Много се изписа през изминалите месеци за Евроконституцията. Във Франция предстои референдум на 29 май, а скоро след това и в Нидерландия (Холандия е по принцип само част от Нидерландия). Излишно е да се обсъждат аргументите на противниците на този юридически документ. Най-често те се страхуват от ултралибераната икономическа политика, която можела да се узакони посредством ратифицирането на договора, въвеждащ Евроконституцията. Всъщност един юридически текст не може да бъде нито либерален, нито антилиберален, до момента в който въвежда единствено общи принципи, които тепърва предстои да бъдат пояснени със закони и юриспруденция.

За съжаление привържениците на Евроконституцията не поставят акцента там, където трябва. Ние като българофренски граждани, които гласуваме в две държави, но които можем да бъдем избирани само в една (става дума за хиляди българи, а не за отделни случаи), сме длъжни да поясним някои неща на нашите френски приятели. А именно, че на 29 май ние няма да гласуваме за или против политиката на Жак Ширак, а за или против федерализацията на Европейския съюз. Какво ще рече федерализация на ЕС? Чисто и просто, че френските избиратели отсега нататък ще оказват положителто влияние върху българския политически живот, но само при условие, че Европарламентът стане истински орган на законодателната власт на общоевропейско ниво. В член I-33 от Евроконституцията е предвидено, че европейският регламент** се превръща в европейски закон, а директивите се превръщат в рамков закон. Тоест ако французите гласуват “да” на 29 май, отсега нататък част от френските и европейски закони ще са и български. По този начин ще се избегнат поне някои аномалии в българските закони, произтичащи от некомпетентността и злите намерения на голяма част от българските народни представители.

От особено внимание би следвало да бъде за България Хартата на основните права на ЕС, която съставя втората част от Евроконституцията. Принципите, които са заложени в тази харта ще придобият юридическа стойност, равна на Конституцята на САЩ по отношение на правото на всеки отделен щат. Следователно ще бъде възможно да са отмени национален закон, който противоречи на Хартата. От особен интерес за всички българи са членовете II-81§2, II-99§1 и II-100. Нека се помолим на Всевишния много скоро те да могат да бъдат използвани в процеси против българската държава заради нейните дискриминационни избирателни закони. За какво точно става дума? В България двойните граждани не могат да се кандидатират нито за кметове, нито за народни представители, а камо ли за Президент на Републиката. Което разбира се противоречи на член II-81§2, който разпорежда, че “всяка дискриминация на базата на националност е забранена”. А неизбираемостта е именно такъв тип дискриминация, понеже правото на глас винаги се съпровожда от правото да бъдеш избиран, както проличава от член II-99§1 и II-100. За съжаление този тип дискриминация не се смята за пречка пред присъединяването на страната към ЕС, въпреки пагубните последици за почтеността на политическия елит***. За сметка на това българската държава просто няма с какво да защити своята дискриминационна позиция пред Европейския съд в Люксембург, където унижението й е вързано в кърпа.

Нека си представим следната ситуация. Според цитираните членове от проекта за Евроконтитуция, всеки европейски гражданин има право да се кандидатира за кмет на София, независимо от това, че няма българско гражданство. Според българското законодателство обаче, кметът на София трябва да е само с българско гражданство. Не е необходимо да си юрист за да видиш до каква степен българското право се разминава с европейските норми.

Хармонизацията на българското право с гореспоменатите норми не е въпрос на време, а на политическа воля. Миналото лято г-жа Камелия Касабова, тогавашният преседател на Временната комисия за помени в Конституцията, получи писмо в електронен вариант и по обикновената поща, писмо уведомяващо я за рисковете от съдебни дела, на които България се излага с отказа си да се съобразява с европейските норми по отношение на правото на избираемост. Писмото бе написано в дипломатичен стил и не съдържаше нищо заядливо или обидно. Въпреки това отговор не се получи.

Ето още една причина да се гласува за Евроконституцията: тя ще ни позволи да демократизираме България по съдебен път.

---