31-05-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

31 май 2005 18:45

Отговорност + европейско бъдеще = Свобода

 

Даниела Горчева

списание "Диалог"

 

(Изказване пред среща с журналисти от български медии у нас и в чужбина, организирана от БТА в София по повод 24 май))

Романът на Толстой “Ана Каренина” започва с твърдението, че всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему.

За обществата сякаш важи обратното: всички нещастни общества си приличат, а всяко щастливо общество е щастливо по своему.

Може да няма пълно щастие, нито съвършено обществено устройство, но все пак едно нещо е безспорно. Хората от т.нар. “Трети свят” не живеят добре, не живяха добре и хората от Източна Европа, попаднали под комунистическо управление, така както и днес не живеят добре хората в Русия или в Беларус, както и навсякъде другаде, където липсва демокрация, а за сметка на това има: тоталитарно управление или авторитаризъм, които задължително водят след себе си ограничаване на правата и свободите, насилие, корупция...

Колкото и различно да са устроени различните държави с висок стандарт на живот, едно е безспорно – хората там се радват на правото си на избор, на извоюваната свобода и на стабилна демокрация. И като следствие от това по-голямата част от гражданите на тези страни са спокойни, добронамерени, сравнително добре образовани и предприемчиви, моралът е висок и независимо от мита, че тези общества били "твърде консумативни", с просто око се забелязва, че там, например, хората жертват с радост от средствата си и от свободното си време, за да помагат на други хора, а полагането на доброволен труд е нещо естествено.

Уважаеми колеги, ще напомня думите на Стоян Михайловски:

"...Свободата не може да се всели там, където липсват нравствени добродетели. Кланяме се на свободата, когато искрено признаваме у ближния си правото да се развива и благоденства, когато се развиваме и благоденстваме и ний - сиреч когато се откажем да съграждаме своето щастие чрез разрушаване на хорското щастие.”

Днес България все още не е това, което са страните с развита демокрация, но е на път да да се нареди между тях и всички ние искрено можем да се поздравим с този мъчително извоюван успех. Но все пак, моля, нека да не забравяме, че по стар нашенски обичай може да се удавим на края на Дунава.

Ето защо е важно да си припомним отговорността на всеки един от нас за европейското бъдеще на България. Каквито и проблеми да има ЕС, ще напомня разумната забележка на Филип Димитров, първият демократично избран (и първият премиер-демократ) на България:

” По-добре е България да има проблемите на ЕС, отколкото тези на Третия свят.”

Оградено от света с минирани граници за повече от половин век, нашето общество беше обречено на дълбок провинциализъм. А при тези условия - фалшифициране на историята, ограничен достъп до информация и липса на опит - невежеството и митотворчеството са неизбежни и затова не трябва да ни учудва днешното ни лутане, мъчителното разочарование от бавните промени, апатията...

При завръщането ни в цивилизования свят, реинтегрирането ни към Европа и демокрацията, институционалните трансформации са почти приключени. Трансформацията на икономиката също е почти завършила. Но промените в менталността са по-бавни и проблемни.

Пред България съществуват доста предизвикателства и опасности. Поради спецификата на българския преход миналото остана да загнива. То не получи нравствена и правна оценка и сега лесно може да събужда носталгия. Нямаше осъдени за комунистически престъпления, а напротив – комунистическата номенклатура се превърна в българската едра буржоазия*. Това никак не помага за създаването на естественото за европееца чувство, че човек е отговорен за своите действия при всички обстоятелства. Медиите не могат да дадат юридическата справедливост за престъпленията на миналото, но моралната е по силите им.

Гражданската пасивност е от най-тежките наследства на безжизненото тоталитарно общество. В интервю за списание „Диалог” проф. Михаил Константинов напомни с тревога, че отказът от гражданска активност, особено от гласуване, може да доведе до появата на фюрери. Но гражданското общество губи и възможността си да бъде добре информирано и да въздейства без наистина независими медии.

Една друга опасност пред българското общество е нарастването на патриотарството и ксенофобията, нетипични иначе за българина. Медиите би трябвало да са чувствителни към тези тенденции. Утре няма да успеем да спрем лавината. Приказките за „силни” и „велики” държави, ако не останат глас в пустиня (дай Боже), обикновено се превръщат в национални катастрофи. Днес трябва да искаме не силна или велика България, а правова България.

Нека да не сеем бури, за да не жънем катастрофи утре.

Глобализацията, от която мнозина толкова се плашат, не е следствие от политически решения, а е неизбежно следствие от развитието на технологиите. След като само за няколко часа можем да се прехвърлим от единия край на света до другия, а разстоянията практически не съществуват и всичко на този свят е твърде близко, то ни засяга пряко – включително диктатурите и диктаторите – убийци вече са толкова далеч от собствения ни дом, колкото ако обитаваха горния етаж на кооперацията, в която живеем. Един диктатор, който тероризира народа си, е опасен и за всеобщата сигурност. Светът има право да се намеси и да го спре - дори с цената на война, както бе спрян Хитлер в миналото или Садам Хюсеин в наши дни, а не да гледа апатично как съветските танкове газеха Пражката пролет или в наши дни - как Путинска Русия извършва геноцид в Чечения.

Важно е да се разберат тези банални истини, за да не губим целта, а тя е: хората навсякъде по света да живеят добре, а те могат да живеят добре, само когато имат право на личен избор.

Нарушаването на религиозната свобода е още една българска практика, която е в разрез с ценностите на Европа. За съжаление нахлуването на полиция в над 200 български храма през лятото на миналата година отшумя без особен отзвук в българските медии. В много случаи това беше представено като борба за имоти или църковна власт, докато независимо от конкретните обстоятелства по същността си ставаше въпрос за тежко нарушаване на една от основните свободи – религиозната.

Очевидно особена важност в момента има темата за проблемите на съдебната система. Централизацията на българската прокуратура е не само скандална за демократична страна, но е и заплаха за всеобщата ни сигурност. И освен всичко друго е противоконституционна – текстът от ЗСВ,който гласи,че прокуратурата е централизирана, влиза в пряко противоречие с българската конституция.

Друго шокиращо разминаване с ценностите и практиката на Европа съществува при социалните грижи - системната дискриминация на хората с умствени увреждания, както този проблем е определен от „Амнести интернешънъл” в специален доклад за България, и ужасяващото положение в някои от домовете за хора с умствени увреждания.

Но темата за отговорността на медиите при присъединяването ни към Европа има и една друга страна. Скоро ние ще сме част от Европа. От новите демокрации се окачва да допринесат със своя изстрадан опит – от епохата на преживения комунистически тоталитаризъм, с по-висока чувствителност и непримиримост към рецидивите му. Българските медии, вече станали част от европейските медии, ще могат да дадат ценен принос с по-висока чувствителност и отзивчивост към нарушаването на човешките права и нарушаването на правото на национално самоопределение в страните от бившия Съветски съюз или в страните, в които все още съществуват комунистически режими.

Благодаря за вниманието.

- - - - - -

* "Едра буржоазия" е остатъчен терминологичен рецидив, с извинение, от марксизма. А всъщност с това наименование би следвало да се назовава събирателно група хора, които са убедени привърженици на Капитализма и Свободния свят, като сред тях преобладават такива, които са над 180 см височина и над 110 кг собствено тегло – бел. ред.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо