|
|
Коалирането, mss, трябва да
стане не "за Бога", а за България - за България на нашите
предшественици, на онези които са си сложили живота за нейната
независимост, на онези, чийто живот е бил пропилян и съсипан от
поробването на държавицата ни от московските империалисти, на
онези, които сега тепърва навлизат в живота и които искат да имат
по-друго бъдеще.
Защото антитезата на това коалиране
ще означава връщане в онова, което полемично и алегорично наричам
"бърлогата на пияната руска мечка-стръвница"
Не знам доколко си рефлектирал върху
това, което става през последните седмици и преди всичко от
последната седмица насам. Дали си възприел конфигурацията, в която
България се озовава в момента с цялата нейна невиждана досега и
трудно повторима драматичност? Ще ти изброя няколко нейни
елемента:
-
Предстоящи избори в БГ;
-
Неочаквано и стремително развила
се правителствена криза с предстоящи предсрочни парламентарни
избори в единствената (най-влиятелната) страна в ЕС, с
определено преференциално отношение към нашето влизане в
Евросъюза – Германия;
-
Предстояща там предизборна борба,
в която стремящите се към победа консервативна и либерална
партии ще доразвият декларираните си резерви към припряното
приемане на България и Румъния;
-
Най-дълбоката криза на ЕС от
създаването му до сега, с негативни референдуми, чийто резултати
на практика поставят под въпрос цялостната досегашна система на
представителната демокрация, тъй като сега за разлика от всеки
предишен парламентарен вот (в който на практика сериозните
алтернативи за гласуване са все в рамките на етаблираните
партии) избирателите имаха възможността (и се възползваха от
нея) да гласуват "срещу системата" като такава (преди всичко
разбира се системата на брюкселски диктат и бюрократична
отдалеченост от насъщните проблеми на гражданите).
Последиците от този катаклизъм могат
да бъдат само в една посока - отчитане от страна на политиците на
този popular vote и предявяването на резултата от него като
най-силен аргумент за преразглеждане и на взети вече и
договорирани решения. Какво означава за нас тази драматична
обстановка?
Според мен само едно: Съобразяване с
реалностите и изоставяне на много заден план на всички
междуличностни, междупартийни и дори голяма част от
вътрешнополитичските аспекти на противопоставянето и осъзнаване,
че в течение само на седмици ситуацията се е променила коренно, и
че сме изправени пред съдбоносна алтернатива.
Неминуемата победа на
консервативно-либералната коалиция наесен в Германия означава, че
след една предполагаема победа на БСП, тя ще е лишена от
поддръжката на своя "кръстник" в Берлин, сегашния канцлер Шрьодер.
Това бе актив, който бившите комунисти не пропускаха да изтъкват
явно и подмолно. Т.е. правителство съставено от или доминирано от
БСП ще бъде конфронтирано с правителство в Германия с напълно
противоположна като философия и практика насоченост.
На мястото на Герхард Шрьодер,
опортюнист, който доказа, че гледа от високо на проблемите на
Изтока, не ги нито познава, нито разбира, идва първата
жена-канцлер, Ангела Меркел, интелектуалка, самата тя от Източна
Германия, с познания и афинитет към спецификата на прехода в
Източна Европа. Тя, като председател на консервативната ХДС и
влиятелна фигура в ЕНП показа еднозначно, че отдава
предпочитанията си на СДС в България. (Защо това е така е дълъг
въпрос и причините за това състояние на нещата вече не са от
значение в момента).
Имаме прочее предполагаема силна
съпротива от страна на множество страни от ЕС на реализирането на
графика, произтичащ от подписания от БГ договор за членство (и
никакви успокояващи заклинания на горката Меглена Кунева не
променят нещата). Имаме от есента партия с изразени преференции за
политическата конфигурация в София, управляваща в най-влиятелната
за бъдещето на България в Евросъюза страна.
Оттук следва според моето виждане
един единствен възможен извод пред съзнателния български
избирател: реализиране на вот, който ще даде възможност за
съставяне на правителство (съзнателно не използвам термина
"дясно", защото предвид наличния материал, този атрибут едва ли е
оправдан) извън и без участието на БСП. А за релевантните политици
изводът трябва да е в духа на писаното по-горе - сядане на една
маса - ако стане преди изборите, толкова по-добре - и след
осъзнаване критичността на ситуацията (какво по-добро оправдание,
впрочем, което ще помогне на всеки един от тях да "запази лицето
си" от позоваването именно на случилия се катаклизъм и на
надвисналата над БГ опасност) стигане до обща платформа.
Че ще се наложи да се преглъщат жаби
и гущери за да стане това, се разбира от самосебеси. Тук ще
проличи прозорливостта и способността за израстване съобразно
предизвикателството у нашите политици. За постигане на нужното ще
се наложи коалиране и с "димкаджии", и с "цигани", и с "мафиоти",
и с "продажници", и с "помияри". Спареният, провинциален въздух на
вътрешнополитическия дебат ще трябва да бъде издухан от
съзнанието, че в момента става дума за съдбата на България. И
силно се надявам да ме разбереш, mss, че това съвсем не е
неуместно патетичен израз, а просто описание на реалното състояние
на нещата. Колкото и да е трудно за някои радетели на чисто
националния приоритет във вземането на решения да го приемат, в
случая се налага избирането на алтернатива единствено и само с
оглед на международния ефект, който съставянето на правителството
в София би имало.
Защото обратният вариант, както вече
писах, далеч не се свежда до някакво смешно активиране на
"защитната клауза". Не, обратният вариант ни запраща в дългосрочна
перспектива в Бърлогата. На пияната мечка-стръвница.
В това, дали и ДСБ ще е достатъчно
умна да прозре критичността на момента, се крие отговорът на твоя
въпрос, mss. |
