Сред гостите на Владимир Путин има
много държавни глави - казват 57, да не са и повече. Събитието е
световно, колкото и голям да е разнобоят в наименоването му.
Според българските радиожурналистки днес честваме годишнината от
края на Втората световна война. За тях атомните взривове в
Хирошима и Нагазаки са част от друга война - примерно четвъртата
световна. Или седмата азиатска...
Според историята това е вторият ден
след подписването на германската капитулация. За руснаците датата
се оказа била забележителна най-вече с това, че точно на 9 май
двамина забучили съветския байрак върху покрива на подпаления от
германския комунист Вандерлюбе през февруари 1933 и недоизгорял
след това Райхстаг.
Обаче два часа преди упълномощените
знамепоставатели други двамина - обикновени, но неупълномощени от
съветските власти войници, побили върху същия покрив някакво руско
неофициално знаме. Но това не го признали и най-вероятно момчетата
са доживели старините си в концлагер заради самоинициативата -
действието им не е било санкционирано от висшестоящите.
Двамата първопроходчици не са били
назначени за герои. Имената им ги няма в историята. Те са мъртъвци
за нея, незамисимо от вероятното концлагерно развитие на сюжета с
всичките му мрачни перипетии. Те не е трябвало да побиват байраци
където си искат, без това да е предвидено и планирано от
ръководството в предварително съчинената история. Трябвало е да се
дочака заповедта "свише". Тя пътувала до календара в продължение
на 24 часа. И затова днес честваме 9, а не 8 май.
Обикновена социалистическа
мърлявщина.
Иначе войната с нацистка Германия
вече е била приключила предниния ден - на 8 май. 9 май не е
празник на нацисткото поражение, той е триумф на разпореденото от
Кремъл ритуално червенознамепоставяне. Със съответно назначените
церемониалмайстори - Егоров и Кантария. Чак днес се разбра, че
имало и трети - украинец. За него съветската история мълчеше
упорито и тъпо като Тодор Живков на разпит при Никола Гешев (Живков
се укрива в нелегалност, Гешев не знае, че той се укрива, накрая
Живков оглавява Народната милиция, Гешев безпрепятствено напуска
страната с влак, а иначе двамата май никога не са се срещали и
преди 9 септември надали някой от тях е подозирал за
съществуването и историческата длъжност на другия...)
Днес българският президент Георги
Първанов изигра ролята на мажоретка №3 (или 24) в шоуто на руския
президент Путин. Кремълският батюшка се надява да убеди
цивилизования сват с демократична усмивка, с матрьошки, боршове,
чер хайвер и руска водка, че Съветите на 9 май са победили Хитлер
и нацизма. (Истината е, че го направиха заедно с другите
съюзници и с американски боеприпаси, оръжия, храни и дрехи,
прекарани през Атлантика с предимно британски кораби и това
съставляваше над 10% от съветския БВП по онова време.)
Грузинският президент Михаил
Саакашвили не пожела да празнува това нещо. Тбилиси настоява
Москва да изтегли военните си сили от базите в независимата
кавказка република. Президентите на Естония и Литва не са на
Червения площад, защото им е унизително да празнуват поробването
си. Президентката на Латвия и нейният колега от Варшава са
в Москва, но само за да заявят своя протест срещу съветизацията на
страните им и с желание това да стане знак на помирение след шест
десетилетия на омраза и изтребление в комунистическия Изток на
Европа.
Основните съюзнии на СССР във
Втората световна война са представени различно. Джордж Буш е в
столицата на "Третия Рим", но май най-вече, за да им каже на
някогашните съюзници кои са, какви са и как ги оценява днес
цивилизованият свят. А британският лидер Тони Блеър е пратил за
церемониала заместника си - и това е твърде сериозен
дипломатически "намек". Двусмислените знаци от Вашингтон и Лондон
едва ли са безсъдържателни.
В Москва е разбира се китайският
ръководител Ху Дзинтау и дори австралийският генерал-губернатор!
Както и мнозина други.
В Москва са също и приемниците на
някогашните "врагове" - германският канцлер Герхард Шрьодер
(лидер на страната, от която ни "освобождаваха" - с всичките
угризения на съвестта, които измъчват по-моралната част от
германското общество днес), японският премиер Джуричиро
Коидзуми...
Всички те - според "Позитано" 20 -
легитимират нуждата от коленопоклонното присъствие на Георги
Първанов там. Той замина с посланието, че
Русия ни е главен икономически партньор.
Първанов няма да протестира като колегата си Квашневски ПРОТИВ изявлението на русковото външно
министерство, че Прибалтика не е била окупирана по смисъла на
действащото преди половин век законодателство. Българският
президент няма да изрече и дума на възмущение от последвалите
комунистически беззакония, безумия и безсмислия в нашата половина
от Стария континент, където се разпореждаха в продължение на
половин век духовните му и идеологически наставници.
Ние искаме да
попитаме историка Първанов: А България била ли е окупирана през
лятото на 1877 с началото на т.нар. руско-турска война по силата
на действащото през вторатата половина на ХІХ век законодателство?
Така, в международноправен смисъл. Та Тулча и Свещов са градове в състава на автономните български
области, прогласени от Цариградската конференция енинодушно от
всички европейски посланици, а тези автономни области са имали ПОВЕЧЕ правомощия в империята, отколкото
Източна Румелия подир бруталната руска намеса в събитията на
Балканите!...
Османските
турци окупирали ли са родината ни 4-5 века по-рано? И ако не са,
за какво Освобождение говорим?
България била
ли е нещо различно от онова, което е била Словения или Чехия в
пределите на
Австроунгарската империя преди век и половина? Защо тогава
словенците и чехите не се самоназовават "роби" и не твърдят, че
са били под австро-унгарско робство, господин
славанофилопрезидент?! Кой ви подшушна да използвате именно това
терминче? Кога?
България беше
ли вече съюзник на антихитлеристката коалиция, когато руските
танкове нахлуха от североизток в началото на септември 1944?
И множество
други исторически въпроси без отговор имаме, пред които историкът
Първанов може само да немее. Но не - той не немее. Той бръщолеви.
Той продължава да си изпълнява задачката.
Той не е
българин. Той е славянин (!?). Той е признателен на Москва, която
фалшифицира и подмени историята ни. Той е готов да целува ботуша
на Альоша - на онзи същия, дето продължава да стърчи над античния
тракийски град и да унижава от тепето пловдивчани. А също така е
готов да целува ръка и на руския патриарх, на гръцкия и на всички
други патриарси или някакви други измекяри, субсидирани от Кремъл. Той си пада по окупацията
на Прибалтика. Ако го хванете на четири очи - със сигурност ще
сподели, че военната интервенция в Чехословакия през 1968 е била
наложителна.
И ако нищо от
това не е така и Путиново-ПетърПървовата война срещу България е
справедлива, а Путиново-ЕкатериноВеликовата история - достоверна,
то ние нямаме въобще никакво основание да съществуваме като
международно-правен факт на Балканите. Трябва да се сгушим, да се
огледаме гузно наоколо, вкупом да погледнем с обезумели очи на
Североизток и да се самообявим за "славянско племе". Още по-гот -
за "съветско славянско племе".
Не народ -
племе! Те много ни обичат като племе. Като народ някакси не им
допадаме.
Българският
държавен глава по Конституция отговаря за външната политика. Е,
как отговаря президентът, историкът, социалистът и българинът на
всичките тези въпроси? Как отвръща на все още широко
разпространяваните легедни, че българите пишат с руската азбука?
Как обяснява на децата си и техните приятели с интереси в областта
на историята и археологията защо българските исторически паметници
продължават да бъдат СТРОГО СЕКРЕТНИ ЗОНИ в Татарстан, Украйна и
Южна Русия? Защо не допускат до тези разкопки чуждестранни
експедиции - особено български?!
Защо,
Първанов, нямаш и грам намерение да споделиш барем прашинка от
тази информация с множеството на Червения площад днес? Кой си ти,
какъв си, мъж ли си, жена ли си или хермафродит, както е попитал
някога Ботев някого си?
Майната му
кого е попитал, днес помним онзи, който е задал въпроса. Онзи,
който не е отговорил, сме го забравили, г-н Първанов. |