|
|
Европейският проблем на Америка и
американския проблем на Европа се обсъждат от години. Споровете
обикновено се въртят около политически различия, войната с
тероризма, ролята на ООН в международните дела, протокола от
Киото, Ирак. Различията са сериозни, но те не могат да бъдат
анализирани политически и икономически, защото не отразяват
човешкият проблем на днешна Европа.
Европа и особено западната й част,
страда от заболяване на цивилизационният морал. Най-драматичното
му проявление не е европейската любов към бюрокрацията и
финансовата нестабилност на здравните и пенсионните системи, от
спадащата производителност на труда или примирението на някои
ръководители с ислямисткият тероризъм. Най-тежкият признак на
болестта е жестокият факт на обезлюдяването.
Ниската раждаемост на континента
доведе до положение, което би било немислимо през 50-те, когато
беше създаден Европейският общ пазар. Сегашните демографски
изследвания сочат, че в средата на на XXI век 60% от италианците
няма да знаят какво е брат, сестра, леля, чичо или братовчед.
Германия ще загуби половината от населението на източната си част,
испанците ще бъдат по-малко с около една трета.
Европа се обезлюдява със скорост,
незапомнена от времето на Черната смърт през XIV век. Когато цял
континент - по-здрав, силен и сигурен от всякога, не може да
създаде основното условие за бъдещето си – следващото поколение –
това значи, че има сериозен проблем.
Някои анализатори обясняват това
необикновено явление с икономически причини (издръжката на
децата), други със социологията (променящи се социални отношения),
трети с идеологията (възхода на феминизма). Във всяко обяснение
има истина. Но аз съм убеден, че европейският демографски котел
най-добре може да бъде описан чрез състоянието на човешкия дух,
което е пряко свързано с изоставянето на библейската религия. А тя
е основната част от европейската култура.
За да разберем корените на тази
цивилизационна и морална криза, трябва да познаваме различния
подход към историята. Европейците и американците обикновено
приемат историята като следствие на политиката (борбата за власт),
или икономиката (производството на блага). Двата подхода са
частично верни, но сборът им не ни дава цялата истина. Културният
подход е необходимият ни път, за да вникнем в днешна Европа.
Континентът навлезе в миналият век с
надежда за небивали научни, културни политически постижения.
Въпреки това, 50 години по-късно Европа произведе две световни
войни, Студена война, която застраши света с унищожение, три
тоталитарни системи, планини от трупове, ГУЛаг и Аушвиц. Какво се
случи? И защо? Няма задоволителни политически и икономически
обяснения. Културните, т.е. духовните отговори, като че ли са
по-убедителни.
Когато Европейският съюз обсъждаше
новата Конституция през 2003 и 2004, много интелектуалци и
политически ръководители бяха решени да не допуснат никакво
споменаване на християнството като основа на човешките права и
демокрацията в днешна Европа. Причината е, че през последните 150
години създателите на европейската култура и политика възприеха
възможността да бъдат изоставени юдео-християнските ценности, за
да бъде Европа модерна и свободна. Че културата на един континент,
родена от вярата в Бога на Авраам, Исак, Яков и Исус, трябва да
изчезне в забрава.
Европейците бяха сигурни, че
свободното им общество има нужда от радикални, светски идеи.
Затова в Европейската Конституция от седемдесет хиляди думи, която
очаква одобрение, не се намери място за една единствена дума –
Християнство! Затова френското правителство – символът на
светската власт, беше критикувано, че националното знаме в памет
на Йоан-Павел II е свалено само наполовина**.
Жалонът в европейската култура, че за да бъдеш зрял и свободен е
необходимо да си радикален атеист, доведе до огромна духовна
пустота и драстичен упадък на личните и социални стремления.
Заради духовната си пустош,
европейците са склонни да оставят всички трудни политически
решения на съда и бюрокрацията, а международната сигурност – на
ООН. Заради духовната си пустош, Европа се обезлюдява. Опустошена,
Европа иска само да бъде оставена да се забавлява.
Но цената е висока. Демографският
вакуум трябва да бъде запълнен – Европа е залята от ислямски
имигранти, много от тях с крайни възгледи. Опитът да бъде
построено толерантно, гражданско и демократично общество, без една
от опорите на цивилизацията - юдео-християнските идеи за човешкото
достойнство, най-вероятно ще се провали.
Ако Европа отхвърли думите на Папа
Бенедикт XVI от сряда за “вечните християнски корени”, може би
мрачно бъдеще очаква хората, които искат достоен живот, човешки
права и демокрация.
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев
- - - - - -
* Джордж Вайгъл е автор на “Кубът и
катедралата: Европа, Америка и политиката без Бог” (2005) и
“Свидетелство за надеждата : животът на Йоан Павел II” (2005.
** Някога
Франция била наричана “най-вярната дъщеря на Църквата”. |
