С
приближаването на датата на редовни избори расте и динамиката,
с която избирателите биват подлагани на силен информационен
натиск - партии, програми и планове, верни, неверни и
спекулативни характеристики за политици, анализи,
предвиждания, популизъм и откровени фалшификати.
Многократно повтаряни отвсякъде и с възможно все по-висока
честота тези „информационни единици” не оставят съзнанието на
избирателя да си почине и така последният изпада постепенно в
психотично състояние, което води до политическо късогледство.
Като се пренася тежестта от важното, същественото и трайното
върху шлагерното, временното и маловажното, предизборната
атракция търси и постига онова особено състояние на
гласуващите, което ще позволи с някоя ловко представена химера
да се привлекат повече гласове. Разбира се, което ще доведе до
поредните разочарования от управлението на поредния управляващ
измамник малко по-късно. Но това е и целта на медийните
кампании, които се поддържат само с много пари – да подготвят
идването или оставането на такова правителство, което ще
гарантира по-нататъшното съществуване на посткомунизма с
неговата тоталитарна държава, който трябва да осигури
спечелването на още повече пари. От джобовете на измамените
данъкоплатци.
Затова и
изборите са времето за заблуди.
Целта не
е добруването на българите. Не, не може да е така в ситуация,
в която е ясно, че старата тоталитарна държава продължава да
функционира, когато собствеността върху най-важните
икономически структури е получена вследствие
посткомунистическото преразпределение между неколкодесетки
фамилии, които контролират криминални, корупционнии и
монополни механизми за по-нататъшно източване на пари от
джобовете ни...
Малко
надежда за по-трезва преценка е възможността колкото се може
повече избиратели да се отърват от внушенията на предизборните
омайвания, което обаче заради монопола на тоталитарната
държава и нейните дъщерни медийни структури е много трудно.
Все пак
относителна независимост на мнението може да се постигне, ако
се изберат няколко индикатора, които сочат недвусмислено
истината за ситуацията:
1.
Пари зад предизборната кампания по десетобалната система
НДСВ
- 10
Писа
се, че е ангажирана американската фирма, която направи
стратегията на Елцин, който беше преизбран, след което беше
извършена и най-безогледното приватизиране
Не
са малко и съобщенията за използване на държавни следства за
кампанията
Говори се и за възможни фалшификации
БСП
- 3
ОДС
- 2
ДСБ
- 1
2.
Отрицателно отношение на медиите към партията като цяло
или към нейни ръководители по десетобалната система
НДСВ
- 1
БСП
- 3
ОДС
- 2
ДСБ - 9
3.
Популизъм в програмите по десетобалната система
НДСВ
- 10
БСП
- 6
ОДС
- 4
ДСБ - 2
4.
Каква част от обещаното е изпълнено от съответно
правителство свързано с партията в проценти
НДСВ
- 10% б правителство на Сакскобурготски /
БСП
- 0% - има се предвид Виденовото управление
ОДС
- 80% (правителство на Иван Костов )
ДСБ - 80% (правителство на Иван Костов)
5.
Отрицателни отношение от страна на прокуратурата по
десетобалната система
НДСВ
- 0
БСП
- 0
ОДС
- 0
ДСБ - 9
6.
Негативни слухове за партия като цяло или към нейни
ръководители по десетобалната система
НДСВ
- 5
БСП
- 3
ОДС
- 5
ДСБ - 9 |