Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Контакт

4 април 2003, 17:05

Интервю на Петя Владимирова за  "Дневник"

В събота и неделя в София се проведе пролетната конференция (Spring Convention) на Либертарианския интернационал, който е европейската структура на Международното сдружение за индивидуална свобода, базирано в САЩ. Домакин на форума беше Българското сдружение за индивидуална свобода, създадено през 2003 от група последователи на либерталианските идеи за правото на човека да взема сам решенията си и да носи отговорност за тях, без да чака помощта, указанията или индулгенцията на държавата.

Сред гостите на форума беше проф. Кен Скуланд, известен освен с богатата си ерудиция и с литературния си талант. Той е авторът на "Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика", която се превърна в бестселър с преводите си на повече от 30 езика, включително и на български. За да дойде в София, проф. Скуланд прелетя два океана. Усмихнат, сърдечен, магнетично чаровен, неуморимо доброжелателен и към най-скептичните въпроси - такъв е емлбематичният за либертарианците професор по икономика и политология в Хавайския университет.

Миналият четвъртък той изнесе в Нов български университет лекцията Моралът на свободния пазар.

По време на лекцията си в НБУ миналата седмица Кен не пропусна да покаже колко е висок Божидар. От своя страна варненецът изглежда направо стреснат от това сравнение.	Преди това проф. Скуланд раздаде автографи върху титулната страница на българското издание на "Приключенията на Джонатан Гълибъл" © Пресиана Василова

Проф. Скуланд, какво е либертарианството - икономическа теория или идеология?

- Доколкото ние говорим и за етически принципи, можем да гледаме на либертарианството като на идеология. Ние вярваме, че свободата не е само прагматичен начин да вдигнем стандарта на живот, но и морална норма - това е стандартът, според който трябва да живеем. Казано по друг начин, постигането на по-добър живот не е само икономическа цел, свободата е и морална цел. Ние искаме да сме свободни, за да живеем по-добре един с друг.

По какъв начин в индивидуалната свобода се корени просперитетът за по-голяма общност от хора, след като либертарианството изключително остро воюва с държавата и нейните механизми за разпределение на благата?

- През цялата човешка история хората са подобрявали живота си чрез търговия с други хора. Всеки от нас използва своите специфични способности - талант и енергия, за да върши онова, което може най-добре, и след това го търгува с други хора, като в резултат на това всички печелим. Желанието да живее човек по-добър живот е основният стимул да правим нещата по-добре, на по-ниска цена, за да сме конкурентни на пазара.

Един от аргументите на вашите опоненти, които твърдят, че либертарианският идеал е утопия, е, че няма държава в света, която да се управлява на чисто либертарианска основа...

- Институтът "Фрейзър" във Ванкувър - Канада, всяка година оценява икономическата свобода на всички страни. (Проф. Скуланд ми показва последното изследване, България е във втората половина на скалата - бел. авт.) Страните с най-голяма икономическа свобода се радват на  икономически растеж с най-бързи темпове. Корелацията между свободата на икономиката и просперитета е такава, че в най-свободната икономика се произвежда най-много доход на човек и обратното: в държавите със силно опекунство над икономиката не само че растежът е по-слаб, но несвободата става най-хранителната среда за корупцията.

Каква е причината, поради която правителства на напреднали цивилизовани държави продължават да управляват в най-добрия случай с принципите на класическия либерализъм или консерватизъм, но не правят онези последни крачки на пълната свобода, за която пледира либертарианският идеал?

- Политиците обичайно търсят решения, които увеличават тяхната власт. И не толерират стъпки, които биха редуцирали тази власт. Такава е природата на политиката. Интересно е, че когато питам моите студенти дали вярват на политиците и на техните обещания, дали ги смятат за почтени, те най-често отговарят отрицателно. Когато питаме хората дали вярват на правителството, те казват "О, да, ами как иначе, нали е правителство". Защото първият отговор е на абстрактно ниво - въобще за политиците. Вторият е конкретен - това правителство. И се получава така, че те вярват на правителството, без да вярват на политиците по принцип.

Липсата на промяна в управленските принципи се дължи на това, че хората възприемат правителството като нещо мъдро, всеобемащо със своите грижи и отговорности, което има свръхестествената мощ да реши всички проблеми, нещо като Господ. И забравят, че политиците са тези, които вземат решенията от името на правителството.

Неотдавна нашият финансов министър каза пред студенти, че дълбоко в душата си се чувствал либертарианец, но в живата политика и икономика някак си не можело засега да реализира душевната си нагласа - защо според вас?

- Понякога съпругът третира много лошо жена си, държи се постоянно грубо с нея, дори я побийва. Тя естествено го напуска, но след време се връща при него. Тя може би го обича, а може би и не може да си представи какво е свободата. Това е добър пример за страха да предприемеш друго поведение - то се отнася и за гласоподавателите, и за политиците. Може би е време да започнем да решаваме конкретните проблеми със собствените си глави и души.

Каква роля на държавата отрежда либертарианството?

- От морална гледна точка поведението на държавата не може да бъде по-различно от поведението на индивида. Легитимна е онази роля на държавата, която е легитимна и за мене: да се защитавам, да пазя собствеността си и да преследвам своите цели - такива, каквито признавам и на другите около мен. Аз нямам право да употребявам насилие  спрямо моя съсед и щом го нямам, не мога да го делегирам на някой друг, бил той и държавата в лицето на правителството, да го прави вместо мен. Ако държавата, респективно правителството, пази тези права на хората, то действа морално.

В днешно време по-голямата част от действията на правителствата не са защита, а агресия. Държавата използва исканията на някои заинтересувани групи, за да прилага принуда спрямо други, да облага с данъци, тоест тя институционализира принципа едни да живеят на гърба на други. Всичко това е агресия, която либертарианският идеал отхвърля. Някои либертарианци признават минимална роля на държавата именно в защитата на реда, отбраната и осигуряването на ефективно правораздаване. Други казват: момент, щом са от изключителна важност полицията, армията и съдилищата, то пазарът би трябвало да оцени това и един ден да започне да го прави с по-високо качество и на по-ниска цена.

Ако няма данъци, няма да има средства за социални нужди, а това е егоизъм, казват опонентите ви...

- Веднъж един приятел ми каза: ако не искаш да даваш парите си на държавата, това е много егоистично. А аз му отговорих: Да, но ако ти настояваш да вземеш моите пари, това не е ли още по-егоистично? Тъй че по повод на егоизма вариантите не са много: човек или сам взема решенията, както му е изгодно, и той е егоист; или някой друг взема тези решения и този друг е егоист.

В кои страни е отбелязан значим прогрес чрез максимално оттегляне на държавата от икономиката?

- Интересен пример е Нова Зеландия. Когато Великобритания напусна Общия пазар, тази островна страна загуби пазара си за овце. Това, съчетано с големите ограничения пред конкуренцията и търговията като мита, такси и т.н., превърна Нова Зеландия за дълги години в една от държавите с много нисък икономически растеж. През 1992 правителството предприе радикални реформи за освобождаване на икономиката - свали данъците, премахна търговските бариери, спря субсидиите за фермерите, приватизира повечето държавни агенции. За кратко време Нова Зеландия стана страната с най-бърз икономически растеж в света.

Интересното е, че тези реформи бяха направени след спечелването на изборите от лейбъристкото правителство, което се смята за ляво. Тоест няма значение дали едно правителство е ляво или дясно, то ще освободи пазара, ако следва логиката му, а не според собствения си етикет.

А в Източна Европа?

- Във всяка страна икономиката е смесица от различни принципи. Може би Естония е страната, която отбеляза изумителен икономически растеж благодарение на освобождаването на пазара от менгемето на държавата.

Но не бива да пропускаме Китай, стотици милиони хора там излизат от бедността благодарение на темповете на растеж от 10 и повече процента на година. Китай не е свободно общество, но даде свобода на икономиката и пазара. Този пример заедно с Нова Зеландия и нейното лейбъристко правителство показват, че логиката на политиката и на икономиката са съвършено различни.