30-05-2005

Военопленцините от СССР, работили принудителен труд в националсоциалистически лагери, са обезщетени окончателно. Немска фондация затвори успешно една спорна страница в историята на страната – 211 000 жертви получават до 7500 евро на човек обезщетение.

Една емоционално много натоварена страница в немско-руските отношения беше затворена със задоволителен резултат през миналата седмица. 326 милиона евро изплати немската фондация „Памет, отговорност и бъдеще“ през изминалите 4 години на 211 000 бивши руски работници в националсоциалистическите лагери за принудителен труд. С това приключи основното изплащане, оповести в Москва в петък, 27-05-2005, Гюнтер Заатхоф, председател на фондацията. Предстоят още единствено изплащанията на наследниците на вече починалите затворници, получили право на обезщетение. Отделно около 4000 призовани все още не са отишли да получат парите си.

Всеки единичен случай от тозипсписък се проверява и получателите се издирват - дали не са сменили местожителството си или са починали, потвърди от руска страна Андрей Воиков, председател на руската фондация – партньор на германците „Взаимно разбирателство и помирение". Воиков оцени постиженията от немска страна като „знак на истинско покояние“, но в същото време се изказа за разширение на кръга получатели на обезщетенията. В този контекст Заатхоф посочи, че парите, които останат излишни след изплатената от немска страна обща сума, могат да се вложат в руски медицински или социални проекти  по изплащания на други групи не се предвиждат от немския закон, позоваващ се на приетото вече международно споразумение.

Задоволство у представителите на немската фондация предизвика обстоятелството, че – за разлика от 90-те години, когато милиони изчезнаха завинаги  в „черни дупки“, този път не е имало нито един случай на предполаган или установен опит за отклонение на пари или случаи на корупция. Според Заатхоф това се дължи преди всичко на една предварително прецизно разработена система за контрол, която практически е изключила възможността за злоупотреби.

Освен това той похвали отличното сътрудничество на партньорската руска фондация. „Много доволен съм!,“ споделил той след протеклите преговори с с реципрочната руска организация. Фондацията в Москва е имала трудната задача да се погрижи за получаването на обезщетенията не само в цяла Русия, но и в бившите съветски републики Наюг, в Литва, Естония и Латвия. Без съмнение е било правилно и решението изплащанията да стават чрез "Сбербанк" (съветският прототип на ДСК), руската банка с най-голям брой филиали. По този начин получателите в отдалечените райони са могли да получат много по-лесно парите си.

Изплатени са – в зависимост от категориите – обезщетения между 600 и 7500 евро на човек. В страна, където средната пенсия е около 2 300 рубли (или около 65 евро), обезщетението се явява чувствителна допълнителна помощ, особено в бедните селски региони.

За 78-годишната Юлия Балдина е било относително лесно като московчанка да получи парите си. „Зарадвах се много, толкова много“, споделя пред "Ди Велт" благодарността си тя. Общо 2000 евро  е получила, „веднъж изплатени 700 и след това 1300 евро“. Първата й мисъл е била семейството. На сина си, снахата си, децата, внуците и правнуците си е подарила по 100 евро. „За тях всеки 100 евро са много пари и естествено радостта им е много голяма."  На себе си тя изпълнила една отдавнашна мечта от младостта си, признава си малко засрамена: „Купих си черни, елегантни сандали за да излизам с тях на разходка. Остатъкът от парите, малко над 1000 евро си спестих настрана за моя „черен ден“, който на моята възраст може да настъпи винаги.“

2000 евро не са много за трите изгубени житейски години на вегитиране в периферията на живота. От 1943, едва навършила 16 години, до освобождението си през 1945, Балдина е реаботила принудително в Дрезден в една от фабриките на Цайс. Нощем е държана при най-тежки условия зад телена мрежа, в непрекънат глад. Едва се спасява от опустошителните бомбрадировки през февруари 1945. Днес гледа помирено и простително на миналото. „Човек не може само да мрази, трябва да може и да прости“, споделя тя.

Гюнтер Заатхоф е наясно с ограничеността на обезщетенията. Затова и ги нарича „символични“ – защото преживяното страдание и несправедливостта не могат да бъдат компенсирани. Той припомни, че в рамките на фондацията съществува постоянен фонд „Минало и Бъдеще“. Следствие на работата на фондацията е нарастнал значително интересът за срещи-разговори между бивши руски жертви на националсоциализма и немски деца и младежи.

15 години след падането на комунистическия режим у нас за репресираните и жертвите на комунизма все още не е направено реално нищо. От страна на руските агресори например няма обявени никакви компенсации за безпричинната окупация на страната ни, вече съюзник во антихитлеристката коалиция, от СССР през септември 1944... За избитите десетки хиляди българи, за имотите на милиони други наши съотечественици, опустошени или заграбени вследствие на съветското покровителство над агентите, които са били изпратени за послушни изпълнители на Кремълската мисия в София и BG-Прованса.

Българските изпълнители и техните напълно преки наследници днес не само не допускат юридическо определение на извършените масови престъпления, но дори отказват елементарното покаяние пред жертвите и техните наследници.

Да не говорим за понесените от българския народ други човешки и материални загуби, за множеството морални, исторически и юридически последици от масовите престъпления на комунизма, които при това бяха извършени пред очите на дядовците и бабите ни, на майките и бащиге ни.

Имаше и такива престъпления, които бяха извършени директно пред нашите очи.

Нито една партия, определила се като демократическа, не предяви ясни претенции към поръчителите и извръшителите на комунистическия метеж, на последвалия методичен комунистически терор и на резултатите от него, които надживяваме трудно и днес.

(Бел. прев.)

Публикацията подготви Весела Илиева