11-05-2005

1.

Ходя си оня ден и си мисля:” Какво точно ми трябва, за да бъда щастлив?” После си викам: ”Щастието е нещо голямо, рядко се случва, надали птиченцето ще кацне точно на моето рамо!”... Добре де, съгласих се, средняк съм, щастието не ми е по мярка, няма ли чалъм поне да съм някак си доволен от живота? …Ами то, доволно от живота е телето-продължавам да мисля позитивно - дай му малко да зобне от простотиите на Славиq за да ги преживя после, да си даде циците на Тошо за да го дои, да гледа с влажен поглед Румен Петков, който го вкарва в кошарката, да ближе ръката на Доган, който му тегли ножа и да ръкопляска на Кошлучето преди да го изпапка, ако НВ-S2 разреши. (“S” e “С” на испански, две си е двойка на български. Казвам го за по-простите от нас. Умните си го знаят.) Като изгледаме още няколко риалитишоута и ние ще го вденем. Та за какво си говорехме? За това, че да си доволен от живота е тъпанарска работа. Ясно. Значи слизаме едно ниво по-надолу. Наше долу! Може ли поне да не ни е гадно, че сме живи!

Тук навлизаме в една абсолютно непозната ни територия.

2.

Какво значи да сме живи?

Разбира се, не очаквайте от мен да ви отварям очите и да ви казвам кое какво е. Тук съм не да уча когото и да е на каквото и да е, а за да мисля. Хората, които мислят, нямат време за говорене. Понякога понаписват нещичко, но мога да ви уверя, че не всичко написано е пряко следствие от процеса мислене, и не всяко мислене води до процеса писане. За щастие! Защото, ако бях написал всичко, което съм мислил, до сега някой да ме е гръмнал. Ако аз самият не съм го изпреварил вече…

3.

Животът е универсално понятие, даващо смисъл на всяко нещо, което има някаква промяна (не казваме развитие или еволюция) във времето. Той е разделен от Човека на два вида - Разумен и Неразумен, като Разумният Живот е Човекът, а Неразумният - всичко останало.

Важно е да се знае, или поне да се предположи, че Разумният Живот е някъде стотна или хилядна, или десетохилядна част от общото количество Живот, който кипи на планетата Земя.

Другото важно, което трябва да се знае е, че тази мизерна като количество, но осезаема като нахалство част от Живота смята, че Природата и Бог (за второто се колебая, но доколкото Природата и Бог са двете страни на една и съща стихия, или поне съм убеден, че рано или късно тези две стихии ще си смигнат и ще покажат на Човекът ху из ху , ги споменавам заедно, да ме прости Господ, ако го правя равен на това, което е създал) следите ли мисълта ми, защото аз я изтървах, та да си я вдигнем нея-микроскопичната частица наречена Разумен Живот и да я чуем как е уверена, че цялото усилие и на Бог, и на Природата, което казахме е едно и също, е Тя.

Ние сме хора дребни, имаме ясна оценка за мимолетната и твърде относителна тяжест на нашите действия и разсъждения върху мощното движение на Истинския Разумен Живот натам, накъдето е тръгнал. Тази ясна и категорична оценка ни казва, че ние при никакви условия и с каквито и да е усилия не можем да влияем върху това, което има да ни се случи утре, след сто или след хиляда години, което е страшно, смешно страшно и страшно смешно кратък срок.

Обаче дали е така? Следва продължение…

4.

Ако синтезираме казаното до тук, то се свежда до изводът, че Животът може да съществува и без Разум ( България в момента е необходимото и достатъчно доказателство за това), докато Разумът не може да съществува там, където няма Живот.

Доказателството е същото!

И си задавам въпросът: Дали в България няма Живот, защото ни липсва Разум, или Разумът тук е просто невъзможен, защото няма Живот?...

Ерго, за да си върне една нация нормалния Разум, трябва да си върне и нормалния начин на Живот! Просто е от всякъде, след като аз съм го измислил. Като имате предвид, че единственото, което досега съм измислял е от къде да взема пари назаем до …знам ли докога? Може би до днес. Винаги до днес. Никога до утре. Утре е далеч…Утре винаги идват комунистите…Ами те, вчера не бяха ли тук? Че къде са се скрили днес?

Нека да се поогледаме.

5.

Дано си спомняте, но някъде преди няколко реда, преди няколко поколения или преди да сме извървели Пътя, отнякъде се появиха комунистите - никога няма да ги изпиша с главна буква. Те се самообявиха за част от Живота, нещо повече, за заместител на Разума. Нещо повече - като истината за Живота и като отрицание на Разума. Те отрекоха Разума като единствената пътечка, която води към Истината, която някои наричат Бог. Те не само отрекоха всичко, те убиха, изгориха, разстреляха, обесиха, заточиха, интернираха, поквариха, обезчестиха, унищожиха всичко, което ни водеше по пътечката към Храма на Вярата и Разума. Храмът, който всеки човек трябва да носи в себе си. Храмът, в който редом до мен винаги би трябвало да стоят моите Прадеди, моята История, моята Гордост, моето Самочувствие, да стоим един до друг, да гледаме в една посока. Храмът, в който до мен стоят моите деца, и те знаят откъде е дошъл дядо им, и знаят накъде отиват внуците им! Иска ми се да ударя още три удивителни… Или поне две ракии…

Храмът, който ако не е в душите ни, значи сме комунисти…

Или поне-не сме част от Разумния живот.

6.

Поогледахте ли се?

Прав ли съм?

7.

Безспорно сме част от Живота!

Въпросът е от коя - от комунистическия, или от Разумния…