Днес се навършват 29 години от
Чернобилската трагедия. На 26 април 1986 ни се стовари
най-голямата ядрена катастрофа в историята - аварията в
Чернобилската АЕЦ, отнела живота на близо 7000 души в Украйна,
Беларус и Русия.
В България радиоактивния облак
дойде по първи май. Колко човешки живота отне - и досега е
строга "партийна тайна". Стройните редици на трудещите се маси
дефилираха тогава по Царя пред Мавзолея на Гошо Тарабата. На
трибуната му тъпаците от Политбюро помахваха с ръчички - те
отказаха, а и бяха трайно неспособни да осмислят онова, което
им бе съобщил покойният проф. Цветан Бончев, ръководител на
катедрата по атомна физика в Софийския университет - че дъждът
носи частици ТВЕЛ, активните съставки от горивото на
украинската АЕЦ. Една от тях бе залепнала за грайфера на
патъка му и подлуди гайгер-мюлеровия брояч, когато професорът
влезе в лабораторията си. |
|
Тъпаците от Политбюро после се
уплашиха и минаха на специално снабдяване с храни и вода. Ние
минахме на информационна диета - да не би да се нагнетят някакви
антисъветски настроения.
Нагнети се радиация - в целокупното
население.
По първи май в ония години по
традиция сънародниците ни организираха първия си пикник. Над
поляните между "Младост 2" и Дървеница например се изля почти
пороен пролетен дъжд. Иначе беше топло и дечурлигата щъпуркаха из
Симеоновската река. С разпънато одеало в ръцете предпазихме жарта
от изгасяване и така спасихме шишовете - рядка благина в ония
дефицитни соцвремена.
После ги изядохме. С децата.
В православните храмове в цяла
Украйна днес ще бъдат отслужени литургии в памет на жертвите от
Чернобилската авария. Участниците в церемониите ще положат цветя и
ще запалят свещи пред мемориалите на загиналите.
Къде са на 26 април българските
свещеници?!