Г-н Кръстев, днес без съмнение за
България голямата новина е подписването на договора за членство,
но за Европа водещата новина остават рисковете от евентуално
френско “не” на референдума за конституцията на ЕС. Какъв би
бил ефектът от френското “не” за нас?
- Днес наистина е голям ден за
България, но именно за това България трябва да се опита да види
това, което се случва в Европа извън призмата на собственото ни
присъединяване. Ако Франция каже “не” на европейската
конституция, това значи политически трус в рамките на ЕС, трус,
който може да има далече отиващи последствия. Едно френско “не”
на конституцията е в голяма степен “не” на това, което
мнозинството от французите възприемат като прекаленото
разширяване на съюза.
Едно френско „не” ще значи поне
три неща. Първо, ако Франция гласува “не” на 29 май, шансовете
на Турция за влизане в ЕС ще бъдат много по-лоши. Това в
известна степен важи и за Хърватия.
Трето, присъединяването на
България и Румъния ще изглежда много по-трудно и драматично,
отколкото ни изглеждаше преди дни. Много неща, които до вчера
изглеждаха невъзможни, днес вече са възможни.
В Западна Европа се засилва
усещането, че ЕС се разширява до неуправляемост, а дебатът за
присъединяването на Турция легитимира новите европейски
мнозинства. Присъединяването на България и Румъния към ЕС е
почти толкова популярно в страни като германия и Франция,
колкото затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” е
популярно в България и за това всяка грешка в българската
позиция може да се използва като претекст за преразглеждане на
отношенията.
Включително и днес повечето
западни агенции и медии съобщават за подписването на договора с
България и Румъния под заглавия, че ЕС приема двете най-бедни
страни от Европа. Такива са и илюстрациите.
- Най-тежкият проблем е, при
социологически проучвания, които се правят – поне данните, които
знам за Германия – 80% от анкетираните не подкрепят влизането
на България и Румъния. Двете страни са непознати на средния
европеец, а дотолкова, доколкото ги познава, той ги свързва с
бедност и престъпност. Това е реалност, несправедлива реалност,
но реалност, която притиска европейските елити, които все
по-малко са склонни да поемат рискове. Само в контекста на тази
реалност можем да оценим това, което се случва днес.
Разширяването на ЕС е проект на
европейските елити, но те губят доверието на обществата си.
Мълчаливите мнозинства в Европа проговориха и това, което те
казват, обещава проблеми за ЕС.
В този смисъл какви са заплахите
пред България?
- Има реална възможност за
задействане на предпазната клауза и от известно забавяне на
процеса на ратификация, ако България не успее да убеди Европа,
че ние правим всичко възможно, за да защитим правото си на
членство.
В този контекст политическата игра
с АЕЦ “Козлудуй” ми се вижда самоубийствена. Навярно шансовете
АЕЦ да експлодира са нищожни, но възможността членството в ЕС да
експлодира е реална.
В последните дни се чуха гласове
за отваряне на глава “Енергетика”. Истината е, че начинът
България да отвори глава “Енергетика” е парламентът да не
ратифицира договора с ЕС. Ако това се случи, мога смело да се
ангажирам, че в следващите 5 години договор с България няма да
има.
На фона на може би оправданата
тържественост и приповдигнатия тон, който цари в София във
връзка с подписването на договора, европейските политици и медии
обръщат внимание най-вече на предпазната клауза и на нерешения
въпрос със съдебната реформа. Вестник Фигаро цитира думите на
представител на Брюксел, който казва по адрес на българското
правителство “Взимат ни за глупаци”, тъй като в София се надяват
да минат само с привидни промени и формални преработки.
- Вече всичко може да бъде
проблем, защото приемането на България и Румъния се превръща във
вътрешнополитически проблем за определени страни в Западна
Европа.
Съдебната система може да се
превърне в българския генерал Готовина. Никой не вярваше преди
решението на ЕС за Хърватия, че е възможно преговори да не
започнат. Всички знаехме, че има сигнали, но всички вярваха, че
влакът не може да бъде спрян. Новината е, че Европа изправена
пред заплахата на френското „не” вече не се страхува да спира
тръгнали влакове. И се надявам, че политическият ни елит си дава
сметка за това.
А и толкова искаме да се качим на
влака на ЕС, че нямаме време да си зададем въпроса накъде отива
този влак.
- - - - - -
* Заглавието е на "Още инфо"
