По време на холандското председателство ЕС приключи преговорите с
България. Пак тогава беше определена датата за подписването на
присъединителния договор и потвърдено членството на България в ЕС
от 1 януари 2007.
По време на Люксембургското председателство на ЕС (и само след
няколко дни - на 25 април) предстои подписването на
присъединителния договор на България към ЕС.
И в двата случая посланикът на Холандия в София баронеса Ван
Линден представлява в България страната, която председателства ЕС,
тъй като Люксембург няма отделно дипломатическо
|
|
"Поезия на стената" е инициатива на холандското
посолство в София, която стартира на 1 юли 2004. В проекта участват страните
членки и кандидат-членки на ЕС, вкл. и България. Всяка страна ще
"осинови" стена в центъра на София и ще я украси със стихотворение на
своя език. Целта на проекта е да популяризира разнообразието на европейските
езици и литература.
На снимката: посланик Ван Линден открива
"холандската" стена - фасадата на гърба на Националния природонаучен
музей със стихотворението "Мисля, че ти си и това” (“Zo meen ik dat ook
jij bent')на Ян Ханло (Jan Hanlo).
Foto: Jos van Dinther
|
представителство в София.
През декември 2004 посланик Ван Линден заедно с други свои колеги
напомни на българските граждани за тежките нерешени проблеми в
съдебната система и особено в прокуратурата. В интервю за в.
Дневник тогава баронеса Хенриете ван Линден сподели,че няма
среден, трети път между комунизма и демокрацията. Има различни
начини за организиране на една демокрация, но основните ценности
са едни и същи навсякъде - напомни тя.
За интеграцията на България в ЕС, за продължаващия у нас процес на
демократизиране на страната, който е от жизнено важно значение
преди всичко за българските граждани и във връзка с предстоящото
подписване на договора за присъединяване на България към ЕС,
Даниела Горчева,списание
Диалог, разговаря с посланик Ван Линден.
С какви чувства приехте поста посланик на Нидерландия в България?
- Една страна в преход е изключително интересна. Изключително
интересно е и едно общество, в което се извършват не само
икономически, социални, но и психологически промени. Хората са
призовани да поемат отговорност за себе си, защото вече не
държавата е тази, която ще решава вместо тях. Една европейска
страна, която в своя път към Европа ще се развива в положителна
насока и ще подобрява благосъстоянието си поради инвестициите и
непрекъснатия икономически растеж. Как ще протича по-нататък
демократизацията, как ще се развиват политическите партии и как
гледа страната на своето минало? Накратко: едно динамично
общество, подложено на много промени едновременно.
Холандия съдейства на тези демократични процеси и посредством
програмите за подпомагане на обществата в преход: МАТРА и PSO.
Програмата МАТРА разширява възможностите за оказване на подкрепа в
различни сфери – от медицинското обслужване до медиите и
демократизацията, а благодарение на PSO се осъществяват различни
проекти за сътрудничество в областта на икономиката.
Вече два мандата вие представлявате страната, която
председателства ЕС - през изминалите 6 месеца Холандия, а сега
Люксембург. Като наблюдател и като участник в процеса на
присъединяването на България към ЕС, как бихте оценили темпото, с
което се извършват необходимите промени в българското
законодателство с оглед на бъдещото членство на България в ЕС?
- Без съмнение и в двата случая едно посолство е ангажирано с тези
процеси. Много неща се случиха, още много предстои да се случат.
Ако се погледнат резултатите от преговорите, междувременно
утвърдени от парламента със съответните закони, това е едно
впечатляващо постижение. Но най-важното е тези закони да се
изпълняват, да се прилагат и да се следи за прилагането им.
Важното е какво става на практика.
По време на холандското председателство на ЕС посетих седем средно
големи селища в страната и се убедих, че хората проявяват голям
интерес към ЕС, стремят се да узнаят и разберат повече и подкрепят
членството на България в ЕС (74% са привърженици на
присъединяването). Една такава позиция е изключително важна
основа. Липсват наистина известни познания и психологическа
нагласа, в известен смисъл “новият свят” изисква още
приспособяване. И на местно, и на централно ниво се правят опити
за разпространение на информация сред гражданите и за
осъществяване на комуникация с тях. Но трябва да се направи
още много в тази област. Управляващите трябва да очертават пътя –
в това отношение държавата все още има известна роля. А
гражданите трябва да проявяват повече активност и да поемат сами
инициативата. Все още се очаква твърде много от държавата. За
много хора, разбира се, никак не е лесно, защото някои от старите
гаранции за сигурност вече не съществуват, а все още не са
заместени от нови.
С положителното икономическо развитие се вижда как постепенно се
създава средна класа от млади предприемчиви хора, които вземат
инициативата в свои ръце и оказват стимулиращо въздействие върху
другите. Несъмнено, след известно време голяма част от младите
емигранти ще се завърнат в България, обогатени със своя натрупан в
чужбина опит. Това е добре за страната.
Кои са най-големите предизвикателства за България до 2007 според
вас?
- Трябва да се направи необходимото в областта на съдебната
реформа. Съществуващите вече закони все още не се прилагат
достатъчно на практика. В голяма степен липсва надзор и контрол.
