05-04-2005

 

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

4 април 2003, 18:20

Тодор Стоянов*:

Правото на политическо представителство е основно гражданско право

Интервю на Весела Караманова за "Живот и пари" - Ямбол

Свобода сега!

Втора петиция на свободните ямболски занаятчии

 

Въпрос: Основният призив в декларацията на занаятчиите в България е:  „Или права, или бойкот”. Защо бойкот на изборите и на партийния диктат, а не участие със собствена партия?

Отговор: - Човек и да е сляп и да е глух, пак ще разбере как партиите експлоатират всички. Многопартийността още в първите години на прехода изпълни предназначението си. Оттогава съзнателно вреди на общественото развитие. Българският парламентаризъм се нуждае от индивидуализъм и гражданско участие. Нещо, което българските партии не допускат - по примера на своята партия-майка - БКП.

Като представители на занаятчийското съсловие, ние съзнаваме силата и числеността, с която разполагаме. Но причината, поради която не желаем да създадем партия е, че Законът за политическите партии е дискриминиращ закон, според който всяка група или част от обществото, която реши да създава партия, автоматично да приеме привилегии спрямо останалите непартийни граждани. Т.е.,  привилегиите да избира, да се самопосочва и да съставя партийни избирателни листи - права, които 99% от гражданите в България нямат. (Самата Конституция на РБ в чл.6 налага забрана за привилегии, основани на политическа принадлежност - нещо, което партийният избирателен закон 15 год. грубо нарушава).

Не само като занаятчии, но и като граждани на България, ние не можем да приемем тази дискриминация, защото партийната демократура създава псевдодемокрация - основното ограничение за развитието на гражданите и на страната.

Настоявате за реални права и равно политическо представителство?

- Правото на политическо представителство е основно право във всички европейски и международни документи за граждански права. Единствено в България то се свежда до партийно право. По този начин в продължение на 15 години действителното представителство се подменя с партийно и поради тази причина то е нерезпрезентативно, макар и легитимно от гледна точка на българския закон.

В резултат от това във всички сфери на обществено-икономическия живот сме свидетели на кризи: в здравеопазването, в образованието, в културата, в икономиката. Тези кризи са доказателство за липсата на действително гражданско представителство и за насилието на партийните самоизбраници и тяхното законотворчество срещу правата, избора и предпочитанията на българите.

За да стане ясна връзката между благосъстоянието и политическите права, трябва да си припомним, че по-високите доходи и благосъстоянието на гражданите са пряка функция от икономиката; икономиката - от политиката; а политиката - от представителството. Когато 99% от българските граждани нямат реално политическо представителство и партиите натрапват своите представители на гражданите, налице е партийна бюрокрация, държавна намеса и икономика на преразпределението, а не действителна икономика на свободния пазар, т.е. - няма и не може да има икономически растеж, по-високи доходи и благосъстояние.

Защо твърдите, че без политически права всяко облагане с данъци е принуда?

- Първо - защото това е очевидно.

Второ - данъците са форма на финансиране на определена обществено-икономическа политика. Когато отделният гражданин е против такава партийна политика и няма правото на избор и пряко представителство на личните си предпочитания, всяко облагане с данъци е насилие, вид узаконена кражба и отнемане от собствеността му. На последните парламентарни избори преди 4 години, в които (въпреки многото обещания, превърнали се по-късно в лъжи), „мнозинството” бе избрано с едва 28% от имащите право на глас в България, „Партията на негласуващите” имаше тотално мнозинство от 33%. За какъв обществен договор можем да говорим? И за какво народовластие?

В България държавата е инструмент за насилие на партиите върху гражданите - не по-малко насилие от самовластието и еднопартийното насилие отпреди 1989.

Защо твърдите, че е необходим нов обществен ред, основан на действително народовластие и признаване на индивидуалните политически права на гражданите?

