| |
Водещ Кирил
Вълчев: Следващата тема са либертарианците, които се събраха в
София на пролетен конвент. В студиото е председателят на
Либертарианския интернационал Хуберт Йонген. Здравейте.
Хуберт Йонген: -
Здравейте.
Георги Стоев
ще превежда, той е по-познат като анализатор от "Индъстри уоч" и
е член на либертарианското общество.
Георги Стоев (уточнява):
- Българското общество за индивидуална свобода.
Само да
уточним, г-н Йонген, либертарианци това не са либерали, нали?
- Мисля, че
либертарианците са по-последователни от либералите. Либералите
имат своята философия, но когато се стигне до идеология в
политиката, те доста пъти клонят към социализъм.
Какво събра
либертарианците в София, какво трябва да свърши вашият конвент
тук?
- Целта на
Либертарианския интернационал, чийто председател е Хуберт, е да
разпространява либертарианските идеи. Едно от средствата за
постигане на тези цели е, че правим две конвенции през годината -
едната през пролетта, другата през есента в различни страни от
Европа. Вече сме имали конвенции в Литва, в Полша, в Краков и в
други места.
А да не мъчим
слушателите, кажете какви са тези либертариански идеи.
- Идеите са
толкова прости, че е трудно да бъдат обяснени. Просто е, че според
либертарианците ти притежаваш собствения си живот. И когато
попиташ някого смяташ ли, че притежаваш собствения си живот,
почти всеки ще ти отговори "да". Обаче в момента, в който стъпиш
една стъпка по-нататък и попиташ, а какво мислиш за това, че си
задължен да плащаш данъци, а данъците трябва да вземат част от
твоя продукт, а ако някой вземе под някаква форма част от твоята
продукция, това, което си произвел, това означава, че ти не
притежаваш изцяло твоя живот.
Т.е. колко
хубаво звучи - либертарианците си представят свят без данъци, така
ли? А кой ще плаща на полицията?
-
Либертарианците отричат всяко използване на сила от едно лице
върху друго, не само събирането на данъците, те са само един
пример. Ние считаме, че всички взаимодействия между човешки
същества трябва да се осъществяват на доброволна основа. И в
момента, в който го постигнем, дори това да е постепенно и бавно,
вие ще видите, че нещата ще се подобрят.
Добре, как ще
се живее в този свят, в който няма да има например пари за
полиция или пари да изчистим заедно улиците?
- Значи, не
мисля, че ще е много трудно да се живее в такъв свят, но все пак
ще се опитам да ви обясня. Трудно е да се стигне от ситуация А в
ситуация Б. Ситуация А е животът, който водим в момента, Б е
животът, който искаме да живеем като либертарианци. Значи, ако Б е
сто процента идеалната ситуация, ние в момента сме някъде на около
30 процента, имаме много път да извървим. И една от стъпките,
които трябва да извървим, тя вероятно ще е последната стъпка,
която ще трябва да извървим по този път, е да стигнем до свят, в
който имаме много, изключително малко правителство като размер.
Тогава, ако стигнем до такъв свят, правителството ще се грижи
само за защита на нашите индивидуални права и тогава ще имаме
полицията, съдията и вероятно армията, която ще се грижи за нашата
сигурност.
Леви или
десни са по-скоро либертарианците? До кого сте по-близо като. . .
- Не знам със
сигурност. Левите откраднаха от нас идеята за личната свобода, а
десните откраднаха от нас идеята за икономическата свобода, а ние
искаме и двете.
Има ли
държава в света с либертарианско управление? Или коя е
най-близката като управление държава до либертарианците?
Най-близкият
пример до либертарианския идеал са Съединените щати в момента, в
който се освободиха от Англия. Едно от тъжните неща в историята е,
когато хората се освободиха от крале и управници, те видяха, че не
искат монархия, а искат демокрация, хората да управляват
собствения си живот и тогава разбраха, че в демокрацията има
проблем, как взимаме решения, ако нямаме един глас. И тогава
изборът не беше направен между добро и лошо, а беше направен
просто между мнозинство и малцинство.
Да ви
изпитаме с конкретен казус. Какво мислят либертарианците за казуса
"Ирак" - един диктатор, който пречи на всички да правят това,
което искат в собствената си държава, и други държави, които искат
да махнат със сила този диктатор?
- Това е много
интересен въпрос, защото той се отнася точно за това, което
говорих, за състоянието на света, на държави, на управници и на
демокрации. В либертарианския свят ние ще кажем, че всеки решава
за себе си какво иска да направи. Нали така? И това би трябвало да
реши проблема, който задавате.
Накрая, колко
сте либертарианците? По света и в България знаете ли колко са?
- Да се отговори
е изключително трудно. Опитахме се да ги преброим веднъж, но нека
да го кажем така, всеки човек е индивид, всеки либертарианец е
индивид и той е различен от другите. Така че и сред
либертарианците има различни идеи и намерения. Всъщност важният
въпрос в либертарианския свят е каквото и да стане, ти имаш право
да кажеш: "Не, няма да се присъединя към тази група".
Благодаря ви.
Хуберт Йонген, председател на Либертарианския интернационал, който
се събира за първи път в България на пролетен конвент, с помощта
на превода на Георги
Стоев.
Излъчено в предаването "Седмицата" по "Дарик" на 4
април 2004 в 12:47 часа
- - - - - -
* Хуберт
Йонген, председател на Либертарианския интернационал, е роден на
29 май 1928 в миньорско селце в Южна Холадния, близо до границата
с Германия. Първите си впечатления от американското разбиране за
свобода придобива през 1944, когато Холандия е освободена от
нацистите и в дома на сем. Йонген са разквартирувани американски
войници. В университета в Делфт, където учи електроинженерство,
Хуберт за известно време членува в политическа група, която
подготвя младежи за членство в Католическата народна партия, но
бързо загубва интерес към политиката. Негова религия става
свободата. С есе на тема: ”Животът е такъв, какъвто сам си го
направиш”, печели награда в конкурс, обявен във връзка с популярен
на времето филм. И досега това е част от житейското му верую.
След дипломирането си през 1950 инж.
Йонген постъпва в холандския флот като офицер-електроинженер.
Възприема ценностите на свободата и оценява опасността от
комунизма, когато като флотски офицер тества електрооборудването
на нов холандски крайцер в заводите на “Сименс” в Западен Берлин.
По това време градът е като остров в руската окупационнна зона.
През 1955 основава собствена
консултантска компания. Приемникът на негов партньор-американец,
който напуска процъфтяващия си бизнес в Холандия, за да се върне в
Съединените щати, му препоръчва да прочете “Унизеният Атлас” от
Айн Ранд. Книгата му действа като откровение. После прочита
и “Изворът” на същата авторка, свързва се с института на Натаниел
Брандън в Съединените щати, който организира лекции по
философската система на Айн Ранд – обективизма. “Минархизмът”
(схващане за ограничената държава) на либертарианството Йонген
възприема като политически аспект на обективизма. Според това
мислене държавата трябва да упражнява само функциите на защитник
на сигурността на индивидите чрез армията, полицията и съда, и да
събира данъци само в размера, който ще й позволи да упражнява тези
функции, при това - само при заявено съгласие на данъкоплатците. И
досега на Хуберт Йонген му е трудно да прецени дали е
“обективистичен либертарианец” или “либертариански обективист”.
В средата на 70-те години, дълбоко
повлиян от Айн Ранд, Йонген основава холандското либертарианско
движение. Не желаещ да носи повече бремето на множеството държавни
регулации, работнически съвети и профсъюзи, закрива международната
си компания с 450 работници и започва да се занимава с
индивидуална консултантска дейност. Така има повече време да се
посвети на либертарианството. През 1999 публикува книга за
неговото развитие в Холандия.
Първият световен либертариански
форум се провежда в Цюрих през 1982, организиран от Международното
общество за индивидуална свобода, чието седалище е в Съединените
щети. След това срещите на европейските либертарианци започват да
се свикват всяка година.
Либертарианството според Хуберт
Йонген ще постигне целите си, когато се създаде свободен свят, в
който хората общуват помежду си и обменят продуктите на своя труд
доброволно и в резултат от това се установява световен мир.
Дотогава обаче има да се свърши много работа, уточнява Йонген. |
