|
Сякаш беше вчера, когато се отделях от игрите, за да придружа майка ми
в магазина. Всъщност не беше вчера, а по-скоро лятото на 1970. Ако
добре си спомням, бях на пет години.
Тя караше нашият “Понтиак Каталина”,
модел 1965, като чух по радиото някакъв журналист да говори за войната
във Виетнам. Не знаех, че сме във война, затова попитах майка ми дали
отново се бием с немците.
“Не, сине, сега се бием с комунистите” –
отговори майка ми.
Запитах я какви са тези комунисти и
откъде идват. След кратко мълчание тя каза:
“Никой не знае”.
Тогава за първи път чух тази ужасна
дума.
Днес всичко е различно. Знаем кои са
комунистите и къде се намират. Повечето от тях преподават в
американските университети. Ние работим здраво, за да си плащаме
данъците - и оттам заплатите им. Те работят здраво, за да провалят
всичко, което правим, ценим и обичаме.
Разбира се, те не се наричат комунисти.
Предпочитат името “социалисти”. Веднага, обаче се издават – когато
поискат да социализират здравеопазването, противопоставят се на
приватизацията на пенсионното осигуряване или настояват да подчиним
външната си политика на ООН.
Съвременните социалисти нападат
християнското ни наследство с жар, вдъхновени от язвителната бележка
на Маркс, че религията е опиум за народите. Те знаят, че капитализмът
никога няма да се провали, ако в Америка са живи християнските идеи.
Докато социалистическата атака срещу икономическата ни система се
корени в социалните и морални тежнения, не можем да направим разлика
между икономически и социални консерватори. Двете части на нашата
консервативна основа просто не могат да бъдат разделени.
Почти не минава ден, без някой родител
да иска съвет от мен как да предпази детето си от вредната атеистична
и социалистическа среда в колежите. Днес ви предлагам списък от книги
за четене, който ще помогне на всеки младеж да разбере социализма
дълго преди да иде в колежа. Така младият човек ще разобличи всеки
опит на преподавателите да представят в добра светлина срамният
социализъм.
“Ние, живите” (1936) - това е
първата и най-автобиографична книга на Айн Ранд. Чудесна е и за
подрастващи, защото толкова много млади животи са били разрушени и
това е така добре описано в тази разтърсваща книга. На тези, които
считат Айн Ранд за остра и арогантна, ще кажа, че трябва да разберат
какво е видяла тя като млада жена в комунистическа Русия. Книгата ще
ви помогне да осъзнаете колко е добър животът ни в тази велика страна.
“Химн” (1938) - препоръчах тази
книга в списъка за четене от миналото лято. Добра е за тийнейджъри,
които не обичат да четат. Не е голяма – около 100 страници и има много
сюжет. Като преподавател в университет, където за политически коректно
се счита културното самоопределяне, мисля, че творбата е повече от
мрачно пророчество. Айн Ранд описва “1984” десет години преди Оруел.
Тя обяснява движението за културно многообразие в университетите 50
години преди то да започне.
“Първоизточникът” (1943) - Елсуърт Тухи,
според мен, е най-запомнящият се герой от тази знаменита книга на Айн
Ранд. Тухи би трябвало да бъде прототип на Сталин. На мен ми припомни
за друг човек от бурните президентски избори миналата година. 700
страници ще се видят доста много на средният ученик, но през 50-те тя
е била задължителна за гимназиите. Философията на обективизма на Айн
Ранд, придобива ясна форма в това класическо произведение.
“Пътят към робството” (1944) -
Списъкът ми за четене от миналата година беше критикуван за два
пропуска – “Ортодоксия” от Честертън и “Пътят към робството” от
Фридрих Хайек. Критиките за вторият пропуск бяха два пъти повече
отколкото за първия. Повече няма какво да кажа.
“Животинската ферма” (1946) -
може би вашият ученик има проблем в часовете по английски език?
Вероятно това се дължи отчасти, че не разбира символизма. Четири
години подред се провалях в часовете по английски, защото не можех да
разбера очевидните литературни символи. Независимо от това, разбрах
всичко в тази неголяма велика книга. Този списък е хронологически, но
ако се прави по достойнство и литературни качества, “Животинската
ферма” трябва да е на първо място.
“1984” (1948) - през следващите
години колко ученици ще получат дневната си доза от “десет минути
омраза” от учителите, които все още са разярени от загубата на Джон
Кери? И колко пъти Отделът за културно многообразие ще ни припомня за
началните страници на “1984”, като прави точно обратното на обявените
си цели?
“Свидетел”*
(1952) - това е една от най-важните книги на ХХ век. Родителите трябва
кажат на децата си преди и след като прочетат книгата, да потърсят в
сайта
www.biography.com името Олджър Хес.
Ще разберат колко е силно все още отричането на факта за съветското
проникване в американското правителство по време на Студената война.
След 11 септември не можем да си позволим повече такава наивност.
“Архипелагът Гулаг” (1956) - ако
считате, че в “Ние, живите” е показана реалистична картина на Съветска
Русия по време на сталинистките зверства, тази грандиозна творба на
Александър Солженицин ще затвърди мнението ви. Някои я наричат
най-добрата публицистика на миналият век. Не споря.
“Атлас сви рамене” (1957) - това
е любимата ми американска книга и втората ми най-любима книга след
“Братя Карамазови”. Във връзка с другите й произведения, Айн Ранд като
че ли счита речта на Джон Голт за най-важната тема в тази творба. На
мен най-много ми харесва монолога на Франциско д’Анкония на сватбата
на Джим Тагарт. Най-много обичам тази част от книгата. Ученикът ви
доста ще се потруди над нея, защото е 1000 страници. Ако откаже,
винаги можете да му предадете урок по капитализъм, като му платите, за
да я прочете! Това ще бъде добра инвестиция.
“Предателство” (2003) – в
www.biography.com за сенатора Джо
Макарти ще прочетете следното: “Яростните му необосновани обвинения и
гръмки разследвания на комунисти в институциите за външна политика,
Информационната агенция на САЩ и в армията, дават основание на
историците да определят началото на 50-те, като ерата на Макарти”.
След като прочетете тази чудесна книга**
от Ан Култър, попитайте добрите хора от A&E***
какви са точно тези “необосновани обвинения”. И кажете на децата си да
питат за това учителите в класа. Подгответе се за много мънкане, след
дълго и неловко мълчание.
Приятно четене, мои събратя капиталисти!
12 април 2005
- - - - - -
* От Уитикър
Чеймбърс, който разобличава Олджър Хес, близък и влиятелен съветник на
президентът Рузвелт, като съветски шпионин
** Повече от година безуспешно предлагам
тази книга за превод и издаване в България
*** Телевизионен канал за литература и
изкуство в САЩ
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев |
