Чакай да видим,
рекох си, колко съм рационален - и отидох на
"Гласоводителя"
на Центъра за либерални стратегии. Идеята е
чудесна - да се обърне процедурата на избор, като
първо посочиш какво според теб трябва да се прави,
а след това видиш коя политическа сила стои
най-близо до твоите разбирания. С една дума - да
избираш не лица и медийни образи, а интересите си.
So far, so good!
Набързо отговорих на 25-те въпроса и се оказа, че
трябва да заложа на... БНС. Което и през ум не ми
е минавало, ако трябва да се изразя меко. Дали
изненадващият резултат (от приятели и пишещи по
електронните форуми знам, че не съм само аз
изненаданият) показва, че политическото съзнание
на българина е все още съвсем слабо
рационализирано? Или има нещо сбъркано - не в
"Гласоводителя", а в целия режим на политическа
публичност, формиран през Прехода?
Има поне две фалшиви
допускания, върху които почива днешният т.нар.
политически дебат. Първото е, че избирателят може
и трябва да гласува според интересите си. Върху
това допускане се крепи целият разказ за прехода
от "идеология" към "рационална политика", който
доминира в публичното пространство. Имало едно
време едни сини и червени фанатици, ама сега вече
се гласува прагматично. Антонио Грамши и Луи
Алтюсер обаче пък казват, че човек следва не своя
интерес, а онова, което си мисли, че е негов
интерес.
Разбира се, Грамши и
Алтюсер са марксисти и се надяват един ден човекът
да прозре истинския си интерес, но като всички
марксистки надежди и тази не е много надеждна.
Което не пречи днешните коментатори на
политическия живот да се държат така, сякаш
"проглеждането" вече се е случило.
Второто фалшиво
допускане е, че историята няма значение.
Сравняваме политически програми и се местим по
хоризонталния спектър "ляво - дясно", избирайки
между политици, които пък се държат като
новородени.
И всички гледаме
напред. И това било много прагматично - да
загърбим миналото, да мислим за бъдещето...
Всъщност реенето в бъдещето и увереността, че
всичко започва от днес, не е прагматизъм, а
непълнолетие на разума. Невъзможно е да проумеем
политическата констелация на настоящето, нейните
възможности и ограничения, без памет за миналото.
Ако искаме да разберем нещо в социалния свят,
трябва да вникнем в условията на неговото
възникване, казва Бурдийо.
Има ли смисъл да
слушаме предизборни обещания и дебати, ако вече
сме забравили как Симеон II се върна през 2001 и
спечели изборите? Нима ежедневните глупотевини,
които идват от НДСВ под формата на новини, са
изненада за този, който знае как е изградена и
функционира царската партия? А какво да кажем за
радетелите на дясното обединение, политици и
коментатори, които все се чудят защо десните не се
обединяват? Ами да се върнат малко назад и ще
спрат да се чудят. Преди да се сравняват
програмите на СДС и ДСБ и "да се гледа в бъдещето"
например, е добре да се разбере, че ДСБ съществува
именно защото в нощта след местните избори през
2003 Надежда Михайлова отвори вратата на
политическия опортюнизъм и това накара част от
българското гражданство да се почувства
непредставено в политическия зоопарк.
Впрочем буквите,
чийто празник вчера празнувахме, са измислени
именно за това - да пазят миналото. За да имаме
индивидуална памет, а не сляпо да се водим от
шаманите на племето.