Борбата с (международната) организирана престъпност заслужава
по-голямо внимание. Сивата икономика също трябва да изчезне с
течение на времето. Корупцията, особено корупцията на едро, е
срамно петно за обществото. Необходимо е добре да се осъзнае, че
трябва да се сложи край на незаконното забогатяване. Не всички
народни представители съзнават отговорността си пред избирателите.
И в това отношение България трябва да постигне успех.
Вашите справедливи критики по време на холандското председателство
на ЕС за непрозрачната и силно централизирана българска
прокуратура бяха приети със задоволство от демократично мислещите
българи у нас и в чужбина. Как реагира на тях българската
прокуратура?
- Не само аз, но и други колеги посланици през декември миналата
година много настойчиво поискахме да се обърне внимание на някои
слабости в съдебната система и най-вече на слабостите в работата
на прокуратурата. От страна на прокуратурата във връзка с моите
забележки реакции нямаше.
Затова пък се поднови обществената дискусия по тези проблеми,
която за разлика от преди се разшири и в която сега вземат участие
и политически партии, неправителствени организации и асоциации на
работодателите.
Промяната на съдебната система е от значение не само за приемането
на страната в ЕС, но преди всичко е необходима на българските
граждани. България сама трябва да реши по какъв начин да осъществи
тази реформа.
Ето защо е важно да се признае, че проблемите съществуват и да се
помисли как могат да бъдат разрешени. Така че е добре да има
такава дискусия.
Може ли с няколко изречения да опишете как функционира
прокуратурата в Холандия и какво осигурява както нейната
независимост, така и взаимния контрол между институциите в
Холандия, който гарантира, че нито една власт няма да злоупотреби
с правата и свободите на гражданите?
- Прокуратурата в Холандия носи двойна отговорност за действията
си. Юридически погледнато – прокурорите носят съдебна отговорност
за действията си, а погледнато политически – министърът на
правосъдието носи политическа отговорност за съдебния апарат, към
който принадлежи и прокуратурата. Министърът е длъжен да отговаря
пред Първата и Втората Камара за действията на прокуратурата. Но
той не е част от прокуратурата и само в изключително ограничена
степен,по строго установен ред и под строг парламентарен контрол
може да отправи директиви към нея. Така прокуратурата остава
независима и същевременно приоритетите на дейността й могат да
бъдат политически насочвани.
Централна оперативна фигура в разследванията е прокурорът. Той
ръководи следствието, което се извършва от полицията и следи
органите на полицията да съблюдават закона и да не превишават
правомощията си.
Същевременно, за използване на строги принудителни мерки
прокурорът трябва да получи предварително разрешение от
съдия-следовател.
Прокурорите, за разлика от съдиите, не се назначават пожизнено, а
съдия-следователите се назначават само за период от две години. По
този начин се изключва възможността за недосегаема несменяемост на
обществения обвинител и на съдия- следователите.
Естествено, независимо от всички гаранции и в Холандия понякога се
допускат пропуски, но системата е изградена така, че сама да се
грижи за отстраняването им.
Вече 15 години живея в Холандия и нито веднъж не чух в разговор с
холандци твърдението, че “политиката е мръсна работа”, нито
констатацията: “всички са маскари”, които масово се повтарят от
гражданите на България. Българският негативизъм има своето
обяснение, но той очевидно не помага на България. Какъв е ключът
към преодоляване на този негативизъм според вас?
- Следващите избори ще бъдат пробен камък. Избирателят заслужава
ясна, прозрачна и отговорна кампания, която да му изясни какво
могат да направят политическите партии за страната си в границите
на реално осъществимото. Това е аксиома за всички политици,
разбира се. Тук, в България, това е още по-важно, тъй като
демократичният процес продължава. Политиците носят голяма
отговорност особено по време на избори. Изключително важно е
колкото може повече хора да гласуват на 25 юни.
Един въпрос извън политическия контекст: харесвате ли България?
- Тази прекрасна страна предлага невероятни възможности и
красотата трябва да бъде ценена. Природата тук във всичките й
проявления е феноменална – независимо дали става дума за
планините, за реките или за морето. На Холандия, която има коренно
различна характеристика поради своите размери и населеност,
определено й липсват голямото многообразие и биоразнообразието на
България. Грижите за околната среда и отговорният подход при
благоустрояване на пространството са винаги на дневен ред в
Холандия. И тук също интересът към опазването на природата
придобива все по-голямо значение.
Забелязвате ли някакви прилики между иначе различните по
манталитет холандци и българи?
- Холандците също като българите държат на своята “уникалност” и
това се вижда, например, по време на народните празници.
Холандците празнуват Синтерклаас и Карнавал, а българите имат Баба
Марта и Кукери. И независимо че двете страни са разделени не само
от 2000 километра разстояние, но и от различната си история, и
двете са европейски страни.
Благодаря ви за това интервю, както и за усилията, които вие и
вашите колеги полагате за интеграцията на България в ЕС. Позволете
ми да завърша с признателните думи на българския посланик в Хага
господин Порязов: България цени високо холандската подкрепа.
Интервюто е публикувано в сп. Диалог, бр.12 |