11-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

11 април 2004 12:15

България, март и бунищата

Огнян Дъскарев

 

Измина месецът, който най-малко харесвам. Март е ничия територия. Не е на зимата, но и пролетта не го притежава. Снегът, който удобно крие неприятните гледки, изчезва и действителността се изправя пред с нас с цялата си грозота – ями в улиците, кучешки отпадъци и неизбежните боклуци.

София е град на шокиращи противоречия. Супермодерни сгради, които биха украсявали Манхатън, невъзмутимо съжителстват с разбити тротоари, павета от 50-те и несъществуващи паркинги. Веднъж видях една лъскава постройка, пред която бяха паркирани милионерски коли в… ”паркинг” от гола и кална пръст! Такива градски конфликти са характерни за Африка. И на двете места причината е ясна – подкупни власти, малцина богаташи и липса на средна класа. Все пак имаме едно предимство – канализацията. В африканските столици край модерните небостъргачи мръсната вода лениво тече под жаркото слънце в открити изкопи.

Според медиите сега незаконните действащи бунища са 2235, преди две години са били повече от 5000. Това намаление е заслуга на правителството, но мисля, че бунищата са много повече. Обикновените българи усилено и без колебание създават нови. Преди няколко дни пътувах из Южна България. Пътят беше осеян с безбройни отпадъци, и когато това се прекъсваше, се появяваха вездесъщите найлонови торбички, с незнаен период на разпад, които унищожиха голяма част пейзажите в страната.

В сивите и бедни български селища видях окъсани хора, вероятно безработни, които с угаснали очи безцелно се лутаха сред порутени къщи, купища боклуци и бездомни кучета. Отчайващ декор, готов за филм на ужасите.

Трудно е да се измисли по-силен контраст между това и замайващите планини. Когато наближих Банско, вдигнах глава и погледнах към големите, бели облаци в далечната висота. В следващата секунда осъзнах с почуда, че не са облаци, а могъщият, бял гръб на Пирин!

Българската природа е прекрасна, но само там, където не достигат създателите на бунища – високо в планините. За съжаление, на много, да не кажа мнозинството от нас, хигиенните навици се изпаряват пред прага на дома ни или при портата в двора.

Най-големият враг на отпадъците не са хората, а сезоните – зимата ги крие белоснежно, пролетта и лятото милостиво и щедро ги покриват със зеленина, а есента тъжно ги засипва с мъртви листа.

Не съм чул нито един представител на българската интелигенция, който да протестира срещу огромното замърсяване на България. Вместо това тази интелигенция е заета главно да се оплаква, да заклеймява страстно политиците (но никога “бизнесмените”, “банкерите”, “журналистите”, “издателите”) и неизвестно защо да мрази Америка. Любопитно ми е как ще влезем в Европейския съюз с такава избирателна интелигенция и тези бунища.

Но в българските градове видях и модерни книжарници с чудесни издания, големи комплекси от киносалони, където се прожектират най-новите филми, интернет клубове, пълни с добре облечени млади хора, които съсредоточено се взираха в компютрите. Видях и спретнати къщи и дворове, обработени ниви и работещи предприятия. И преди всичко – много ново строителство.

На връщане умореният ми от бунища поглед внезапно се спря на един надпис. На олющена стена, между свастики и металики, юношеска ръка беше написала с несръчни букви: “Вера, обичам те!”.

Усмихнах се и си казах, че в светлият Божи свят за всеки има надежда, включително и за нас, българите.

Защото такава е Голямата Подредба на нещата.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо