разбира се. Срещу кого и какво да се обединим "в името на България"? Първо, от 1995 до сега ЕС НИКОГА не се ангажира с твърда дата за нашето членство, както беше с Полша, например. От така наречените left-overs от Амстердамския договор още от срещата на върха в Лаакен стана яснa  „роуд-мап“ J на ЕС за десетилетието - че след приема на 10-те ще е наред конституционният договор, а едва след него - членството на България и Румъния. От процесите досега се забелязва, ЕС не е намерил причина да размести тези приоритети. От това следва, второ, че неясно патриотарство както „за”, така и „против” членството ни в ЕС е повече от неуместно. Както и като база за коалиране на нашенските парламентарни избори.

Такъв призив само инструментализира темата ЕС за вътрешнополитически цели и прави на нас самите лоша услуга. Точно такова инструментализиране лежи в основата на френския референдум и в позицията на ХДС/ХСС в Германия в момента. Партиите експлоатират националното недоволство, като прехвърлят отговорността за вътрешнополитическата ситуация върху ЕС, и то с цел да спечелят управленчески мандат на национално ниво - а не на европейско! И у нас, с изключение на Демократи за силна България, те се опитват да прилагат същата стратегия. Призив за обединение в името на някакво национално спасение също е израз на такова нелогично и вредно поведение.

Не на последно място стои и персоналният въпрос - доколко отделните личности са в състояние да артикулират и отстояват българската позиция в и пред ЕС. Яне Янев може само с димки - така ни се е представил. В ЕС с димки? Я оставете тази работа...