08-06-2005

Вие сте извършили аутопсията на българския писател Георги Марков през 1978 Какво си спомняте?

- Да, аз направих аутопсията. Бях уведомен, че мъжът е починал в една болница в Лондон. На път за Би Би Си Марков минавал край автобусна спирка, отивайки към колата си, която била паркирана недалеч. Внезапно почувствал леко убождане в задната част на крака. Обърнал се и видял мъж, който тъкмо свивал чадъра си. Този мъж се извинил на английски с чужд акцент. После Марков видял, че взел такси.

Марков се прибрал в работата и малко по-късно се почувствал зле. Разказал на приятеля си Теодор Лирков за случката на спирката. Показал му и мястото на крака си. Когато се прибрал вкъщи, му станало още по-зле и показал на съпругата си убождането с големина на карфица. Постепенно мястото започнало да се зачервява и да се подува. Интересното е, че убождането в бедрото съществуваше във вид на пъпчица, но нямаше дупка или следи от изгаряне върху панталона. След това Марков се е борил два-три дни в болницата - имал е треска, висока температура, започнал е да бълнува, да не чува и да говори несвързано. Лекарите установили, че има сепсис - отравяне на кръвта. Взели му проба и открили наличието на много бели кръвни телца, които са се съпротивявали на инфекцията безуспешно. Получило се е кръвно отравяне. Количеството на бели кръвни телца е било много високо - в деня на смъртта то е достигнало 33 000 на куб. мм.

На какво се дължи това повишаване?  

- Взех проби от кожата на Марков и я изпратих за експертиза. Разгледах мястото и установих, че то е червено и твърдо. Лимфните възли бяха много възпалени. През микроскоп открих голямо количество малки кръвоизливи във всички органи.

В кои органи? 

- В червата, в сърцето. Пулсирането на сърцето му е било необичайно. Вместо отгоре надолу, както е при нормалната сърдечна дейност, е имало леки контракции. Постепенно сърдечната дейност е замряла вследствие на отровата. Именно спирането на сърдечната дейност е причина за смъртта. Освен в сърцето кръвоизливи открихме и в черния дроб, панкреаса. Имаше и огромен кръвоизлив в жлезите. Най-важните точки от диагнозата на Марков са високото съдържание на бели кръвни телца, голямото количество кръвоизливи из цялото тяло и жлезите с вътрешна секреция и спирането на сърдечната дейност.

По-късно изпратих на колеги моята експертиза заедно с част от мускулите и изненадващо те не открили никаква следа от отрова. Взели проби кръв, за да се види какви бактерии се развиват там, защото е имало високо съдържание на бели кръвни телца, а това предполага наличие на някакво отравяне. И изненадващо установили, че всъщност никакви бактерии не са се развили.

Човекът е отровен, а няма следи от отрова?

- Точно така. Във военната лаборатория за химически и биологически оръжия в Портадаун започнаха да анализират проби от кожата, за да се види какъв е този вид отрова. В повечето случаи смъртоносните отрови унищожават мозъчните клетки, а при Марков нямаше никакво увреждане на мозъка, само малки кръвоизливи из цялото тяло. Колегите започнаха да проучват евентуалните отрови, които причиняват кръвоизливи. Помислили за змийска отрова, но такова малко количество не е възможно да убие човек. Трябва да е било нещо много, много токсично.

Тази работа е била извършена в Източна Европа - може би в Чехословакия. А също в Осло и Болоня. Там са правени изследвания на рицина - отрова, която не оставя следи. Причината да се правят тези изследвания, например в Болоня, е търсене на начин да се очисти от отрова остатъкът от изстискването на рициновото семе, за да се използва за храна на добитъка, а също и заради откритието, че има противоракови качества.

За да се установи как рицинът е действал, бяха направени опити върху плъхове и това, което беше констатирано, се покриваше с диагнозата на Марков. Трудността произтича от това, че този вид протеин, извлечен от рициновото семе, не може да бъде химически изследван. Няма тест за това. В този вид протеин няма открити антитела. В Портадаун се бяха опитали да открият антитела, но не успяха. Мисля, че тялото на Марков не е могло да произведе антитела, защото е починал много бързо. Знаете за случая "Костов" в Париж - той е оцелял при подобно нападение. При него не можаха да намерят антитела, защото беше минало прекалено много време от случая.

Как си обяснявате това, че  Владимир Костов е оживял, а Марков - не?

- Смятам, че в капсулата на Костов е имало прекалено малко отрова. Те вероятно са експериментирали с дозата. Не са били сигурни какво точно трябва да е количеството. Отровата е била в капсула и може да не е влязла цялата в тялото, а част да е изтекла още при изстрелването. Не трябва да се забравя и за разликите в имунната устойчивост на всеки организъм към отровите.

