Френският „Либерасион” поздрави специално 26-ия и 27-ия член на Европейския съюз България и Румъния, които подписаха договора за присъединяване. Натали Дюбоа, специална пратеничка на изданието в България, посочва, че София се бори здраво, за да бъде евросъвместима.

В изданието си от 26 април френският всекидневник, който е левичарски par excellence и е основан от Жан-Пол Сартър, публикува един учудващо пробългарски материал. За пръв път от десетина години насам четем толкова положително настроена спрямо страната ни статия във френския печат. Да се чуди човек на какво се дължи тази внезапна симпатия, като се има предвид, че “Либерасион” традиционно представя България под много лоша светлина с изключение на един или два коментара от Надеж Рагарю или Алфред Фосколо, които обаче са външни сътрудници и никога не са били част от редакционния екип. Пратеникът на всекидневника в Ирак смяташе само допреди година, че българските войници са големи грубияни – не се съобразявали със спецификата на арабската култура, прилагали насилие за едната му там пачка долари.

Материалът на Натали Дюбоа сега започва с цитат от Соломон Паси, в който министърът уверява, че преди четири години - тоест преди Царя да узурпира властта с лъжливите си обещания, никой не бил вярвал, че България можела да се присъедини към ЕС през 2007. Това разбира се е долна лъжа. Когато бе решено България да да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007, доминиращото тълкуване на този факт бе, че една толкова късна дата е поредният провал за страната. И наистина, първият доклад на Европейската комисия от 1998 за прогреса, осъществен от България по пътя на присъединяването, категорично заявява, че България е на път да изпълни всички политически критерии. Правителството на г-н Костов, в каквото и да го обвиняваме, и не без основание, поне навакса за две години огромното закъснение спрямо другите кандидатки**. За сведение, преговорите за присъединяване започват на 31 март 1998 с Кипър, Естония, Унгария, Полша, Чехия и Словения, а на 15 февруари 2000 с България, Литва, Латвия, Малта, Румъния и Словакия. Днес всички тези страни, освен България и Румъния, са вече в Евросъюза.

Нямаше причина държави като Словакия, които допреди 5-6 години бе още диктатура, да влезе в ЕС преди нас. Брюксел не е имал намерение да ни дели от държавите, заедно с които сме започнали преговорите. Една силна българска дипломация с активно лобиране от страна на емиграцията съвсем спокойно можеше да доведе до включването на България още в първата вълна. Изобщо до втора вълна се стигна единствено и само заради витаещата корупция в България и Румъния, тъй като прословутите хартиени глави от acquis communautaire се затварят мого бързо и лесно при наличието на минимална политическа воля: как Словения ги затвори много преди нас, при условие, че нашата кандидатура предшествува словенската ?!

Румъния бе толкова назад с политическите критерии, че единствено френското застъпничество позволи за бъдещето членство на тази страна да се говори сериозно. Нещата са казани черно на бяло в един знаменит учебник по Европейско право: “След срещата на Европейския съвет в Лекен през декември 2001, участниците се бяха споразумели присъединителните договори да бъдат съставени през 2002, и присъединителните преговори да бъдат приключени до края на същата година с всички готови страни”***. С други думи напълно манипулативно е да се твърди, че никой не е вярвал в скоропостижното присъединяване на България преди управлението на НДСВ,  след като именно то го забави.

Натали Дюбоа твърди, че България е success story спрямо Румъния. Сама признава, че ползва единствено данни на хартия, но не си прави труда да поразпита народа как той наистина живее, сякаш изобщо не е посещавала България. Така например тя смята, че инфлацията от 1000% през 1997 е смъкната през същата година до 4% благодарение на остроумната финансова политика на Царя. Или поне така са й казали.

В статията следват някакви скудоумни ласкателства за Николай Василев, архетипа на българските юпита или golden boys, както ги нарича авторката. Ако г-жа Дюбоа си беше задала въпроса с какви пари г-н министърът отсяда в хотели за по 1000 евро на легло с приятелката си по време на олимпийските игри в Атина, надали ценностната й ситема щеше да й позволи да изпитва симпатии към това “златно момче”. Нека напомним, че френският министър на икономиката подаде оставката си, веднага, след като го спипаха, че живее на твърде широка нога.

Николай Василев е цитиран да обвинява българите в неподплатен оптимизъм затова, че “България ще се превърне в райска земя от днес за утре”. Сякаш не той самият твърдеше, че 800 дни ще са достатъчни и че загърбва високите си приходи в Лондон, за да спасява майка България !

В материала се твърди още, че “обещанието на Симеон да направи чудеса за 800 дни се осъществени единствено в София и по крайбрежната ивица на Черно море”. Без коментар!

Все пак научаваме, че червено-жълтата мафия се занимава с трафик на “афганистанска дрога, търговия с хора и фалшиви пари”. За съжаление никакви точни данни. Думата “мутри” е преведена като gros cous или “дебели вратове”. Според западен наблюдател, “в девет случая от десет задържаните престъпници се освобождават заради нарушения в съдебната процедура”. Всъщност не е проблем процедурата, а това, че никой не контролира дейността на Никола Филчев, който по Конституция може да си пълни гушката или да убива хора при пълна безнаказаност и несменяемост. Някои дори смятат, че главният прокурор е поръчителят на убийството на един от своите бивши заместници. Какво остава за обикновеиня прокурор, който поставя поминъка си преди всякаква професионална етика, в отсъствието на какъвто и да било държавен контрол.

Last but not least научаваме от матириала, че за да се задейства защитната клауза, която би могла да забави присъединяването на България с една година, щяло да бъде необходимо единодушно решение от страна на 25-те страни-членки, за разлика от квалифицираното мнозинство, необходимо за да се забави присъединяването на северната ни съседка.

В заключение сме длъжни да отбележим, че подобен род манипулативни материали очевидно са държавна поръчка, освен ако журналистката не е била наистина особено мързелива. При всички случаи, и без да чете български, можеше най-малко да вземе предвид анализа на в. “Капитал”, преведен на френски, според който покупателната способност в България е по-ниска дори от тази в Румъния, и че не се очаква особено подобрение след 2007. А може би за французите е по-важно да се убедят, че българските гастарбайтери няма да продължат да се изсипват в страната им, но този път с редовни документи. Предстои референдум за Евроконституцията, и за социалистите, които агитират да се гласува “да” (те вече са в малцинство), е важно да се убеди населението, че България ще се оправи, и че българите няма да имат нужда да емигрират масово.

За съжаление истината е друга. Мони Паси дори е обещал, че визите за САЩ щели да отпаднат като с магическа пръчка, ако преизберат патрона му. Насърчаването на още по-масовата емиграция за момента е основният политически коз в България. Всички останали халюцинации за българската success story от българска или френска страна сега-засега са само и единствено политически мотивирани.