31-05-2005

Първото определение, което ми идва наум по повод предстоящия Международен ден на капитализма - 5 юни 2005 - е от миналото.. Става въпрос за идиотското твърдение на Ленин, че комунизмът (убийте ме, няма да го напиша с голяма буква) е електрификация плюс съветска власт. Природната ми интелигентност и логическата верига на размишления ми казва, че ако това е така, то Капитализмът би трябвало да е електрификация без съветска власт.

Цял живот се оглеждам за онзи човек, който може да ми обясни внятно що е това комунистическо чудесо, наречено съветска власт. Най-близкото до което съм се докопал, е мечокът от “Изкопът” на Платонов, лагерите в Сибир, Слънчев бряг, Скравена и Някаква си Прогресивна мисъл, която убива Всякакъв Здрав разум.

Съветската власт и Здравият разум са две успоредни линии в пространството, които никога не се пресичат.

Ако някой ме помоли да напиша кво да е за Капитализма, ще ми отвори голяма работа и аз ще трябва някак да му го върна.

Човекът, драги ми приятели от „Още инфо”, също така неприятели и дори благосклонни опоненти, се отличава от останалия биологичен свят по две неща. Първото е Осъзнатата памет! Страхотно е. Това са образите и гласовете на родителите ни, на братята и сестрите ни, на безчетните ни чичовци и лели, на приятелите, на неща, които сме виждали и неща за които само сме чували. Всичко това прави от човека личност със своя биография.

Второто е собствения живот на всеки отделен човек. Осъзнатото желание да бъдеш това, което си, добавяйки към Осъзнатата памет своя реално изживян живот.

И всичко това – като вярваш в Бога! Защото Бог е познанието за нашето минало, силата на нашето настояще и вярата в нашето бъдеще.

Сега да си поговорим за Капитализъм.

За съжаление не познавам Капитализма и той не ме познава мен. И ако си позволявам да споменавам името му, то е защото знам, че е обратното на несбъднатият комунизъм, в който си отиде целият ми живот. Ако някой ми беше поръчал да пиша против комунизма, щях да пиша и да пея. Но да пиша за капитализма, направо съм затруднен. Та аз съм от село Вонеща вода, окръг ВеликоТърновски…

Страхотно село…

Капитализмът, драги ми Смехурко, произлиза от думата “Капитал”. Капитал, това не е Маркс, това са мангизи. При това много мангизи. Капитализмът е общество на мангизите. Единствиното условие да си част от него е:

сам да си ги изкарал или да си ги наследил законно.

Не говорим за изключенията.

Социализъм, същи ми драгий, произлиза от думата “Социо”, която значи Общество.

Тоест, Капитализмът се грижи за индивида, а социализмът - за Обществото. В общия теоретичен случай, де.

Практиката на комунистите е базирана на твърдението, че Капитализмът не се грижи за обществото, а само за „експлоататорите-изедници”. А бедният, отруден и безмилостно експлоатиран народ - разбирай работник, умира от глад.

А комунизмът, разбираш ли, понеже се грижи за развитието на цялото комунистическо общество, нема как да не се грижи и за отделния член на това общество. Мамицата им фашистка, както се казва в някои прогресивни съветски филми (и български фамилии – бел. ред.).

Капитализмът, Годжи, е като салама, който можеш да си купиш, ако си съумял да изработиш пари за него. А комунизмът е тоягата, на която леворезбованите връзват същия този салам на половин метър пред устата ти. Не можеш да го захапеш, но аха-аха да го стигнеш...

Ама как ми се иска да шашна великомудрите свободолюбиви лица с още неколко политико-философско-практически сентенции и некакси да изразя художествено блестящи пътеводни озарения на мисълта и словото… но не се сещам. От село съм, не съм от Мадрид, Пернишко…

За Капитализма въобще е безсмислено да се говори точно толкова, колкото и за комунизма въобще. Нищо под слънцето не съществува “въобще”. Всяко нещо е конкретно и носи болките и изстраданите победи на реално съществуващи хора.

• При Капитализма всеки човек тежи със собственото си достойнство, умение, предприемчивост, знания, интелект и желание за успех.

• При Капитализма всеки човек винаги може да измери тежестта на собствените си усилия, защото те винаги са обърнати към неговите собствени нужди, собствени възможности и собствени решения.

• При Капитализма всеки човек непрекъснато взема решения, които определят неговия живот. И ако сгреши - не му е виновен Костов. Ако е глупав - не му е виновен Костов. Ако е престъпник - не му е виновен Костов. Ако е Слави Трифонов - не му е виновен Костов.

А ако внезапно, за една нощ забогатее, не целува ръка на Александър Лилов…

При социализма, особено този от съветски тип, никой не тежи повече от идеологията! При този най-извратен социализъм не Човекът е мярка за всички неща - идеологията е мярката, през която се промушват низшите духом.

• Идеологията е тази, която определя икономиката.

• Идеологията определя науката, културата, образованието, какво да пише в учебниците по история, кой да бъде обявен за умен и кой – за пълен глупак.

• И обикновено пълни глупаци са най-умните.

И знаете ли защо? Защото идеологията определя кои да са богатите! За какъв ум става дума?…

Хората са страшно различни. Всеки човек носи своята мъдрост и своята глупост както кашик носи противогаза си през баирите.

• Никога не трябва да идентифицираме, т.е. да разпознаваме, своята глупост като общочовешка. Тя си е наша. Моята си е моя.

• Никога не трябва да разпознаваме общочовешката мъдрост като своя. Тя е общочовешка.

Ако се опитвам нещо да кажа, то е, че нито едно от тези неща, които ми дават самочувствие, че съм нормален човек, не ми е дадено от комунизма. Горд съм, че мога да изцеждам от мозъка си доводи и причини да съм жив и нормален въпреки него! Вие как сте?

Капитализмът, драги ми приятели, не е зрелият социализъм, който ни чакаше на хоризонта. Хоризонтът, драги ми приятели, е онази линия между Небето и Земята, която колкото повече неближаваш, по-далеч отива. А Капитализмът, драги ми приятели, е яко бачкане. Но бачкане осъзнато, бачкане регламентирано и бачкане за себе си.

Не че при Капитализма няма аномалии. Но това, което искам да ви кажа, преди да потъна в морето от съмнения за правилността на разсъжденията си, е следното:

Всяко нещо може да бъде извратено, дори и Капитализмът,

ако няма хора като вас и надявам се като мен, които непрекъснато търсят къде е заровено кучето на истината, на достойнството, на вярата, на индивидуалното право на щастие, свобода и бъдеще, на Божественото право на индивидуалност, въобще на правото да бъдем свободни мислещи и можещи хора.

Нещо, което комунизмът ни отне.

Защото комунизмът е подчинен на идеологията, а Капитализмът - на личностите.

Моля се да станем достойни за Капитализма….

Хубавото на Капитализма е, че е толерантен. Толерантен - това означава търпелив към чуждо мнение, разбиране за чуждото съмнение или глупост. Ние на това не сме свикнали. Ако някой е толерантен към нас, ние го смятаме или за обратен, или за глупак, или за слаба ракия. Тук определено ще имаме проблеми с Капитализма, защото той е толерантен. Например Капитализмът никога няма да ни каже да шитнем Женито Живкова вън от политическата ни реалия, но ако не го направим, той просто ще ни гледа отдалеч и спокойно. Защото проблеми с Женито Живкова Капитализъм в България няма. Капитализмът отдавна си е построил Капитализма и няма нито закъде да бърза, нито на кого да доказва, че е пич.

Ние например непрекъснато се нервим на спокойствието на Капитализма. Иска ни се да скочи той, да ни земе за ръчичка, да изхвърли на бунището на историята, както обичат да се изразяват диалектико-материалистите от партията на президента Желев, разни Женита Живкови, Иван Славкови, Румени кога Петкови, кога Овчарови, кога Станишеви или Масларови, (ще повърна), да си даде парите за инвестиции в техните фирми, да ни построи магистралките, да ни спретне една модерна икономичка, да прегърне братята си по „капиталче” Емил Кюлчев и Васил Боже Милев Черепков, хора достолепни, от стари български чорбаджийски и индустриални родове, давали и даващи физиономията на почтения български бизнес (след нелепите кончини на строителите на посткомунизма в България Андрей Луканов, Илия Павлов, Иво Карамански, Косьо Самоковеца, Пешо Свинята, Тошо Говното, Мишо Шебека, и да не забравим все още живите капиталистически легенди Мето Илиенски и Иван Тодоров–Доктор Хонорарис Кауза на посткомунистическите науки.

Обаче той, Капитализмът, тези хора нито ще ги шитне на бунището на историята с малко “и”, нито ще ни построи магистрали, за които ние вече сме готови с ония моми магистралки, направо европейки, че и азиатки, африканки и американки също. Ако требе, и на австралийки ще го докарат, само да влезат в Европата. Една по една… С ТИР след ТИР...

