Президентът на
Комисията
на Европейския Съюз
Хосе Мануел Баросо бе приет в четвъртък, 21 април, от руския
президент Владимир Путин на тричасов разговор в Москва.
От кабинета на
Путин коментираха, че в този разговор „и двете страни се опитали
да изгладят различията си по редица теми“, които до момента
възпрепятстват сключването на договор за партньорство между Русия
и Европейския Съюз. Постигнато било „сближаване по редица въпроси,
но не по всички“. По
кои точно не беше казано - общото резюме за пресата от Москва
включва само повърхностното споменаване на „постигнат значителен
напредък по теми из областите икономика, проблемите на сигурността
и хуманитарни аспекти“.
Кои проблеми и на чия сигурност, какви хуманитарни
аспекти и на кои теми – това остана енигма за журналистите.
И
от
страна на ЕС информациите не бяха по-пълни. Но от една по-подробно
коментирана тема става очевидно разминаването с руската версия.
Според AP
Москва отказала агресивно всички опити на ЕС, комисии на ЕС и
независими европейски правозащитници да посредничат
по отношение на конфликта в
Чечения. Въпросите за човешките права и
свободи в Кавказ въобще останали табу при разговора
- по
изричното настояване на Путин.
Руската страна
аргуменирала отношението си по темата Чечения с „нарушаването
човешките права и свободи на руски малцинства в Балтика“, чиито
страни са членки на ЕС.
Подобни
паралели, разбира се, са повече от абсурдни не само поради
несравнимите реалност и каузалност при евентуални етнически
проблеми в Балтика и Кавказ, а по простата причина, че става дума
за елементарна лъжа. В нито една балтийска държава не се провежда
геноцид, за разлика от онова, което се случва в Чечения, а
етническите руснаци имат всички права и свободи в Латвия,
Литва и Естония - като граждани на страните си, като граждани на
ЕС и като малцинства. Докато чеченците
нямат елементарното право дори да същестуват като етнос според
руските окупатори.
Но подобен
арогантен „паралел“ не е случаен – по време на посещението си
Баросо доуточни и организационната подготовка на празниците на 9 и
10 май в Москва. В този контекст Путин реши да използва разговора
в две посоки, макар с плитка манипулативна цел.
Първо да окаже
натиск на трите страни от Балтика, които отказват да легитимират
СССР като страна-освободител във Втората световна война и упорито
го третират като агресор и свой окупатор, причинил всеобхватен
демоцид чрез системата на комунизма и на трите. В този контекст,
чрез фиктивната теза за „проблеми с човешките права и свободи на
руските малцинства“ по абсурден начин Москва се опита да окаже
натиск върху балтийските страни, изявили демонстративно
нежеланието си да участват на празниците в Москва по случай
60-тата годишнина от победата над националсоциалистическа Германия
на 9 май. И второ - да пренасочи вниманието на ЕС към уж
съществуващи проблеми в посочените страни, т.е. вътре в самия ЕС,
от реалния проблем - геноцида над чеченците в Кавказ.
Гротескни
опити, позната руска тактика. Дали ЕС може да разбере каква загуба
на време се оказа посещението на Хосе Мануел Баросо в Москва и
колко струват на европейския данъкоплатец трите
часа безвремие по руски - това е тема сама за себе си.
Но е очевидно
и по-важно друго:
за три часа разговор г-н Баросо не е имал никаква възможност да
опонира на Путин и да внесе яснота по въпроса. Или просто не е
имал желание. С
лявата си политическа душевност на социалист се е оказал по-скоро
съпричастен на необятната руска душа, отколкото на простата
анатомична реалност, че не само руските сърца бият отляво, но и
чеченските, и по принцип – сърцето на всеки човек.
Универсалното
решение за тази дилема на социалиста Хосе
Мануел Баросо при следващата му среща в Кремъл може да бъде
просто по-сериозно вглеждане
в нуждите на универсалното анатомично ляво
- като например как се спазват елементарните
човешки права и свободи в Чечения. И тогава
да откликне с крехката си левичарска душа
на всички онези чудовищни прояви на
жестокост, когато правата на универсалното
човешко анатомично ляво се ощетяват - когато насилствено спира да
бие вляво
сърцето на един чеченец, на една чеченка, на цял
един народ в Кавказ, разкъсвано от зъбите
на иначе духовно широко скроената сибирска мечка.
|