01-06-2005

Не може да се приеме насериозно изказване от вида на “Да живее капитализмът!”. Подобни изрази имат заклинателен характер и като правило се употребяват по адрес на субекти и обекти, които не само нямат намерение да живеят дълго, но често са и мъртвородени.

Нашият сегашен юбиляр, капитализмът, е нещо съвсем различно.

Дълго време голяма част от човечеството строеше социализъм. После се оказа, че не само не е построила нищо, но е и разрушила част от съществуващото. През това време никой никъде не е строил, нито е призовавал да се строи капитализъм. Въпреки това той е налице.

Построил се е сам.

“Напред към пълната и окончателна победа на социализма!” беше лозунгът на тези, които го строяха. После разбрахме, че пълен и окончателен победител е  капитализмът. И то още от самото начало. С появяването си. Всичко останало е било само кудкудякане около снесеното вече яйце.

Ето защо смятам за излишни каквито и да било действия в подкрепа на капитализма. Той си се крепи сам. Освен това крепи и нас – ако сме достатъчно разумни, за да се възползуваме от предимствата му, разбира се.

Каква е причината за успеха на явлението, наречено “капитализъм” и популяризирано, по ирония на съдбата, не от друг, а от най-върлите му врагове? Отговорът е на повърхността. Капитализмът не е доктрина или утопия. Не е идея, родена в нечия глава и след това осъществена посредством рязане на други, несъгласни с нея глави. Той е практика, съобразена с естествените човешки възможности, която се е наложила, именно защото в конкретните условия отговаря най добре на човешката природа. Капитализмът възниква не по нечие желание или сговор, а по неизбежност.

Той е спонтанен ред.

Основан на човешкия егоизъм, той успява да произведе от множеството елементарни егоизми на отделните индивиди нещо, което е полезно и продуктивно за цялото общество. Неговият естествен произход е причина за неговата устойчивост. Друго негово качество – ефективността му – е причина пък за голямата му привлекателност. Благодарение на тези му свойства цивилизацията, която го е създала, се е наложила над посестримите си категорично и напълно.

Усещането за възможностите на капитализма още на подсъзнателно равнище, преди той да бъде описан като явление, е предизвиквало възбуда в човешките мозъци и е причина за множество съпътствуващи го теории. Добре е да се спрем по-подробно  на една от тях, създала повече проблеми от която и да е друга през последния век, най-яростното следствие от появата на капитализма –

марксовия комунизъм.

Всеобщото схващане, поддържано и от авторите му е, че той е отрицател и антипод на капитализма. Всъщност това не е така – комунизмът няма нищо против резултатите на капитализма, дори ги приветствува. Големия проблем, който той решава, е кой да ползва тези резултати.

Комунизмът е замислен от своя създател като план за господство над милионите наемни работници, от които, според предвижданията му, ще се състои бъдещото общество. Омаян от капитализма, чиято сила е най-вече във въздействието му върху икономиката, Маркс поставя в основата на учението си производствените отношения. Той използува понятието “обществен строй” и прави историческа аналогия: имало е “робовладелски обществен строй”, в който обществото се е състояло от малък брой робовладелци, господствуващи над огромен брой роби. Този строй е последван от “феодалния”, в който малкото на брой сеньори са владеели безброй крепостни. Простата логика сочи, че появата на новите производствени отношения, създадени от капитализма, трябва да доведе до общество от малко на брой собственици на капитал, господствуващи над масата от главно фабрични работници.

Маркс няма основания да се съмнява в истинността на предвиждането си. Неговият духовен баща Хегел е обосновал философски схващането, че обществото трябва да се състои от две категории хора – господари и роби. Самият Маркс вижда себе си, естествено, на по-добрата страна – тази на господарите. Всеки, който е запознат  със смесицата от омраза и раболепие, с които той се е отнасял към силните на деня, няма да се усъмни в това. Но Маркс няма необходимия за това капитал, пък и презира този тривиален начин за успех, който ще го направи само един от многото. Той не е като тези, които са станали богати поради елементарна предприемчивост или просто защото са наследили богатството на бащите си. Той е избрал да стане господар поради силата на ума си и затова иска всичко.

