|
Ето какво пише Петър Добрев в
книгата си “Кои сме ние българите” (стр.12-13). София, 2000:
"Поддавайки се на идеята, че Аспарух
и Кубрат са били тюрки по произход, т.е. роднини на турците и
татарите, в началото на века един чуждестранен учен - В.Томашек -
измисли, че нашето име произлизало от тюрския глагол "булгамак"
(смесвам, разбърквам) и го оприличи с турската дума "буламач" -
бъркотия. И нашата наука взе, че повярва на този словесен буламач,
макар че името ни открай време е българи, а не булгар, както
погрешно го произнасят тюркските народи. Съвсем очевидно е, че ако
преиначената тюркска дума "булгар" създава някаква илюзия за
връзка с думата "булгамак", то точната форма на нашето име бЪлгари
не оставя никакво място за подобни илюзии. От най-старите
византийски летописи, в които е споменато нашето име - например
хрониката на Скилица-Кедрин - личи, че то още по времето на Крум
се е произнасяло с ударение върху първата сричка, както се
произнася и днес, а не по тюркски образец с ударение отзад и ако
нашата наука беше по-взискателна към себе си, и към евтините чужди
съчинителства, тя отдавна щеше да забележи тези особености (вж.
фиг. 1 и 2.). Но на никого и през ум не му мина, че ако Аспарух и
Кубрат бяха тюрки по произход, т.е. турци или татари, тогава ние
днес щяхме да се наричаме не българи, а булгари, както биха
произнасяли българското име въображаемите тюрки на Аспарух, а в
надписите от времето на Крум византийците щяха да слагат върху
думата българи ударение отзад, а не върху първата сричка, защото
ако Крум беше от тюрски произход щеше да произнася думата българи
като "булгар". Всички тези неща са толкова прости и очевидни, че е
просто учудващо как никой не се е досетил за тях, когато Томашек,
базирайки се върху изкълчената форма "булгар" измисли странната
теория, буламач, като че ли има на земята някой народ, който да се
е наричал с подобни епитети."
Фиг.1: Ранна византийска
рисунка, изобразяваща една от битките на Крум с византийците. Над
българската войска е написано на гръцки името “българи”, в което
летописецът е сложил ударение върху първата сричка, както се
произнася нашето име и до днес. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от
Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.9)”
Фиг.2: “Рисунка от Х в.,
изобразяваща една от победите на Симеон. Над рисунката вляво е
написано името “българи” с ударение върху първата сричка. (проф.
Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С.,
1972, рис.31)” |