- Един от големите митове е, че партийната система може да се промени отвътре. По партиен път не е възможна политическа промяна и реално представителство. Тази многопартийна система е ретроградна не по-малко от еднопартийната преди 1989. Ретроградна е не само защото представя по-малко от 1% от интересите на цялото общество и че 30% - 40% от обществото на 4 години е примамвано да й симпатизира на лъжите. Ретроградна е, защото тази партийна система развращава и променя хората - именно с чувството за превъзходство, привилегированост и недосегаемост, което обезпечава на избранниците. Всеки член на партия, достигнал до държавната и местна власт, може да бъде пример, да стане „идеал”, да мотивира определени хора и да ги разочарова след това, когато се превърне по-късно в доказателство за отказ от този „идеали” или пък личностно деградира до ниво „охранител на Статуквото”.

Може ли бойкотът на изборите и на партийния диктат да е демократично и гражданско решение?

- Да, първо - защото е вид избор и израз на несъгласие със Статуквото и с монопола на партиите.

Второ - само масовият граждански бойкот може да докаже несъстоятелността на партийно-политическа система в сегашния й вид и необходимостта от радикалната й промяна.

Трето - бойкотът на изборите и на партийното статукво е най-добрият сигнал и за демократичния цивилизован свят за Лъжата, случваща се в България. За начина, по който партийната клика, самопровъзгласила се за политически представител на българските граждани, след като опоска парите, имуществото и бъдещето им, се готви да харчи и парите на европейските, и на американските данъкоплатци.

Защо е необходимо освобождаване на формите на политическо представителство?

- Всяко говорене за демокрация и народовластие без политическо равенство и равнопоставеност,е блудство с езика. Политическото равенство задължително означава равнопоставеност на всички граждани - партийни и непартийни, на всички обществени слоеве - неправителствени, съсловни, граждански и партийни организации - като условие за справедливост.

Средното съсловие, а и не само то, няма представителство. Нека си представим какво ще се случи например, ако в продължение на една седмица всички хлебари в България спрат да работят. Това ще означава криза, и глад. После нека си представим, че в продължение на една седмица всички партийно назначени чиновници и партийни политици спрат да работят (те всъщност го правят често, като си гласуват празници). Какво ще се случи? Нищо. А ако не получават и пари за нищоправенето си, най-много да имаме един голям бюджетен излишък. Този пример е достатъчен, за да се разбере как партийните политици и техните държавни служители представят собствените си интереси и заплати като първостепенен обществен интерес.

Тези факти доказват, че провалите на прехода и дълбоките социално-икономически проблеми са резултат от законово охранявания партиен монопол върху политиката и политическите права на гражданите. Към тях можем да прибавим още:

1. В България членската маса на 345 партии е общо 60-68 хиляди души. Останалите 6 420 000  граждани с избирателни права са безпартийни и без политически права, т.е. - гласоподавателна тълпа.

2. В Централната избирателна комисия няма нито един непартиен член.

3. В Парламента няма безпартийни депутати.

4. В държавната и местна администрация, макар по закона за държавния служител държавните служители трябва да са деполитизирани,  “партийно стерилни”, всички назначения се извършват по партиен принцип и признак.

5. Доказателство за основателността на бойкота на българските занаятчии може да се прочете и в докладите на Държавния Департамент на САЩ за спазване на човешките права в България.

Доклад за спазването на човешките права в България

Раздел 2. Спазване на гражданските

свободи, в това число:

Б. Свобода на мирните събрания и сдруженията... съществуват конституционни и законови наредби, ограничаващи правото на сдружаване и

съзнателното участие в политическия процес. Например Конституцията забранява на “гражданските сдружения” да участват в политическа дейност...

Раздел 3. Зачитане на политическите права: правото на гражданите да сменят своето управление

Според конституцията гражданите имат право да сменят правителството и държавния глава периодически... но пък си имаме и конституционнаа забрана, според която е ограничен достъпът на някои групи до дейността, развивана от политическите партии (вж. Раздел 2 Б).

- - - - - -

* Тодор Стоянов e председател на Регионалната занаятчийска камара в Ямбол и зам.-председател на настоятелството на Националната. Интервюто е взетопо по повод Декларацията за реалните права и равното политическо представителство на гражданите, приета на общото събрание на Национална занаятчийска камара от представителите на Регионалните занаятчийски камари в България, на 26 март, София.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо