|
|
|
Интервю на френския
философ Андре Глюксман пред берлинския всекидневник
«Тагесшпигел» за предстоящия референдум за Европейската
конституция и за страха на неговите сънародници от
разширението на Евросъюза
Г-н
Глюксман, полудели ли са французите?
Н
- Не!
Но в чужбина
хората се питат, как е възможно една от държавите основателки
на обединена Европа сега да е готова да отхвърли европейската
конституция?
- Французите са
разделени по този въпрос.
Нека поставим
тогава въпрос по-иначе: Доставя ли на сънародниците Ви
удоволствие да играят ролята на |
 |
«enfant terrible“
(лошото дете) на Европа?
- Тук не става дума
за игра, а за изключително важен въпрос. Аз съм един от тези,
които подкрепят конституцията. Тя представлява изключително сложен
юридическо-дипломатически текст. Хората трябва да отговорят с «Да»
или «Не», без да са разбрали детайлите на конституцията. Това не е
обвинение към избирателите. Те не биха могли да заместят
експертите и депутатите. Но щом въобще не става дума за
конституцията, тогава какъв е основният проблем? Вслушаме ли се в
аргументите и на двете страни, бързо ще стигнем до извода, че
разделителната линия всъщност минава през въпроса за разширението
на ЕС от 15 на 25, а някой ден и до 29 члена. Трябваше на времето
да проведем референдум за разширението. Сега това се наваксва чрез
нещо като неофициално допитване до народа и сега същинският въпрос
е: «Да» или «Не» на разширението?
Вие обвинявате
французите във връзка с тяхното отрицателно отношение на Европа в
нарцисизъм. Това тяхно качество исторически ли е обусловено или е
ново като явление?
- То разбира се има
исторически корени, но далеч не е само френски специалитет. Има и
други нации, които обичат да се смятат, че са «над всички». Но
актуалният френски нарцисизъм е наистина нещо ново, той е нещастен
нарцисизъм. Той е обвързан с гузна съвест, с песимистичната
настройка, че светът е пред потоп и същевременно е израз на голямо
лицемерие. Днес французите добре знаят – без да го признават – че
страната им не е номер едно в света. Това боли, това натъжава,
човек се чувства подтиснат и победен. Французите са атипични
нарцисисти, тъй като за разлика от историческата фигура на Нарцис,
те вместо да се любуват на изображението си върху водната
повърхност, предпочитат да разбият огледалото. Това обяснява и
френската анти-настройка спрямо Европа. В Европа на 25-те Франция
играе голяма роля, но за жалост не най-голямата. Следователно е
по-добре да разбием сегашната разширена Европа, отколкото да се
озовем в нея просто в ролята на държава сред останалите държави.
Страхът от
разширението на Евросъюза – това ли е най-големият страх на
французите?
- Има хиляди
страхове – най-пресният пример е страхът от загубата на почивния
понеделник след Петдесетница. Има обаче нещо съществено, което
трябва да се подчертае: във Франция съществува мнозинство срещу
разширението на ЕС. От една страна в лагера на противниците на
конституцията, но също така донякъде и сред нейните привърженици.
Това обяснява много неща. Когато Ширак прави публични заявления
той продава «Да»-то с аргументите на «Не»-то.
Например?
- Ето една от темите
на Ширак: Трябва да се гласува с «Да», за да се създаде силна
антиамериканска Европа. Но какъв е резултатът? Избирателят знае,
че Европа на 25-те няма да бъде антиамериканска. Около 20 от
правителствата са с позиции близки до американските. Значи
избирателят си казва: Щом искам антиамериканска Европа, трябва да
гласувам с «Не». Налице е така наречена «ос на мира», състояща се
от Париж, Берлин, Мадрид и Москва. Този алианс, който се насърчава
от Ширак, съвсем очевидно разцепва Евросъюза.
Вашата аргументация
е, че Европа не бива да се самодефинира като протвотежест на САЩ.
Каква роля й остава тогава?
- Силата на ЕС е в
това да подкрепя демократичните оосвободителни процеси в
континентална Европа и да води тези народи към мира. Когато хората
в Украйна се опълчиха срещу един прогнил, деспотичен,
посткомунистически режим – какво искаха веднага тези хора?
Интреграция с Европейския Съюз. Малката германо-френска клика не
разбира, че Евросъюзът постигна най-голямото обединение на
континента не чрез своя добър пример или чрез мъдростта си, а
благодарение на борбата на отделните народи. Берлинската стена
падна благодарение на полската Солидарношч, на унгарците, които
отвориха границата си – и благодарение на източногерманското
население. Те се опълчиха срещу тиранията, което само по себе си е
рядко явление.
Вашето отношение към
германо-френската ръководна двойка е доста критично, почти
враждебно. Каква роля биха могли да играят в бъдеще Берлин и Париж
в една по-голяма Европа?
- В момента и двете
страни предпочитат да блокират. Президентът Ширак презира новите
страни членки от Източна Европа и заявява това публично. Нека си
спомним забележката му във връзка с войната в Ирак, когато каза,
че новите членове трябвало по-добре да си затварят устата. Както
Ширак, така и Шрьодер в момента играят негативна роля, защото са
направили избора си в полза на Путин. Което е скандално. От друга
страна Германия и Франция са били винаги двигателите на процеса на
изграждане на обединена Европа. Ето защо би било положително, ако
Ширак и Шрьодер си припомнят духа на най-ранните европейски
документи, които са създадени още по време на войната. Тогава
основната тема е била освобождаването на Европа от
национал-шовинистични мераци и създаването на условия за мирно и
неутрално сътрудничество. Ако Ширак и Шрьодер желаят днес да
приобщят страните, които току що се еманципират като Украйна
например, те трябва да обърнат поглед към тези първи европейски
договори. Но това не може да стане съвместно с Путин, защото той
води ужасна война в Чечения, война която има колониален и
сталинистки характер.
И Ширак и Шрьодер
искат да започнат присъединителни преговори с Турция. Трябва ли
Турция да получи място в Евросъюза?
- Като първо ще
кажа, че въпросът за Турция съзнателно е лансиран тъкмо в този
момент от онези, които искат да предизвикат гласуване с «Не» на
конституцията. Поне във Франция е така. Тъй като е ясно, че
преговорите ще се водят много дълго. Но защо въпросът за Турция
провокира сигурно «Не»? Защото населението още сега има проблеми с
разширението на ЕС на Изток. Т.е. чрез проблема с Турция се налива
масло в огъня. Аз самият мисля, че по принцип няма какво да се
каже против членството на Турция в Евросъюза, но по никой начин не
в сегашния момент. Дори в дългосрочна перспектива далеч не е
сигурно, дали Турция някога ще успее да изпълни условията за
членство. Но Турция е много подходяща тема за да се разпалват
всякакви страхове свързани с расисзма и исляма обединени под един
общ знаменател: турците не са като нас, а и източноевропейците не
са. Тъкмо това е странното в момента във Франция: полският
водопроводчик и мюсюлманинът имигрант олицетворяват един и същ
образ на врага.
И да не забравяме:
португалският строителен работник!
- Точно така и
странното е, че в това няма нищо ново. По времето на
присъединяването на Испания и Португалия по крайбрежието и по
границите се разиграваха истински сражения – войните за треската
или за рибата тон, доматените и ягодовите войни. Спомням си
тогавашния френски посланик в Мадрид, един от социалистите,
поставени там от Франсоа Митеран, когото испанците не са забравили
до ден днешен заради самомнението и авторитаризма му. Този
дипломат нарече тогава испанците «идиоти», които не трябвало
никога да бъдат приети в Евросъюза. Днес мнозинството на
французите е настроено така яростно срещу разширяването на ЕС на
Изток – не срещу конституцията, тя играе второстепенна роля – че
са готови да предпочетат разпадането на ЕС пред тази перспектива.
Какви образи и звуци
си представяте при произнасянето на думата Европа? Мислите ли при
това за Вагнер, за Вивалди, за Матис?
- Винаги съм
съжалявал, че в бъдеще учениците ще трябва може би да учат наизуст
преамбюла на Европейската конституция. Този преамбюл е потресаващо
безличен, празен, наистина за дълбоко съжаление. Текстът не търси
връзка с големите европейски стойности и културни понятия, от него
не научаваме нищо за Европа на Шекспир, Монтен, Гьоте, Айнщайн и
още толкова други, в него няма историчност, абсолютно нищо. Жалко,
защото ако има нещо, което светът може да научи от Европа, това са
идеите на големите поети, мислители и философи за толерантността
например.
Публикацията
подготви от Берлин Милен Радев |
