08-06-2005

Референдумът за евроконституцията в Холандия беше с консултативен характер и имаше различни сценарии за евентуалното му ратифициране от парламента. Един от тях беше : при ниска избирателна активност (под 30%) и при отрицателно гласували около 60% парламентът все пак да ратифицира документа. При някои от възможните сценарии (в зависимост от общия брой на гласувалите и този на гласувалите с НЕ) управляващите партии бяха разделени като CDA (християндемократическата партия) предвиждаше в повечето варианти, независимо от резултатите на референдума все пак да ратифицира конституцията, докато другата голяма партия VVD (либералната партия) - държеше да се съобрази с мнението на гражданите. Накрая се случи един изобщо необмислян предварително сценарий - след високата избирателна активност от 62,8 % и високият процент на гласували с НЕ (61,6 %) управляващите просто изтеглиха от парламента искането си за ратификация и зачетоха мнението на избирателите.

На дебатите в парламента вчера (2 юни) управляващите бяха подложени на унищожителна критика поради факта, че и двете кампании – “да” и “не-кампаниите ” започнаха с еднакъв бюджет от 400 хиляди евро, но впоследствие бюджетът за “да” кампанията скочи на 4 милиона (т.е. 10 пъти повече, отколкото бюджета за “не” кампанията) и вече всички знаем с какъв плачевен резултат. Лошата “ДА” кампания на правителството, вчера също бе подложена на унищожителна критика от опозицията и от анализаторите.

Ако използвам сполучливото определение на френския философ Глюксман по адрес на Ширак, политиците в Холандия също като Ширак във Франция продаваха своето ДА с аргументите на НЕ.

Например, вместо да обяснят какво Е евроконституцията, те наблегнаха на това какво НЕ Е и на тревогите си, че при евентуално НЕ това щяло да създаде проблеми в Брюксел. Премиерът Балкененде беше критикуван за казаното в едно интервю - че щял да се чувства смешен в Брюксел след евентуално НЕ на гражданите на страната, но особено атакуван беше т. нар. “черен сценарий”, който бе описан пред избирателите при евентуално НЕ-гласуване. Министърът на правосъдието Донър бе критикуван с основание за репликата, че гласуването против конституцията щяло да доведе до война в ЕС, а министърът на икономиката – за заплахата, че едно НЕ би имало тежки последствия за холандската икономика. Тези непремерени изказвания с основание възмутиха холандците и гласувалите с НЕ се покачиха

На този референдум стана ясно и друго - че липсва добра комуникация между политиците и гражданите по въпросите свързани с ЕС и че има голямо разминаване между становището на партиите и мнението на техните избиратели. Докато големите партии VVD, CDA, PvDA  и пр. бяха ЗА конституцията,  60 % от симпатизантите им бяха против, за  CDA –около 50%. Единствено избирателите на по-малката либерална партия, която също участва в управлението “Демократи 66” (D66) подкрепиха своята партия и 60% от симпатизантите им отговориха с ДА на евроконституцията. Това показва, че определено има разминаване между политиците и избиратели поне що се отнася до ЕС.

Тъй като в България повечето медии наблегнаха на страха от разширението, държа да уточня, че няма враждебно отношение към бъдещото членство на България в ЕС. Има страх от присъединяването на Турция и донякъде той е основан на справедливите опасения, че ЕС ще стане изключително тромава и невъзможна за управление бюрократична машина, както и че либерализмът на Холандия ще бъде удавен в една не особено либерално настроена Европа. Холандците недоволстват от прекомерната данъчна тежест, която се увеличава право пропорционално на бюрократизма в ЕС и се страхуват от загубата на възможността да прокарват своите модерни либерални закони като например закона за евтаназията, за проституцията и др., които за голяма част от католическа Европа са неприемливи.

Както вече писах основните аргументи за негативното гласуване бяха насочени не толкова конкретно срещу евроконституцията, колкото дадоха израз на недоволството на холандските граждани от начина, по който функционираше ЕС досега - твърде малко прозрачност, твърде много бюрокрация, наличие на две столици (Брюксел и Страсбург), излишно пропиляване на средства, сравнително висока корупция и неспазването на споразуменията и бюджетната дисциплина от много европейски държави като Франция, Германия, Гърция, Португалия и пр.

Интересен исторически паралел може да се направи и с причините за започването на т.нар. 80-годишната война и като резултат от нея - отделянето на Седемте Нидерландски провинции от империята на Филип II, която империя също е имала две столици (Брюксел и Мадрид). Тогавашните холандци се разбунтували заради факта, че властта не се придържа към споразуменията и привилегиите за свободна търговия, които нидерландските градове вече били получили от император Максимилиан и Мария Бургундска, от налагането със сила на католицизма и от облагането с непосилни данъци, а в същото време тяхното пилеене за излишен лукс и за строеж на пищни катедрали.

Да се надяваме, че този път сигналът на свободолюбивите холандци ще бъде разчетен правилно в Брюксел и проблемите ще бъдат сериозно дискутирани.

 За България си остава в сила - по-добре да имаме проблемите на ЕС, отколкото на “третия свят”,както каза неотдавна  Филип Димитров в едно своя интервю. Българските политици трябва да побързат да си напишат домашното и да проведат скандално закъснялата съдебната реформа и то не само за да бъдат спазени споразуменията от присъединителния договор и България да стане член на ЕС от първи януари 2007, но най-вече заради сигурността на българските граждани.