21-04-2005

Образователната система на България отдавна функционира против закона. Особено след промените през година, средни и висши училища влязоха в пряк конфликт с новите условия. Настъпи сериозното раздалечаване между демократични принципи и старите тоталитарни разбирания в училищата. Но системата на образование в страната има своето слабо място и оказва се, че именно организациите за защита на правата на човека могат да изиграят съществена роля в старта на школската реформа.

Десетилетия в средните и висши училища у нас работи особена практика на прием. Неин основен принцип е предварителното определяне на броя (квотата) мъже и жени, които ще бъдат приети в класовете на образователното заведение. При това всички държат един изпит и се оценяват с едни и същи критерии. Извън класацията обаче остават представители на единия пол с висок успех за сметка на представители на другия – с нисък. Тоест квотите представляват една дискриминация по пол, нещо което е категорично забранено в чл. 6 ал. 2 на Конституцията, чл. 4 ал. 2 на Закона за народната просвета (ЗНП), чл. 4 ал. 1 на Закона за защита срещу дискриминация, чл. 4 ал. 2 на Закона за висшето образование и европейските конвенции за правата на човека и детето. Ето текста на Конституцията: Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, ПОЛ, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

През 2004 в София 25 средни училища осъществиха квотни приеми в 37 паралелки. В 32 от тях ощетени бяха жените, а в останалите – мъжете. В Първа английска гимназия минималният бал за момичета бе 33.126, а за момчета – 32.188. От 85-те приети момчета 63 (или 74%) имаха бал по-нисък от минималния женски. В Немската езикова гимназия от 94 приети момчета 33 (или 35%) имаха бал по-нисък от минималния женски. Освен тях стотици средни училища в страната прилагат практиката на квотен прием. Ощетени предимно са момичетата.

На аргументите за законността на квотната практика, училищните власти единствено опонират с презумцията за нуждата от равенство на половете в класовете – несъществен мотив за нарушаване на закона.

От месец юли 2004 вестник „Телеграф” (тогава “ВИЖ”) публикува поредица материали по темата. Въпреки сигналите ни до Министерството на образованието и науката (МОН), не бяха предприети мерки за прекратяване на незаконната квотна практика в средните училища. Тази възможност дава чл. 152 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗНП. Решението за въвеждането на квоти се приема от педагогическия съвет на съответното средно училище. По реда на Наредба №8 това решение бива одобрявано от началника на Регионалния инспекторат по образованието (РИО), който при констатирана незаконност може да наложи отмяна по силата на чл. 152 ал.3. РИО са областни поделения на МОН.

Във висшите училища проблемът стои много по-остро. Квотите при тях влизат в сила след решения на академичния съвет, над които МОН няма власт. Така от 52 вуза 42 приемаха с квоти през 2004. Като пример ще приведа част от таблицата, която посочва колко точно мъже и жени ще бъдат приети за всяка специалност в Софийския университет (СУ).

Места за прием на студенти за учебната 2004/2005

Сега нека погледнем статистиката за успеха на мъже и жени от кандидатстудентската кампания през 2004 в СУ.

Средната разлика между половете в СУ е сериозна – 2.56 в полза на нежния пол. Не са приети стотици жени единствено заради половата си принадлежност. От горната таблица е видно, че в специалността Теология са нарушени правата на мъжете, както е и в още 11 специалности от всички 79 в СУ. Подобна е картината в УНСС, Стопанска Академия – Свищов, Икономически университет – Варна и др,, където ощетени предимно са жените. А в Технически университет – София, квотният прием е в ущърб на силния пол.

Мащабите на това явление у нас са огромни. Годишно десетки хиляди биват ощетени, а липсата на съдебни дела говори за липсата на правозащитна зрялост у нас.

Практиката на прием обаче е много лесно оборима в съда. Самочувствието, което демонстрираха висши и средни училища в прилагането на квоите през 2004, въпреки знанието за тяхната юридическа несъстоятелност, ясно говори за поне две неща. Университети и средните училища не обръщат внимание на законността на своите действия. Второ, те разчитат на типичната за homo sovieticus апатия, нерешимост и нежелание за защита на собствените човешки права. Трябва да допълня, че те се надяват да ги открият тъкмо у младите българи.

А в съда квоите просто ще бъдат пометени. Казусът е елементарен и всеки ощетен може да води делото и сам. Държавни такси по тези дела няма. Законът позволява дела да бъдат заведени и от незасегнати, обществени организации.

„Телеграф” уведоми за квотите различни организации, включително и Европейската комисия. Резултат сякаш има. Съвсем наскоро МОН създаде група, която да разгледа проблема. С оглед на идващите избори управляващите едва ли изгарят от желание за съществени промени. Недопустимо е обаче политическите съображения да стоят над законовите.

Проблемът е изключително сериозен. Квотите трябва да паднат, но паралелно с извършването на реформа в методите на оценяване, изпитване, преподаване, учебна материя и план и др. Без това елитните средни и висши училища ще се напълнят предимно с жени. Тъкмо това е основанието за съществуването на квоите, аргумент който е използван още от времето на комунизма и е категорично доказателство, че няма сериозна реформа в образователната система на страната. При новите условия и особено при автономността на висшите учебни заведения е трудно обяснимо защо реформа не е проведена. A българското общество от 1989 преживя сериозни промени - къде успешно, къде не - в изпълнителната, законодателната, местната власт, реформа в собствеността, здравна реформа, пенсионна реформа, парична реформа и т.н. Встрани от всичко това остана образованието. Защо? Отговор на въпросът разбира се има, но той е по силите на отделен коментар и той определено няма да е приятен за сегашните власти в МОН, във висшите и средните училища.

Квотите са пример за живата все още представа у училищните власти за командно разпореждане с хората, нещо изключително тоталитарно, отживяло и известно като комунистически подход. Мисля, че в тези условия е много важно поведението на организациите за защита човешките права. Квотите представляват най-масовото и при това очевидно нарушаване на човешките права в страната. Неминуемо популярност и одобрение ще съберат онези организации, които бъдат безкомпромисни.

В демократичните общества подобен род конфликти се решават в съда. Смятам, че една вълна от дела срещу образователни заведения, които прилагат квоти, ще създаде среда на обществена нетърпимост. При доказаната незаконност на квотите, училищата ще трябва да ги премахнат. Това ще открие неумолимата нужда от реформа на образованието. Ще се катализира процесът на промени - дълго очакван от хиляди млади българи, но който така и не се случи, поради простата причина, че на власт в образованието са предимно хора, които нямат никакъв интерес от промени и които живеят с представи и видения от миналото.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"