Той иска да празнува 9 май
по покана на Владимир Путин в Москва. Президентите на Литва,
Латвия и Естония не искат. Защо?
Защото за тях на 9 май
започна узаконяването на съветизацията им, чието начало постави
Червената армия, като окупира трите държави още през 1939-1940 -
в самото начало на войната, която после беше наречена Втора
световна. Която разпалиха заедно Берлин и Москва, за да си поделят
Източна Европа според клаузите на пакта "Рибентроп-Молотов".
По странно стечение на
обстоятелствата единият причинител на голямата касапница се озова
в лагера на победителите. Трудно ми е да простя това на
цивилизования Запад, но ние после бяхме изоставени в блатото за
половин век. Обявиха СССР за стратегически съюзник. Пиха шампанско
с неговите лидери, празнуваха победата над нацизма и забравиха за
десетките милиони жертви на комунизма.
Една петилетка след
заграбването на Прибалтика, Източна Полша, Източна Словакия и
Молдова, съветският валяк се затъркаля още по-нататък из Стария
континент. В началото на септември 1944 нагази в Добруджа.
Изключително празнично
събитие, нали, г-н Първанов?
И последва онова, което си
го знаем. Убийства на десетки хиляди без съд и присъда за няколко
седмици, последва т.нар. Народен съд, лагерите, преследването на
инакомислещите, последва тоталната национализация, която не се
посвени да отнеме и шилото на обущаря, последва насилствената
колективизация...
Последва комунизмът в
най-крайната си форма, такъв, какъвто не го живяха никъде другаде
в Европа извън страната на Съветите. Защото никъде другаде в
соцлагера не национализираха изцяло дребния бизнес и занаятите.
Никъде другаде комунистическите велможи не заграбиха земята,
добитъка и земеделския инвентар до шушка.
Това нещо изчерпва
съдържанието на съветското участие във Втората световна война, що
се отнася до съдбата на българите. То им отне свободата, имота, а
на мнозина - и живота. То ни отне миналото, настоящето, а както
виждаме днес - и значителна част от бъдещето.
Това нещо Георги Първанов е
петимен да го празнува. Ще ходи нахилен по Червения площад в
Москва, ще позира пред TV камерите с
Путин и други подобни държавни глави, пък ако ще и част от тях да
прекарват повечето си време на иначе достолепни адреси като Белия
дом или "Даунинг стрийт" 10. Тях, американците и британците, не са
ги съветизирали, затова поведението на държавните им глави би
могло да бъде обяснено с някакви висши дипломатически съображения.
Но от друга страна пък именно те - ТЕ! - оставиха Сталин да ни
съветизира.
Из Синсинати не са хойкали
пияни червеноармейци. Заводите на Крайслер не бяха
национализирани. В Оклахома никога не е имало ТКЗС, а в Аляска -
концлагери. В България обаче нещата се случиха по един съвършено
различен начин и последиците ги доизживяваме днес.
Да призоваваме г-на
Първанова към проява на национално достойнство е безсмислено
занимание. Що подписки изпонаподписахме, що петиции за едно-друго
- никой не ни обърна внимание.
И затова аз, българинът,
който не признава Георги Първанов за свой президент, призовавам
всички българи, които имат национално достойнство, за разлика от
него, да заявят това ясно и недвусмислено:
Г-н Първанов, за
председател на ТКЗС ставате. За президент - НЕ!
Вие не сте моят
президент.
Присъединете се! |