Има такава идея - да се прекара
петролопровод, който прескача по късия път Проливите - капиите,
бленувани от петербургските царе, от московските генерални
секретари и президенти, на които вечно им се е щяло да курдисат по
някой местен предател за онбашия, който да контролира
корабоплаването през Босфора и Дарданелите. Мечтата не е изтляла,
но временно бе заменена и медийно раздухана с друга.
Руски, гръцки и български фирми
проявявали интерес към байпасния петролопровод
Бургас-Александруполис и ще се събират на първа среща в София в
четвъртък, съобщава
Mediapool.
Обаче байпасирането на великоруската
мечта се оказва проблематично. Компаниите, заели се с начинанието,
трябва да осигурят доставката на стартовите 15 млн. тона суров
петрол, необходими за осигуряване на финансирането, че да почне
въобще проектирането, без което пък е невъзможно да стартира
строежът на нефтопровода. Компаниите от консорциума трябва да
гарантират до десетата година от евентуалния старт, че
съоръжението ще транзитира най-малко 35 млн. тона нефт годишно,
още по-добре - 50 млн. тона.
Засега няма доставчици, които да
гарантират такъв дебит на входа в Бургас. Което означава, че на
изхода в Александруполис танкерите няма да има с какво да бъдат
пълнени. Засега няма и гарантирани купувачи на такова количество
петрол в достъпния за танкерите район на света. То точно там
някакси особено ускорено върви една технологична революция,
свързана с намаляване на енергийното потребление, промяна в
структурата на същото и прочие.
И за какво да го строим това нещо?
Отговорът ще го научим по-нататък. Понеже май ще го строят и без
да е гарантирано, че петрол ще постъпва на входа. И че петрол ще
бъде търсен и купуван на изхода.