В Портадаун беше направен опит с прасе, което има сходна кожа с човешката и тегло като на Марков. На животното беше сложено същото количество рицин под кожата. То разви същите симптоми като при Марков и умря също от спиране на сърдечната дейност. След смъртта на животното беше направена биологическа експертиза и откриха същите малки кръвоизливи из всички органи и жлези като при Марков.

Как беше открита сачмата в крака на Марков?

- Взех малки части плът за проба - от зачервената част и от тялото на Марков, и ги изпратих в Портадаун, защото първоначално предполагахме, че става въпрос за химическа отрова. Чрез сравняване на двете части се установява откъде е влязла отровата в тялото. Когато д-р Дейвид Гал изучавал зачервената част, помислил, че аз съм сложил на това място някаква карфица, за да отбележа нещо. Докоснал мястото и тогава миниатюрната сачма направо паднала и за малко да се загуби.

Учуден ли бяхте, когато разбрахте, че е открита такава миниатюрна сачма?

- О, да! Със следователя си помислихме, че на върха на чадъра е имало някаква игла, през която е била изстреляна отровата. Но тъй като на панталона нямаше следа от изгаряне, сметнахме, че това е станало с някакъв малък газов цилиндър. Наложи се мнението, че става въпрос за газово оръжие. При изстрелването е било важно сачмата да не навлезе дълбоко в плътта, а да остане малко под кожата. Дълбоко в мускулите няма толкова кръвоносни съдове, както точно под кожата, където отровата се е разнесла бързо.

Какво би станало, ако не беше открита сачмата?

- Вероятно щяхме да заключим, че това е отравяне от неизвестен организъм, защото в тези случаи не винаги остават следи. И тогава диагнозата щеше да бъде нещо от рода: отравяне на кръвта, причина неизвестна. И всичко щеше да се отдаде на естествени причини.

Смъртта на Марков е причинена от т.нар. хитра отрова, всичко е изключително добре изпипано, за да се стигне до евентуална диагноза, че смъртта е настъпила по естествен път. Другите отрови като арсен, цианид оставят следи в тялото и винаги ще бъдат засечени.

Малко след покушението срещу Марков в Лондон умира Владимир Симеонов, който също е работил в Би Би Си. Той е бил открит мъртъв в дома му, но заключението на Скотланд ярд е, че смъртта е настъпила вследствие на падане по стълбите. Знаете ли нещо повече?

- Да, аз направих аутопсията и на Симеонов. Спомням си, че апартаментът беше заключен отвътре и полицаите не можеха да влязат. Открих някои наранявания на лактите, коленете, врата и челюстта - тоест и на места, доста необичайни за нараняване. Виждал съм много млади и здрави мъже, които са умирали, като са падали и са се наранявали, и възрастни хора, които са умирали вследствие на счупвания след падания.

Взех сърцето на Симеонов и го дадох на един мой приятел - проф. Дейвис, който е специалист в сърдечната област. Той го изследва и установи, че сърцето не е пулсирало равномерно, получили са се вентрикуларни контракции в свързващия нерв, които са довели до аневризъм и последващо спиране на сърдечната дейност. Така стигнахме до заключението, че когато Симеонов е паднал на стълбите, е получил кръвоизлив в носа и кръвта постепенно е запълнила белия му дроб.

А как ще коментирате това странно нараняване на врата?

- Мястото е наистина много странно и аз нямам обяснение за това. Никога не съм посещавал апартамента на Симеонов, така че трябваше да се задоволя със заключението на следователя. Това за мен винаги ще бъде една въпросителна.

По случая "Марков" съдът е приел заключението на лекарската експертиза, че смъртта е настъпила по насилствен начин. Така ли смятате и вие?

- Аз дадох на следователя следната диагноза: отравяне, дължащо се на вкарване на чуждо тяло в организма. Следователно смъртта не е настъпила по естествен начин. Ако не бяхме открили капсулата на Марков, Костов също щеше да помисли, че просто се е разболял, може би от грип или от треска. Ние не знаем още колко пъти рицинът е използван по този начин.

Смъртта на Марков ли е най-мистериозният случай във вашата практика?

- Абсолютно! И смятам, че в цялата история на медицината това е най-мистериозният случай. Всъщност не се знае колко врагове на Живков или на КГБ са били ликвидирани по този начин, но подозирам, че наистина е имало и други случаи. При Марков обаче фактите са налице.

Какво бихте казали на тези, които и до днес продължават да твърдят, че Марков е починал от естествена смърт?

- Категорично заявявам, че Марков беше убит и за това има доказателства. Фактът е, че е убит чрез сачма с отрова. Тя беше открита при аутопсията на мястото на убождането, фотографирана е и полицията разполага с нея. Тук няма място за съмнение, защото има веществени доказателства и те по никакъв начин не могат да бъдат отхвърлени.