17-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

17 април 2004 14:00

16 април 1925, 15:20

80 години от атентата в църквата "Света Неделя"

Огнян Дъскарев

 

Преди много години ми попадна стар вестник. Трудно прочетох избелялото заглавие на първата страница – “Демоническо дело на родоотстъпниците”. Вестник “Зора”, 17 април 1925.

Това, което знаех тогава за атентата в църквата, беше от комунистическите историци. Според тях терористичният акт бил извършен от “леви сектанти” и деянието било решително осъдено от “партията”. Спомням си крайно едностранчивата книга “По следите на безследно изчезналите” от Николай Христозов и филмът със сегашни кинозвезди (един от тях е царедворец в Парламента), който беше направен по нея.

Истината е друга – след разрушителната идея за септемврийско възстание, пометено от българската армия, Коминтернът заповядва на местните комунисти да вземат властта по всякакъв начин.

Според някои източници атентатът е организиран от създателя на съветското военно разузнаване Ян Карлович Берзин, латиш по произход, разстрелян в началото на големите чистки през 1938. Българските организатори са В. Коларов, Г. Димитров и Станке Димитров – Марек. Тези имена бяха неизменна част от живота ми, с тях израснаха поколения. За съжаление.

Началото е нападение на 14 април срещу Борис III в Арабаконашкият проход. Загинали двама от придружителите му, но Царят се отървал и свидетели твърдят, че потърсил помощ от близкото селище и погнал терористите с оръжие в ръка.

Няколко часа по-късно при църквата “Свети Седмочисленици” е застрелян ген. Коста Георгиев. Бивш опълченец и герой от войните, той бил председател на комисията по вътрешните работи в Народното събрание и така много пречел на заговорниците.

По онова време София бил малък, приветлив, чист и зелен стохиляден град. Изпитанието все още предстои. И на опелото на ген. Георгиев на 16 април в 15.20 градът е разтърсен от огромен взрив. Демоническото дело е извършено на Разпети петък, в една църква! Убити са според някои 150 души, според други, много хора умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранени са около 500 души. Загиват 14 генерали, 3 депутати, обикновени хора, деца. През следващите 70 години в целият свят няма по-тежък терористичен акт – до взривяването на административната сграда в Оклахома през 1995.

Взирам се в снимките на извършителите. Хора с пенснета и очила, които гледат съсредоточено в някогашният фотографски апарат. Питам се какви са били мислите им, какво са харесвали, за какво са се вълнували. Какъв човек трябва да си, за да поставиш десетки килограми взрив в църква, пълна с хора.

Преките организатори са Коста Янков, зет на Димитър Благоев, Иван Минков, автор на музиката по известната творба на Вазов “Покойници, вий в други полк минахте” и брат на писателя Светослав Минков, Марко Фридман, адвокат, клисарят Петър Задгорски, Георги Коев (Васко).

След атентатът властите отговарят, естествено, с репресии. Без съд и присъда са избити много българи с леви убеждения, сред които Гео Милев, Йосиф Хербст и Христо Ясенов. Колелото на омразата и братоубийството се завърта със страшна сила. Кървавото разделение разсича на две страната.

След толкова много години, нацията е отново разделена. За щастие, само политически.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо