През 2005 се навършват 100
години от рождението на Айн Ранд – писателката, чиито романи
са издадени в над 20-милионен тираж и преведени на повече от
16 езика; основателката на обективистката философска школа,
превърнала се за милиони американци (и не само) в един от
най-влиятелните мислители на миналия век. Въпреки че
философията й оказва сериозно влияние върху американската
култура, а романът й “Атлас сви рамене” (1957) се превръща в
бестселър на всички времена и по популярност се нарежда след
Библията, в България Айн Ранд е малко позната.
Алиса Розенбаум е родена през
1905 в Санкт Петербург в еврейско семейство от средната класа.
Като дъщеря на бизнесмен (баща й е аптекар) 12-годишната Алиса
изпитва на гърба |
|
си мрачните страни на съветския
комунизъм. След Октомврийската революция бизнесът на баща й е
национализиран, а семейството й е принудено да се изсели първо в
Украйна, а след това в Крим. През 1924 завършва история и
философия в Петроградския университет, където става свидетел на
разцвета на символизма, руския религиозен ренесанс и руския
марксизъм. Сериозен отпечатък върху философските й възгледи оставя
философията на Ницше. Непосредствено след дипломирането си
продължава да следва в Държавния институт за филмово изкуство.
През 1926 заминава за Съединените щати с временна виза.
Официалната цел на пристигането й в САЩ е да гостува на свои
роднини в Чикаго, но в действителност тя предприема това пътуване
с твърдото намерение да остане завинаги. В Чикаго емигрантката
Алиса Розенбаум приема псевдонима Айн Ранд (фамилията е
взаимствана от марката на любимата й пишеща машина
“Ремингтон-Ранд”), с който остава в историята като един от
най-страстните защитници на разума и индивидуалната свобода.
Писателската кариера на Айн Ранд
започва от Холивуд. Скоро след пристигането си в САЩ тя получава
работа като сценарист в холивудското студио на Сесил Демил. През
1929 се омъжва за актьора Франк О’Конор и остава негова съпруга до
смъртта му през 1979.
Първоначалната си популярност като
писател Айн Ранд получава през 1936, когато пиесата й “Нощта на
16 януари” постига забележителен успех на Бродуей. Първият й
роман “Ние, живите” е публикуван през 1936. Той е със силен
биографичен елемент и е базиран на годините, прекарани в Съветска
Русия. Две години по-късно е издаден вторият й роман “Химн”,
в който тя разкрива своите възгледи за значението и величието на
човешкото его. Действието на романа се развива в бъдещето и
разказва за общество, завладяно от колективизъм до такава степен,
че думата “аз” е заличена от речника на хората.
Но книгата, която я прави
световноизвестна, е “Първоизточникът”. Първоначално отказан
от 12 издатели, този забележителен роман е публикуван за пръв път
през 1943 и вече над 60 години остава сред най-продаваните книги в
света. В него Ранд пресъздава своето разбиране за “човека като
герой” и разкрива философското си виждане за сблъсъка между
индивидуализма и колективизма и за морала на рационалния
егоизъм.Главният герой Хауърд Роурк е архитект-новатор, който се
бори с архаичния стил на 30-те, нелеп в ерата на небостъргачите.
Чрез професията на архитекта тя представя конфликта между
независимата личност и тези, които избират да живеят според
стандартите на другите. Героят на Ранд проектира здания от стомана
и стъкло, докато Ню Йорк се застроява със стоетажни дворци с
антични портици. Човешкото его е първоизточник на прогреса –
внушава с романа си Ранд. В образа на Роурк тя за първи път
лансира представата си за идеалния човек.
Истинският шедьовър в творчеството
на Айн Ранд, с който тя поставя фундаментите на своята философия,
е нейният четвърти и последен роман “Атлас сви рамене”. Той
е публикуван през 1957 и разказва епичната история за бавния
колапс на обществото и стопанството вследствие на изчезването на
основните двигатели на прогреса – хората на разума, новаторите.
Главните герои на романа са двама индустриалци, Дагни Тагарт и
Ханк Риърдън, имащи куража да управляват бизнеса си въпреки
налаганите от регулациите ограничения, въпреки атаките и хулите от
страна на интелектуалци и политици, въпреки укорите, че
експлоатират хората. И докато останалите индустриалци изчезват, а
икономиката колабира, Дагни и Риърдън научават значението на
рационалния морал. Темата на романа е “ролята на разума в
човешкото битие и, като резултат, демонстрацията на нова морална
философия: моралът на рационалния егоизъм” С “Атлас сви рамене”
идеите на Айн Ранд стават неизменна част от философията на ХХ век.
След 1949 г. Айн Ранд напуска
Холивуд и се отдава изцяло на писането и изнасянето на лекции.
Била е гостуващ лектор в университетите Йейл и Принстън (1960),
Колумбийския университет (1960, 1962), университета “Джон Хопкинс”
(1961), Харвардския университет (1962) и Масачузетския
технологичен институт (1962).
Освен четирите си романа, Ранд
издава и 6 сборника с есета (сред тях “Добродетелта на егоизма”,
“Капитализмът: непознатият идеал”, “Въведение в обективистката
епистемология”), с които поставя моралните основи на съвременния
капитализъм, смятан от нея за “единствената система, приспособена
към живота на рациоционалния човек”. Повечето от тези есета се
появяват за пръв път в “Бюлетин на обективиста”, превърнат
по-късно в списание “Обективистът”, които Ранд списва между 1962.
и 1976.
Уникалната философия на Айн Ранд –
обективизмът – е истинско предизвикателство за изповядваните
повече от две хилядолетия философски схващания и културни
традиции. Това е систематична философия за разума и свободата. На
конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с
публикуването на “Атлас сви рамене” Айн Ранд е помолена да
представи същността на своята философия, докато стои на един крак.
Отговорът й е:
Метафизика:
Обективната реалност
Епистемология:
Разум
Етика:
Егоизъм
Политика:
Капитализъм
Обективизмът разглежда реалността
като обективна истина, независима от човешките чувства, желания
или страхове, а разумът - като единственото средство за
възприемане на действителността, с което разполага човекът,
неговият единствен източник на познание и основно средство за
оцеляване. Айн Ранд е страстна индивидуалистка и защитничка на
индивидуалните права. Тя обобщава своите възгледи по следния
начин:
“Моята философия, накратко, е
концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено
щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното
постижение като неговата най-благородна дейност и разума като
неговото съвършенство”.
С философията си тя отхвърля етиката
на саможертвата и себеотрицанието, и призовава хората да
възприемат себе си и своя живот като най-висшата морална ценност.
Основните принципи, на които трябва да основава живота си
свободният индивид, според Ранд, са: уповаване на самия себе си,
честност и почтенност, рационалност и продуктивни усилия. Тя
категорично отхвърля алтруизма, т.е идеята, че моралът се състои в
това да се живее за другите или за обществото.
По същество обективизмът е
либертарианска философия, въпреки че самата Ранд се определя
по-скоро като “радикал за капитализъм”. Според обективистката
философска школа идеалната политико-икономическа система е
капитализма от типа laissez-faire. Според дефиницията на Ранд това
е “система, в която хората се отнасят един към друг не като жертви
и палачи, не като господари и роби, а като търговци, учасници в
свободна, доброволна размяна от взаимна изгода. Това е система, в
която нито един човек не може да извлича ползи от другите
посредством физическо насилие и никой не може да инициира
използването на физическа сила срещу другите. Правителството
действа само като полицай, който защитава правата на човека; то
употребява физическа сила само във връзка с и само срещу тези,
които инициират употребата на насилие, например срещу престъпници
или чужди завоеватели. При една истинска капиталистическа система
трябва да има (но в исторически план все още няма) пълно
разделение между държава и икономика, по същия начин и поради
същите причини, поради които има разделение между държавата и
църквата.”
С философията си Айн Ранд поставя
моралните основи на съвременния капитализъм, и то във време,
когато преобладаващо левите интелектуалци в Америка на Рузвелт са
го смятали за аморална и обречена система. Тя пречупва
интелектуалната вълна на “червеното десетилетие” (30-те години на
XX век) в САЩ. Внушавайки, че капитализмът е политически и
икономически най-доброто общество - не само най-ефективното, но и
най-моралното, Ранд разкрива безперспективността на съвременните
леви идеи и оказва голямо влияние върху съвременното
либертарианско движение.
Айн Ранд умира на 6 март 1982.
Повече от 20 години след смъртта й нейното творчество и
философията й за “природата на човека и взаимоотношенията на
човека с битието”продължават да вдъхновяват милиони хора по света,
а книгите й все още се преиздават и продават в стотици хиляди
копия годишно.