|
За първи път от 200 години насам в Кралство Нидерландия се
провежда референдум. На 1 юни холандците ще кажат ‘да’ или ‘не’
на Европейската конституция и заедно с това ‘да’ или ‘не’ на
промените в ЕС.
По-малко от две седмици остават и критиците на конституцияата са
все още повече от ентусиастите. Незавимо от близо 5-те
милиона евро за пропаганда – брошура след брошура в пощенската
кутия, политици на екрана, политици неочаквано в трамвая
или
в автобуса...
И
всички
те
настойчиво се опитват
да убедят колебаещите се
холандци,
че ще
им е
по-добре като европейци,
отколкото като
граждани на
една отделна европейска държава!
И се оказа, че
едни от основателите на Европейския съюз
вече
не се чувстват съвсем комфортно в общия Европейски дом. Какво им
става на холандците?
В икономическата
рецесия ли е причината (трае вече четири години)? Скъпото евро (оказа
се, че холандциет са си дали гулдена доста евтино)? Или
колебанията колко голяма е в същност ‘истинската’ Европа?
Години наред натрупано недоволство
от това, че никой не ги пита – обикновените холандци – когато
става въпрос за собственото им портмоне или за новите им съседи
или за бъдещето на социаните им придобивки, излиза на повърхноста
сега, когато най-после някой ги пита за нещо. И няма значение, че
протестът им не е срещу конституцията, за която всъщност трябва да
се произнесат на 1 юни.
Те се
надяват
поне някой ще ги чуе и по останалите въпроси, които ги тревожат.
Тези, които казват ‘не’ на конститицията – казват в по-голямата си
част ‘не’ на сложната Брюкселска
бюрократична
машина, на
колосалното
по обем и
необозримо законодателство, което се наслагва върху националното,
на
решенията, които се вземат далече,
на
размиващите се
континентални
граници и
на
страха за собствената идентичност.
Темпото, с което се разширява Европейския
съюз,
плаши немалка част от обикноевените
граждани на страната.
Поредните
10 новдошли
страни бяха
достатачно трудна и голяма хапка за преглъщане за някои…
А се задават и още две ‘непознати’
след година, мислят се холандците…
какво ли ни чака и с тях? Ами с Турция? С другите, които
идат подир
тях?
Ще има ли край…
неизвестността?!
Холандските политици не си дадоха навреме сметка за обхвата на
тези
съмнения
и за опасността протестът срещу
проблемите,
които не са пряко свързани
с Европейската конститъция, да се обърне против
подкрепата
за
нея. Те подцениха и липсата на доверие в националното правителство
(в
момента -
между 13 и 19%). Това недоверие се отразява и на чувствата към
Брюкселското управление.
Дали в оставате броени дни до 1 юни проеврпоейските поддръжници ще
надделеят, ще зависи от степента, в която
Холандия ще
успее
да повярва на собствените си политици. Те ще трябва да де опитат
да върнат изгубената
сигурност,
да
преведат
страната
през неизвестностите
на
уголемяващата се Европа, Че
предимствата
от интеграцията
са повече от заплахите
- това
го знаят
добре и го
чувстват
дълбоко в сърцата си повечето холандци. Че политическата
стабилност и мир в Европа са по-добре гарантирани
заедно
с Централна и Източна Евпропа и Балканите в ЕС – това го разбират
и в
Ниската земя.
Че свободното движение на стоки, услуги и работна
ръка ще е добре и за старата,
и за новата Европа – това също
не е тайна
за тях.
Онова,
в което трябва да успеят да повярват, е
че не новите, още не съвсем познати членки на ЕС са носителите на
несигурността за
съюза.
Неяснотите
идват
от
ускоряващата се
глобализация
на
планетата,
от
драматичната промяна на
света
след 11 септември 2002
–
нови обстоятелства, които представляват предизвикателство срещу
индивидуалната способност на всеки да се адаптира към променящите
се характеристики на човешката цивилизация...
Но старата
сигурност няма да се върне
по-лесно, ако всеки се затвори в уюта на познатото
си носталгично
‘аз’
от близкото или по-далечното минало.
Именно затова Холандия не може да си позволи
да каже ‘не’
на
разширяващата се
Европа и
на
нейната конституция
– с
всичките й недостатъци, които все пак после могат да бъдат
коригирани.
Защото
проблемът не се съдържа в този и ли онзи спорен конституционен
член, а в избора между
‘да’
или
‘не’
на цивилизационния прогрес |
