|
Г-н Ангелов, могат ли българите да очакват на 1 януари 2007
шоково повишаване на доходите, както обещава БСП в
предизборната си социална програма?
- Не бива да забравяме, че при доминираща
частна икономика никъде по света правителството не увеличава
заплатите. Ако икономиката е произвела определен брутен
вътрешен продукт, управляващите не могат шоково да го увеличат
с 30 или 50%, освен ако не отворят печатницата за пари.
|
|
Това обаче означава не реален ръст на заплатите, а
повече хартийки. Бюджетните заплати например могат да скочат, ако
се съберат повече данъци или се намалят бюджетните разходи. В
противен случай ще се появи дефицит. Изключително популистко и
нереалистично е предизборното обещание на БСП заплатите да растат
с темпа на Брутния вътрешен продукт (БВП). Техните експерти са
разработили песимистичен и оптимистичен вариант как точно това ще
се случи. Според тях, в най-добрия случай, БВП ще нараства с 8%
годишно, при песимистичния вариант – с 5,3%. Като се има предвид,
че в България икономически растеж над 5% е постиган само два пъти
за последните 50 години, повече от наивно е да се обещава това да
се случи от догодина. Ще се обоснова защо смятам така. Част от
ръста в икономиката се обуславя от направените инвестиции.
Вложените от частни компании средства за построяването на завод
например не могат автоматично да се използват за увеличение на
заплатите. Възвръщаемостта идва след години.
|
В
такъв случай не е възможно и социалната пенсия да стане 150
лв., колкото е минималната заплата, както обещава БСП?
- В момента средната пенсия е малко над 100
лв., което е под минималната заплата. За да има скок на
пенсиите, това означава близо милион и 200 хиляди пенсионери
да получат значително увеличение. Разходите за пенсии са около
4 млрд. лв. годишно. При тези сметки трябва отнякъде да се
вземат още 2 млрд лева. За да се намерят тези пари, трябва да
се съкратят например разходите за отбрана. Но това трябва да
се обясни на избирателите. Правителството трябва да каже, че
съкращава 2 млрд. лв. от бюджета, за да увеличи пенсиите.
|
За думата "просперитет" китайците си имат
йероглиф |
По
отношение на заетостта БСП е заложила в програмата си нови 240
хиляди работни места, реалистична ли е тази цифра?
- От средата на 2000 икономиката у нас създава
средногодишно между 30 и 40 хиляди работни места, огромната част
от тях са в частния сектор. Ако следващото правителство продължи
политиката през последните четири години и не се направят
радикални реформи, за четири години могат да се създадат между 120
и 160 хиляди работни места. Не може 200-300 хиляди човека да си
намерят работа с популистки обещания. Това граничи с фантастиката.
Напоследък всички партии се надпреварват да дават оферти?
Демократи за силна България (ДСБ) обещаха средна заплата от 600 лв
и средна пенсия от 300 лв?
- Единственият начин един икономист да бъде убеден
в цитираните числа е, ако се знаят конкретните мерки, които ще
увеличат икономическия растеж. Следващото правителство трябва да
каже - ние ще намалим данъците с 1/3, но да обясни откъде ще се
компенсират разходите. Нито една партия не казва - ще извършим
реформи, ще спестим пари и ще намалим данъците. Всички обещават да
намалят данъците и в същото време обявяват, че увеличават
разходите. А тези пари няма откъде да дойдат. Ето защо подобни
обещания са абсолютно нереалистични. Те звучат по същия начин
както тези на НДСВ отпреди 4 години за “незабавно и несимволично
увеличение на доходите”.
Българите са с най-ниски доходи сред страните, кандидатки за ЕС.
Каква е рецептата на Института за пазарна икономика, за да се
доближим до европейските заплати?
- По данни на Евростат за 2004 ние наистина сме
на последно място по произведен БВП на човек от населението,
дори Румъния е преди нас. За да се променят нещата, трябва да
решим кой от европейските модели ще следваме – този на Гърция
или този на Ирландия. В Гърция и преди 25 години доходите бяха
75% от средното равнище в ЕС, в момента не са се променили.
