26-04-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

26 април 2005 14:55

Урок по достойно поведение

 

Даниела Горчева

сп. "Диалог"

 

Предстоящото честване на 9 май в Москва се превърна в основен обществен дебат в прибалтийските страни и в Полша, но не и у нас.

И забележете: дебатът в тези страни не е дали комунизмът, който им беше наложен след 1945, е бил добро или зло, а дали държавните глави трябва да бойкотират празненствата в Москва или да отидат там, за да заявят позицията на страните си като напомнят за престъпното им завладяване от СССР.

Полша и Прибалтика отлично помнят, че червената армия не ги е освободила от националсоциалистическа Германия, а ги е превърнала в част от съветската империя, отнела им е независимостта, принадлежността към западната цивилизация, жизнения стандарт. Поляците и балтийците помнят избитите в Катин полски офицери, избитите и хвърлени в затвора полски патриоти-участници в съпротивата срещу Хитлер и във Варшавското въстание, избитите горски братя в Прибалтика... Те помнят и не са съгласни да правят компромиси с националната си памет. Защото, както пише Наталия Горбаневска: истината е казана, но лъжата е все така жива. А колко малко се е променила Русия се вижда от имперската й риторика и заплахите: "Търпението на Москва има край, ние сме длъжни да припомним на балтийците, че Русия е могъща страна", заканва се съветникът в Кремъл Вячеслав Никонов.

Поляците и прибалтийците обаче припомнят и на Русия, и на света, че Съветският съюз и нацистка Германия започнаха Втората световна война като съучастници в престъплението с подялбата на Полша и окупацията на Прибалтика от СССР (плюс Молдова и Карелия – бел. ред.).

Очевидно е, че за разлика от нас останалите източноевропейски страни имат историческа памет и национално достойнство. Те винаги са усещали натрапения им комунизъм и като отнемане на техния суверенитет - не само пряко включените в съветската империя Литва, Латвия и Естония, но и Полша, Чехия, Унгария, Източна Германия...

С навлизането на съветските войски България не беше освободена от несъществуващия у нас фашизъм*, а беше разрушена нейната държавност и култура, бяха избити десетки хиляди българи, създадени бяха концлагери и през тях минаха над половин милион наши сънародници, изселени от родните им места бяха десетки хиляди семейства, лишени от работа и от право на образование бяха всички "врагове на народната власт и на СССР"...

От 9 септември по заповед на Георги Димитров от Москва и на Трайчо Костов от София в продължение на два месеца интензивно са избивани предварително набелязани хора – нечии синове, нечии братя, нечии бащи. Те са избивани от комунистически тройки,специално създадени за целта. България едва ли някога ще се съвземе от травмата, нанесена от завладяването й от "освободителите". Но на 9 май президентът Първанов ще е на първия ред до Путин, като по този начи ще изрази одобрението си не само съветизацията на България,която докара на власт комунистите, но и политиката на Путиновия режим: авторитаризъм, политически преследвания, геноцид в Чечения, шпионски процеси, ренационализация. Така, както неотдавна подкрепи диктатурата на Лукашенко, като изпрати посланик на България в Белорус.

Поляците и прибалтийците не са движени само от чувството за историческа справедливост, но припомнят и на Русия, и на конформистки настроения Запад, че тоталитаризмът никога не започва направо с депортации и концлагери. Тоталитаризмът започва с погром над историята. Домакин на световните лидери, Путин смята да получи за страната си не само историческия образ на спасител на човечеството, но и одобрение за своята собствена престъпна политика.

Естонският президент Рюйтел и полският президент Квашневски (както и българският президент) са бивши комунисти. Руското обяснение на техните позиции е: те се страхуват, че в страните им ще им припомнят миналото. Интересно защо българският не се страхува от това? Вярно е, че достойната позиция на полския и на прибалтийските президенти е такава именно заради активните граждански общества в техните страни.

Българските комунисти не се страхуват, че престъпното им минало ще им бъде припомнено. И все пак, ако в българското общество е останала капчица здрав разум, то трябва да направи всичко възможно, за да не ги допусне отново до управлението на страната.

- - - - - -

* Само един факт: комунистите осъждат като фашист дори Димитър Пешев – един от депутатите с най-големи заслуги за спасяването на българските евреи.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо