2005 е обявена от ООН за Световна година на физиката. Поводът е юбилеят на три научни разработки, огласени преди век в Германия. И трите са на Алберт Айнщайн, който си отиде преди половин век. А преди 100 години публикува Специалната теория на относителността. Миналият четвъртък в немската столица и в големите градове на страната започнаха официалните празненства, конференции, изложби и публични академични срещи, посветени на физика, мислителя и гражданина Алберт Айнщайн.

Той е швейцарският физик от немски произход, създал двете теории на относителността и допринесъл значително за развитието на квантовата механика, статистическата механика и космологията. През 1905 публикува три велики труда. С първия през март обяснява фотоеефекта о дефинира понятието фотон, с втория през май дава обяснение на Брауновото движение на молекулите, с третия - през юни – саъздава релативистичната механика, известна повече като Специална теория на относителността.

Айнщайн придобива своята световна известност, след като през ноември 1915 създава и своята Обща теория на относителността – съвременното обяснение на понятието гравитация, дълбоко свързано с разбирането за космогонията и космологията на Вселената.

Той получава Нобелова награда за физика през 1921 за обяснението си на фотоефекта и за "цялостно представяне" (казано на оскарски) - за заслуги към развитието на теоретичната физика.

Славата на Алберт Айнщайн надминава тази на който и да е друг представител на науката в човешката история. Неговото име е нарицателно за огромен интелект, а трудовете му дават пряка нагледност за понятието гениалност. Eксцентричните му фотографии продължват да бъдат сред най-разпознаваемите лица в която и да е част на земното кълбо.

Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 и е етнически евреин. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 поради неразбирателство с професорите си, той не заема с академична длъжност.

През 1901 година получава швейцарско гражданство. Две години по-късно, след множество разочарования, получава работа в Бюрото за патенти - Берн.

Оженва се за своята бивша състудентка, съмишленичка и приятелка - физичката Милева Марич, от която има двама сина. Бракът им, започнал щастливо и изключително плодотворно за работата им, завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година, след като и двамата не успяват да преодолеят психическата травма от болестта на сина им Едуард, за когото е известно, че е наследил гениалността на родителите си, но заболява от шизофрения и умира след неуспешно дългогодишно лечение.

Айнщайн напуска Бюрото за патенти през 1909. През последвалите години работата му като физик потръгва успешно и не след дълго достига формалния връх на кариерата си, като става редовен член на Кайзероватата Пруска академия на науките в Берлин.

Като швейцарски поданик той не участна в Първата световна война, избухнала през август 1914. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - Общата теория на относителността.

Когато нацистите вземат властта в Германия в началото на 1933, Айнщайн е в Съединените щати. Известността и смелите му антинацистки изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите

Айнщан за света, за хората и за себе си

"...Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера..."

"...С  увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор..."

Студентка от Вашингтон му пише, като спомена между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки и, Айнщайн споделя следното:

"Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи."

Из негова тема, разработвана в клас, на 13 години - "Моите планове за бъдещето":

"Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето. От друга страна обаче, именно младите обичат да се отдават на дръзки проекти. Освен това, съвсем естествено е един сериозен млад човек да създаде за самия себе си, доколкото може, точна представа за целта, към която се стреми..."

"...Що се отнася до работата ми, въпреки обещаващото начало, сега напредвам бавно и трудно. Във фундаменталните изследвания във физиката ние се движим пипнешком и никой няма доверие в онова, което другият, изпълнен с големи надежди, прави.

Моята научна работа се обосновава единствено от неудържимия ми копнеж да разбера тайните на природата и от никакви други чувства. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за подобряване условията на човешкото съществуване са съвсем независими от моите научни интереси..."

"...Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!..."

"...О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени, само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.

Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща..."

"...Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания..."

"...През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования..."

"Не вярвам аз на думичката "ние",
не може тя двамина във едно да скрие.
Зад всяко разбирателство стои
дълбока бездна , скрита от очи.

За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца..."