Гърците за 20 години не са помръднали, въпреки че са в общия
европейски пазар. В същото време Ирландия, която преди 20
години беше на равнището на Гърция, днес е по-богата от всички
страни в ЕС, с изключение на Люксембург. Следващото
правителство трябва да реши кой от двата модела ще избере. Ако
е този на Гърция, това означава да се успокоим, че ЕС ще ни
дава пари от някакви фондове и няма да умрем от глад. Да
продължим да се самосъжаляваме и да не правим нищо. Другият
път е на |
|
Улица в Дъблин - столицата на страната, отбелязала
най-фантастическия икономически растеж в Европа през
последните 15-ина години |
Ирландия, което означава сериозни и бързи реформи
във всички сектори. Ирландците имат най-нисък данък печалба,
най-ниски осигуровки, най-ниски бюджетни разходи. Свили са
бюрокрацията до минимум, пазарът на труда при тях е
суперлиберален. Всичко това за 10-15 години ги превърна от
най-бедната в най-богатата европейска страна. След като България
има пред себе си опита на Ирландия, би трябвало следващото
правителство да започне бързи реформи, но още през първите две
години, за да има резултат в края на мандата.У нас, по стар навик,
нещата се бавят и се отлагат във времето. Естествено е, че ако
бавим реформите, доходите няма да се увеличават. И затова все
клоним към гръцкия пример, а това не звучи оптимистично.
Каква
е вашата прогноза за доходите през 2007?
- Ако изборите спечели популистка партия като БСП
например, можем да очакваме криза и спад на реалната заплата. В
най-лошия случай, ако всичко, което БСП обещава, се изпълни, може
да ни сполети отново ЖанВиденовата криза от 1996-1997. Все пак ни
остава утехата, че най-вероятно БСП ще забрави предизборните си
обещания, тъй като и МВФ, и Европейският съюз ще ни натискат да се
държим благоразумно и да не повтаряме подобни грешки втори път.
Ако икономиката продължи да се развива както досега, може да
прогнозираме при икономически растеж от 6% годишно средната
заплата през 2007 да стане 370 лева. Тази прогноза е по-скоро
оптимистична, но тя се базира на развитието ни през последните 5-6
години. Всичко зависи от новото правителство. Ако то е реформистки
настроено и решено да намали данъците, това ще означава и повече
възможности за увеличение на доходите. Трябва да продължат
съдебната, здравната, административната реформа. Армията да стане
професионална, да се намалят данъците. Задължително условие е да
се довърши приватизацията, която да е максимално прозрачна – само
с открити търгове или продажба на борсата, което ще гарантира, че
няма да има корупция.
Какви
са рисковете пред държавното обществено осигуряване? Заплашено ли
е то от фалит, тъй като нацията застарява, все повече хора
навлизат в третата възраст, а младите намаляват?
- Аз и колегите ми от Института за пазарна
икономика от няколко години твърдим, че в момента нашата пенсионна
система е фалирала. Система, която осигурява толкова ниски пенсии
и събира нереално високи осигуровки от работещите, на практика е
фалирала. Освен всичко друго е така конструирана, че през
следващите 20 години пенсиите все повече ще намаляват като процент
от заплатата. Вноските в универсалния фонд, така наречения втори
стълб, са едва 3% от заплатата. При толкова малка вноска няма как
да очакваме голяма възвръщаемост. По наши изчисления тази вноска
трябва да е 8 или 9%. Ако тя се инвестира в продължение на 40
години, тогава може да се очаква и подобаваща пенсия. В момента в
първия стълб работниците внасят 29% от заплатата си за пенсия, а
средната пенсия е около 35% от средната заплата. По прогнозни
данни след 20 или 30 години този процент ще спадне до 24 на сто.
Тоест пенсията като процент от заплатата не само че няма да расте,
а, напротив – ще намалява.
Вие
предлагате да отпадне ДОО?
- Институтът за пазарна икономика предлага всички
работещи да внасят 8 или 9% в частен пенсионен фонд по техен
избор. В този случай след 40 години може да се очаква да получават
в пъти по-голяма пенсия, отколкото сега. Сумите в частните
пенсионни фондове се натрупват и се инвестират в икономиката,
затова са и високодоходни. Това не може да стане веднага. За да
продължи държавата да плаща и на сегашните пенсионери, и на
бъдещите, трябва да се съкратят други разходи в бюджета, които не
са толкова важни, за да може да се изплащат тези пенсии през
следващите десетилетия. Това обаче могат да решат единствено
парламентът и следващото правителство. Колкото повече се бави
реформата, а данъците и осигуровките продължават да са високи,
толкова повече ще са и трудностите пред икономиката ни.
- - - - - -
* Георги Ангелов
е икономически анализатор в
Института за пазарна икономика и
един от съучредителите на
Българското общество за индивидуална свобода.
Заглавието е на "Още инфо". |