06-06-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

6 юни 2005, 14:15

Простащината не щади и царете

Проф. Михаил Кметов

 

Когато преди четири години господин Сакскобургготски  долетя от Мадрид и яхна бялия кон на властта, малцина допускаха, че в своята същност този човек си е един дребен и простоват хитрец. Дойде в България с призива за нов морал, а се оказа, че е дошъл за да си присвои дворци, земи и гори, принадлежали някога на интендантството на Княза или Царя, но не и на дядо му или баща му. Но да оставим тези факти на страна. Пословицата гласи: не е виновен този, който изяжда баницата, а онзи, който му я дава. А с това не свършва “новият морал”, на който Сакскобургготски обеща да ни научи.

Четирите години на управлението му са изпълнени с безброй “морални” деяния – лично негови и на обкръжилите го лакеи. Най–общо тея могат да бъдат квалифицирани като корупция или по-точно кражби. Кражби на държавно и хорско имущество в интерес на фамилията Сакскобургготски и на крадливите юнаци около него. Но и с това не свършва новият му морал.

В края на мандата на царското правителство алчността на момарха за още власт и реализиране на започнатите корупционни сделки добива вече характер на невъздържана наглост. Ако изборната лотария говори за комарджииския характер на монарха, познат извън пределите на България, гаврата с паметта на Ботев и жертвите, дадени за свободата и независимостта на България, не може да се оправдае нито с характера му, нито с възпитанието му. Да правиш предизборна агитация на святия за българина връх Околчица не може да се нарече по друг начин, освен дебелашка простощина. Да развяваш жълтите си знамена на напоените с българска кръв места може да си позволи само човек, който не познава и не уважава историята на страната, която управлява, който не знае нищо за нейните герои и делата им. Размазеният навсякъде жълт цвят (дори и боядисаните в жълто тоалетни !), разпространяваните предизборни позиви, подписани лично от Симеон, не говорят само за лош вкус и непристойно възпитание. Това се е извършвало пред очите на младежи, дошли да се преклонят пред подвига на героите в момент, когато всички хора в страната отдават почитта си прави и смълчани. И каакъв е моралният пример, който дава българският премиер на подрастващото поколение?!

Дано най-сетне българинът разбере на кого вече гласува веднъж юнашко доверие преди четири години и когато на 25 юни отново застане пред урните, да помисли сериозно за утрешната си съдба и съдбата на децата си. Човек трябва да се учи от грешките си.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо