|
"Краят на Втората световна война
донесе в Прибалтика окупация и комунистически репресии" - заяви
днес в Рига американският президент Джордж Буш на съвместна
пресконференция с тримата си колеги от Литва, Латвия и Естония,
съобщават световните информационни агенции. "Никакви секретни
споразумения с Кремъл няма да бъдат обсъждани в Москва" - каза той
в отговор на журналистически въпрос, в който бе споделено
предположението, че двамата с Владимир Путин възнамеряват да
търсят решение на политическата ситуация в Беларус, където
продължава да властва последният явен европейски диктатор Владимир
Лукашенко. Срещата с представителите на медиите започна, след като
днес президентите на Съединените щати и на трите прибалтийски
републики обсъдиха ситуацията в постсъветското пространство. Те
коментираха динамиката на политическите промени в Беларус,
Молдова, Украйна, Грузия и Русия.
В отговор диктаторът от Минск нарече
Буш "стопанин на Прибалтика" в реч по повод 60-атата годишнина от
победата над хитлеризма. Самият факт, че проблемите на Беларус са
били коментирани в Рига за него е "намеса във вътрешните работи на
страната". Лукашенко уточни, че "не иска да заплашва никого".
"Прибалтика си има своите проблеми", добави той, "да си ги
решава". Както е известно, Литва Естония и Латвия са сред
най-динамично развиващите се национални икономики на Стария
континент, а трите страни вече са и членки на Европейския съюз.
"Русия е наш съсед и ние трябва да
поддържаме обща политика с нея - такава, каквато би била израз на
уважение към интересите на Русия" - каза в интервю за френския
France Soir латвийската президентка Вайра Вике-Фрайберг. Тя
обаче не пропусна да подчертае, че за латвийците 8 май не е символ
на освобождение, а на окупация, също както това е за Литва и
Естония. Но г-жа Вике-Фрайберг е решила все пак да бъде в Москва
вдругиден в знак на помирение.
Пред полското национално радио днес
президентът на страната Александър Квашневски нарече "исторически
необосновано и неморално"
заявлението на руското външно министерство,
че навлизането на Червената армия в прибалтийските републики и
присъединяването им към Съветския съюз не е противоречало на
международното право по онова време (1939-1940). Водещият го
попитал дали становището на руската дипломация предизвиква неговия
протест и той отговорил: "Да", информират агенциите.
Квашневски смята, че позицията на
Москва по въпроса за анексирането на прибалтийските страни ще има
влияние върху отношението на Русия с Европейския съюз и изрази
надежда, че на тържествата по повод годишнината от победата над
нацизма Владимир Путин няма да направи изявления, които биха
влошили отношенията с Брюксел. |