Този текст, цитиран от
"Демокрит", съдържа една констатация и една прогноза.
Констатацията е, че живеем в свят на неконтролируемо
разраснали се хиперидентичности, прогнозата - че не е
далеч времето, когато това ще доведе до радикално
отричане на всяка eтноидентичност!
I. Идентичност и
хиперидентичност
В книгата си "От
принадлежност към идентичност" (София, 2002) Ивайло
Дичев се е докоснал до същината на прехода от
традиционно към модерно общество - триумфът на
глобалността над локализираността, на космополитните
над етноцентричните светогледи. Авторът, разбира се,
няма предвид действителен преход от принадлежност към
идентичност. Заглавието е само находчива метафора за
изразяване на значима промяна във формата на човешките
идентичности.
Наивно е да се мисли, че
разликата между нас и далечните ни предшественици е
толкова несъпоставима, че за някакви си 500 (нека да
са 1000) години сме успяли да заменим жестоките нрави
на капсулираните социални общности с човеколюбивите
ценности на отвореното общество. Още по-абсурдно е да
се твърди, че в първобитното племе е нямало изявени
индивидуалности, чиято харизматичност им е позволявала
произволно да променят отколешни традиции, обичаи и
обреди, както и че индивидуалната идентичност в
рамките на съвременните ни западни общества в основата
си не е социално предопределена.
По-вероятно било да е
обратното.
Това е само първо.
Следва второ, трето...
Още по темата - в "Демокрит"
>> |