Такава е в общи линии подплатата на марксизма. Останалото е широко известно и няма нужда да бъде повтаряно. На думи наемният работник се издига на пиедестал като представител на “класата-хегемон”. На практика той е роб. Френският философ Бернар Анри-Леви казва: “Маркс не беше правилно разбран. Хората мислеха, че той казва: “бунтувайте се!”, докато той казваше: “подчинявайте се!”.

Остава да добавим, че това погрешно впечатление е търсено съвсем съзнателно.

Всеки, който е живял в някоя от страните на “реалния социализъм” – а това беше едно относително меко и съобразено с практиката осъществяване на марксовото общество, знае, че фабричният работник в него се намираше на най-ниското стъпало на обществената стълба. Един пример, взет напосоки: през 60-те години в България бе обнародвано постановление на министерския съвет (тези постановления имаха силата на закон), според което работещите  в “търговската мрежа” (в която царяха  спартански отношения: кражбата почти официално се поощряваше, но заловените да крадат се наказваха строго), ако бъдат заловени, задължително се изпращат на работа в “материалното производство” (друг евфемизъм, означаващ работа в някоя фабрика). Това беше потвърждение от най-високо равнище, че да си работник е наказание.

Маркс е бил много интелигентен човек и можем само да се чудим защо в теорията му има някои направо недогледани положения. Например това: самият той подчертава, че обществените отношения се заменят с нови, само когато старите биват напълно изчерпани. По негово време капитализмът не само не е започнал да се изчерпва, но все още е само местно явление, разпространено само в няколко страни от Европа и Северна Америка и тепърва му предстои да завладява света. Въпреки това Маркс го “закрива” и обявява съществуването на нов обществен строй – социализма.

Това предизвиква следващия въпрос: може ли, дори ако приемем марксовото схващане за историческия процес, да се предскаже появата на нов обществен строй?

Наченките на това, което днес наричаме капитализъм, се появяват в Северна Италия някъде през ХІV или ХV век. През ХVІ век той вече е приел типичния си вид в Холандия, а през следващия – и в Англия. И въпреки това той бива разпознат като явление чак в края на ХVІІІ или в началото на ХІХ век.

Формите на човешки отношения, наречени робство, крепостничество и наемен труд съществуват от появата на цивилизациите. И днес в света има робство и крепостничество, както е имало наемен труд по време на Римската империя. Можел ли е някой преди седемстотин години, наблюдавайки наемния труд, да предскаже, че той ще е основа на бъдеща “обществена формация”, наречена капитализъм? Ако на някаква нова “обществена формация” предстои в далечното бъдеще да замени капитализма, то формата на човешко отношение, което ще седи в основата й, несъмнено съществува някъде около нас. Бихме ли могли да го разпознаем? Отговорът и в двата случая е: по-скоро не.

Това не пречи на

Маркс да се обяви за пророк и да предскаже непредсказуемото.

Случаят е фрапиращ и говори за злонамереност, а не за недоглеждане. А това, в което Маркс наистина допуска грешка, е опита му да планира бъдещето.

Откак свят светува на хората са известни само два начина за предсказване на бъдещето: екстраполацията и ясновидството. Доколкото второто се отхвърля от науката, за създателя на историческия материализъм остава само един. Маркс би трябвало да знае достатъчно добре недостатъците на екстраполацията като такова средство: тя отчита само действието на съществуващите до момента фактори, но не и на тези, които ще се появят в следващия. Не ни е дадено да предсказваме бъдещето, тем паче да го подреждаме по свой вкус. Защото тогава нямаше да има бъдеще. 

Ако се отклонихме толкова в изследването на едно отминало явление, то е защото и до днес се преповтарят същите аргументи срещу капитализма. Не че на последния му става нещо от това. Ироничното в случая е, че те причиняват вреди само на тези, които ги употребяват.

И понеже сме понасяли вреди по тази причина достатъчно дълго, ужасно много ми се иска най-сетне да ни дойде акъла и да се огледаме за някои ползи. От тези, които капитализмът предлага на достатъчно умните да се възползуват от предимствата му.