Капитализмът е нищо без хората, които са приели неговите правила, ценности и права за свои. Които се борят всеки ден за тези правила, ценности и права. Всеки човек поотделно и всички заедно! Всеки за себе си и по този начин за всички останали! Защото в онзи все още далечен за нас свят е важен индивидът, а не държавата.

• Една държава има самочувствие, проповядват те, когато всеки отделен човек има самочувствие.

• Една държава е непобедима само, ако всеки отделен неин гражданин защитава своите собствени права, които са безусловни за него така, както и за всички останали граждани .

• Една държава е образована само тогава, когато всеки неин гражданин има еднакъв и равен достъп до образование.

• Една държава става част от общочовешката културна и духовна традиция, ако всеки отделен неин гражданин уважава и пази като своя националната и религиозна идентичност и неповторимост на всеки човек поотделно.

• Една държава е богата, когато всички нейни граждани са богати.

• Една държава е красива, когато всички нейни граждани я обичат. И най красивата страна залинява, ако децата й я мразят и мечтаят да живеят другаде… Например... при Капитализма.

• Една държава става всичко това, когато приеме общочовешките ценности като национални, приеме наднационалните отговорности като свои, приеме своята култура, особености, хумор, история и традиции като част от нещо цяло и неделимо и приеме и чуждите като такова, когато нейните най-добри деца загива, като защитават своето, на своята държава и на всички други хора, народи и държави право да бъдат част от човечеството.

Капитализмът е отворена обществена система, при която да се чувстваш част от човечеството е право, гарантирано със закони, еднакви за всички.

Комунизмът е ограден военизиран лагер за подчиняването на част, а при първа възможност - и на цялото човечество под законите на терора, безогледната експлоатация, кастовото разделяне на общественото благо, пълното и дълбоко безпросветие, обезценяването на човешкия живот, интелекта, вярата в Бог, която съвсем не е само фанатизирана религиозност.

Вярата в Бог е морал, който превръща варварите в цивилизована общност. Вярата в Бог са десетте простички Божи заповеди. Вярата в Бог е Любов, Състрадание и Съпричастност. Това, което знам със сигурност е, че комунизмът не само не е нищо подобно, но и е ожесточен враг на всичко подобно. "Опиумът на народите" - религията - беше заменен с твърдата дрога на простотиите, писани от Ленин и компания като тази за електрификацията и съветската власт.

Или още по-големите простотии на Гошо Тарабата, че дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество!!! А какво ще кажете за твърдението, минаващо оттатък границите на национално предателство, че, цитирам по памет: Българският патриотизъм се измерва чрез отношението ни към Съветския Съюз!!!!!!!

Тук трябва да пия една бира. Много ми дойде…

Капитализмът не е религия. Не е и идеология. Не е нищо фанатично, демонично, сакрално или идеално. Капитализмат, за наша най-голяма изненада, се оказа много стройна, вътрешно логична и непрекъснато самоусъвршенстваща се система на отношенията между Индивида и Обществото. Система, в която ясно е заявено, че Личността е свещена и неприкосновена и правото й на просперитет е основна грижа на Обществото, и в която Личността заявява, че ще е лоялна към другите като нея и именно това съставлява Обществото, а не разпореденото от чиновниците. Докато този обществен договор между личностите осигурява неговите индивидуални права и условия за неговия просперитет. Капитализмът е система на ясните права, задължения, отговорности на всички участници в нея.

Капитализмът е работеща система!

И си работи навсякъде! Изработи дори комунизма...

Сега щем не щем, трябва да се учим отново на почтеност, на достоен труд, на вяра в личните си качества, да научим каква е разликата между нашия личен интерес и интересите на Великата Русь или на рафинираните й рафинерни комунисти. Ще трябва да разберем, че от една страна ние с нищо не сме по-долни от другите, но от друга страна, че и македонците, и сърбите, и гърците, и албанците, и всички останали не са по-долни от нас.

Ще трябва да заживеем по един друг начин - много по-напрегнат, много по-отговорен, много по-рисков, но и много по-богат, много по-разнообразен, много по-наситен.

С всичките човешки шансове на хоризонта!

И всеки мой или твой голям или малък успех ще е лично мой и лично твой, постигнат с мои или твои лични усилия и риск.  Децата ни ще израстнат в нова, конкурентна среда, в която нищо не е запазено за децата на партийния секретар, на неговата любовница или за нейната стринка. И всичко което нашите деца ще постигнат ще е тяхно лично дело и заслуга.

Както отдавна е в Капитализма!

Ако ли не - ще си останем в кенефа на историята, наречен комунизъм. Заедно с Женито Живкова&co.