|
- І -
Ще припомня най-напред някои факти за прочутата Казанлъшка
гробница, които е полезно да се знаят от всеки цивилизован
българин.
Гробницата е открита случайно през 1944 при изкопни работи в хълма
Тюлбето, в северния край на град Казанлък
[Г.
Китов, Д. Агре “Въведение н тракийската археология”, изд. Авалон,
С 2002].
Иззидана е от тухли с хоросан - подобни тухли са били използвани и
при строежите в близката одриска столица град Севтопол. Гробницата
се състои от малък коридор (дромос), правоъгълно преддверие и
кръгла камера. Ограбена е била още в древността. Наред с няколко
глинени и позлатени съда, през 1944 в нея намерили и бронзова
монета с изображение на одриския владетел Севт ІІІ. Сред
специалисти и публика гробницата е забележителна не толкова с
архитектурата си (дори не е особено голяма), а с добре запазените
древни стенописи – в коридора, преддверието и най-вече в
централното сводесто помещение.
- ІІ -
Основните усилия на археолозите и изкуствоведите са насочени към
възможно по-точната датировка на фреските и към
определяне на вероятния им автор
[вж.
Л. Живкова “Казанлъшката гробница”, изд. Наука и изкуство, С
1974].
Първата голяма публикация прави В. Миков (1954). Датира гробницата
към края на ІV и началото на ІІІ век пр.Хр. и смята, че тя
принадлежи на тракийски княз, съвременник на Лизимах. От днешни
позиции можем да кажем, че въпреки откритата вътре монета с лика
на Севт ІІІ, това не е гробницата на Севт ІІІ – макар че
той наистина е бил съвременник на Лизимах. Причината за това
мнение е едно убедително откритие на Г. Китов от началото на ХХІ
век. Той доказа, че на този владетел е посветена друга, много
по-голяма и внушителна гробница - в могилата Голямата Косматка
край Казанлък. Там стенописи няма, но бе намерен чудесен
скулптурен бронзов портрет на Севт ІІІ (произведение на изкуството
от световна класа!), а също така златни съдове и позлатен шлем,
надписани с името му.
Втората голяма публикация е на Асен Василиев (1958). Според него
Казанлъшката гробница е паметник на елинистичната живопис и
е работена от един майстор, който – какъвто и да е бил по произход
– е бил добре запознат с гръцкото изкуство, но е живял и работил
при траките и отблизо е познавал именно техния бит и изисквания.
Подобно е мнението и на проф. Д. Димитров (1957, 1964, 1966). Той
обръща внимание на факта, че в Казанлъшките фрески са преплетени
форми и майсторство от гръцкото изкуство с реалистични мотиви от
тракийския бит. Стига до заключението, че пред нас е дело на
първокласен майстор от епохата на ранния елинизъм, който
работи в стила на гръцкото монументално изкуство, но нарушава
някои от каноните му, за да се съобрази със специфични тракийски
традиции. Д. Димитров датира гробницата доста точно – към 60-те
години на ІІІ век пр.Хр.
Според Ив. Венедиков и Т. Герасимов (1976) по своя дух и
предназначение Казанлъшката гробница е близка до източните,
по-точно до персийските паметници, доколкото основната цел на
фреските е възвеличаването на владетеля чрез
изобразяване на дълги процесии от прислужници с дарове, коне и
колесници. Източният дух на стенописа, обаче, еклектично е
бил свързан с тракийски тип погребална зидана архитектура, а
самите фрески са изпълнени по гръцки образец. Авторите
предполагат, че гробницата е била предназначена за член от
фамилията на Севт ІІІ.
- ІІІ -
Да приключим с датировката и да се обърнем към художествения
анализ на стенописа. Главният фриз е центриран около
превъзходното изображение на тракийска съпружеска двойка от
тогавашния заможен властов елит (ФИГ.1).
Изкуствоведите разглеждат сцените преди всичко като знаци,
като символи, зад които се търси скрит смисъл, скрито
значение. Любопитно е че и до днес съществуват две основни
тълкувания за смисъла на сцената, които доста се
различават помежду си.
Според по-разпространеното (напр. Л. Живкова, 1974) стенописът
хероизира покойниците, като ни респектира с величието и
достолепието на тяхното погребално угощение. В такъв
подтекст сцената изобразява тъжното прощаване на съпрузите
преди предстоящата раздяла помежду им (ако се приеме, че само
единият е бил починал и погребан) или като също така тъжно
прощаване на двамата съпрузи с целия останал жив свят (ако се
приеме, че са били починали и погребани и двамата).
Второто мнение е в известен смисъл противоположно. Според Л.
Огненова-Маринова
[сп.
“Музеи и паметници на културата”, 1976, кн. 2, стр. 7-12]
фреската действително цели хероизация на двойката, но по друг
начин - като изобразява не погребално, а сватбено пиршество,
т.е.прославя покойниците като въплъщава щастието и блаженството им
приживе.
Фиг.1
Фиг.2
Фиг.2
- ІV -
Като се опират върху различни тълкувания на сцената, авторите
възприемат по различен начин и нейната изразителност и
художествена стойност.
Според Л. Живкова:
“Красивото женствено лице е предадено почти в профил и от него
лъхат дълбока печал и вглъбеност...
...Жената е подпряла левия си лакът върху страничното облегало на
трона...
...Дясната ръка свободно и също така грациозно е протегната и
доверчиво поставена върху ръката на съпруга й (ФИГ.2)
...
...Особено
сполучливо и вълнуващо художникът е успял да предаде различното
психично състояние на двамата съпрузи. Не случайно той е направил
център на цялата композиция жеста на трогателно сплетените ръце...
...Фактически този красив жест най-силно въздейства и вълнува в
цялата композиция и предава основната идея на прощалната сцена”
[к.м.
– Л.Ц.].
Това тълкуване предполага че изобразените действащи лица изразяват
мъка от предстоящата раздяла, съответно фреската отправя тъжно
послание към зрителя.
Л. Огненова-Маринова ни предлага различен подход към оценката на
творбата: “При тълкуването на сюжета трябва да се започне...
...от жеста на сплетените ръце и от смисъла, който е вложен в този
жест. Един от възприетите начини за изобразяване на раздяла върху
надгробните паметници...
...е жестът на ръкостискането. Покойният или покойната протяга
десница и, стискайки десницата на своя близък, се сбогува. Жестът
на двойката от стенописите на Казанлъшката гробница е друг.
Знатният тракиец протяга лявата, а не дясната ръка към своята
изящна другарка, а с дясната й поднася фиала с питие, по всяка
вероятност вино. Младата жена, седнала грациозно върху разкошен
трон, поставя доверчиво свойта бяла десница върху китката на
силната, обгоряла от слънцено, мъжка ръка... (ФИГ.3)
...Тази церемония, която обединява двойката чрез жеста и
питието, ... се води от голямата жена в пеплос. Иконографските
особености на тази едра жена ... позволяват нейното идентифициране
с богинята на земята и плодородието – Деметра...
... В картината
‘Алдобрандинската
сватба’
[ръкопис,
който се съхранява днес във Ватиканската библиотека и представлява
копие от елинистичен оригинал – б.м. Л.Ц.]
върху брачното ложе до младоженката е седнала Афродита, докато при
тържественото свързване на тракийската двойка церемонията
се ръководи и покровителства от Деметра”.
С други думи сцената се възприема като тракийска сватбена
церемония, като женитба. Това предполага приповдигнато настроение
и предчувствие за щастие у изобразените лица и съответно
жизнерадостно послание към зрителя. Подробен стилистичен анализ на
стенописа и сравнението с други творби от елинистичната епоха
позволяват на авторката да предположи, че художникът е Атенион,
роден в град Маронея, по брега на Беломорска Тракия, между устията
на реките Места и Марица, и творил в края на ІV век пр.Хр.
- V -
Както се убедихте, специалистите винаги гледат стенописа през едно
или друго тълкуване на скрития в сцената смисъл. И преценката им,
доколко е сполучливо изображението до голяма степен зависи именно
от тълкуването. С други думи: какво предава незабравимият жест на
двете преплетени ръце (ФИГ.3) по-добре - тъгата от
предстоящата раздяла или надеждата за щастлив съвместен живот на
двама, които силно се обичат? По моето лично мнение това напомня
на средновековна схоластика. Не че имам нещо против аналитичните
усилия. Но написах този малък текст не с цел да се меся в научните
изследвания и дискусии, а за да направя едно предложение.
Просто предлагам най-сетне да свалим очилата на тълкуванията и
да погледнем фреската непосредствено, без идейни предубеждения,
през широко отворените прозорци на сърцето, а не през прашните
очила на разума и аргументите. Освен това - не от скромното
гледище на нашето местно изкуство, а от гледище на световното
изкуство. И тогава, повярвайте ми, ще преживеем едно неподозирано
вълнение. Тогава не можем да не си признаем, искрено и със затаен
дъх:
Преплетените ръце от фреската в Казанлъшката гробница са
най-хубавият художествен израз на човешката обич в цялата история
на световното изобразителното изкуство!
Образът на преплетените ръце е едновременно чувствен и сдържан,
емоционален и мъдър, многопластов и пестелив. Въплъщава както
достойнството и нежността на жената, нуждата и молбата й за
сигурност и подкрепа, така и доверието й към любимия човек.
Въплъщава както силата и увереността на мъжа, уважението му и
способността да даде опора, така и сдържаното му достойно
поведение, с което дава обет за преданост и вярност. И цялата тази
бездна от многообразни чувства и преливания е изразена с
неподозирана простота, сигурност и лекота, които поразяват
въображението на зрителя завинаги. Лаконичност, която – оставяйки
простор за нашето собствено въображение и опит – позволява на
прекрасните влюбени да ни вълнуват така, сякаш са наши
съвременници. Изяществото на този гениално намерен жест е уникално
в световната живопис!
Ще минат цели 20 века, преди да се появи друга творба с
подобно категорично внушение и изразителна композиция, макар
че нейната цел е друга – да ни убеди не в нежността на любовта, а
в силата на духа. Имам предвид стенописа на Микеланджело
“Сътворението на Адам” в Сикстинската капела. (ФИГ.4)
Фиг.4
Фиг.5
Незабравима е както безжизнено отпуснатата лява ръка на Адам,
който вече е създаден като физическо тяло, но още няма душа, така
и енергията, която му носи десницата на Твореца-Саваот.
(ФИГ.5) Едва ли има зрител, който да не изтръпва в
предусещането на искрата, която ще пламне при допира на двете
ръце.
Искрата на одухотворяването!
Вгледайте се в двата стенописа, разделени от две хилядолетия,
сравнете ги и се убедете от непосредствен опит колко жизнено е
гениалното, истинското изкуство. Би било добре ако навреме
почувстваме величието на Древна Тракия, която е родила не само
локални постижения, а и шедьоври на световната цивилизация!
При това не само от ковано злато!
©
01-04-2005, Любомир Цонев |
