За България реформата в съдебната система трябва да се превърне в "приоритет на приоритетите", защото ако до края на 2005 година тя не стане факт, Европейският съюз може да задейства предвидената за България предпазна клауза и да отложи членството на страната с една година. Това заяви от трибуната на Народното събрание европейският комисар по разширяването Оли Рен, който беше у нас на двудневно посещение.

Предупреждението е ясно и категорично. Няма увъртания, кратко и точно. Думата "приоритет" обаче можеше да фигурира само веднъж и посланието щеше пак да е същото. Но г-н Рен е избрал да набие с чук ударението, като използва приоритет на квадрат. Затова казва "приоритет на приоритетите". Дали тези, от които зависят решенията в България, са го разбрали?

Няма как да не са го разбрали. Но тук става въпрос за друго. Става въпрос, дали у нас на най-високо политическо равнище не страдат от същото типично българско късогледство, с което Тодор Живков си подписа сам пенсията, като каза по повод перестройката на Горбачов, че България трябвало да се сниши, "докато мине бурята". Убеден съм, че жестоки последици ще понесем всички, ако у нас има и сега облечени във власт хора, които чакат "бурята да отмине".

За съдебната реформа не е останало вече никакво време

И за пропилените години вина носи цялата наша така наречена политическа класа. Да, цялата. Политиците от всички цветове. Умишлено направиха така, че днес да не е останало вече никакво време. И да не можем да изпълним условието. Някакви гласове ни пеят сладки песнички за значението на подписите под присъединителния договор, които ще бъдат положени през април, как в Брюксел вече ни смятали за де факто член на съюза, какви и колко депутати за Европарламента ще трябва да изберем, какви преводачи се търсят, какви им са заплатите... Но никой не обяснява с думи прости и разбираеми, че ако условието за съдебната реформа не бъде изпълнено в срок, това, което ще последва, в най-добрия случай ще е отлагане на присъединяването ни към Евросъюза с цяла една година. В най-добрия случай. Щото има и много по-лоши варианти. Като например изобщо да не ни се отвори парашутът. Такава е истината. И е крайно време всички да я разберат, каквато е. За нормалния български гражданин в момента

понятието "съдебна реформа" си остава абсолютна мъгла

За каква реформа става дума? Какво да се промени? Прибавете към въпросната мъгла и идиотските ограничения, изразени в срокове и проценти, които се отнасят до анахронизма Велико народно събрание, затапващи всеки опит да се осъвремени структурата на трите демократични власти чрез изменения и допълнения в Конституцията (изготвена, разбира се, под доминиращия през 1991 г. комунистически мироглед), и ще ви стане ясно в каква задънена улица сами сме се натикали.

За да смогнем дори само с кърпеж на дупките в съдебната система, времето до края на тази, 2005 г. пак няма да ни стигне. Работата ще бъде също като кърпежа на дупките по улиците - трайност ден до пладне. Такава промяна ли търсим за съдебната власт? За да избудалкаме европейците? У кого ще остане пак контрата?
Истински доброто решение би било да се изготви цялостно НОВА концепция за съдебната система, която е неразделна и незаменима част от демократичното устройство на Република България. Това означава радикални структурни нововъведения, изцяло променени процедури в правораздаването - гражданско, търговско, административно, наказателно. Тоест означава изцяло НОВИ кодекси, означава пълно ликвидиране на всякакви останки от философията на тоталитарното насилие, каквито останки у нас непрекъснато се блещят с функциите и ролята на държавното обвинение, наречено прокуратура, с нелепостите за неговата и на следствените органи хем "независимост", хем пък и принадлежност към съдебната система. Означава, означава... но какво, като означава! Работата е там, че за да се приемат такива радикални промени, страхотната ни Конституция категорично изисква Велико народно събрание. И не само го изисква, ами предвижда и усукани по комунистически процедури, които да затрудняват максимално всяка подобна инициатива. Първо месеци наред обикновеното Народно събрание ще има да се тутка, докато изискванията за квалифицирано мнозинство се изпълнят, после трябва да се произведат избори за 400 депутати и чак тогава ВНС да се събере, за да почне да разисква по изработени вече законопроекти, които да станат закони преди 31 декември 2006 г.!!! Как го виждате това да стане?

Н. в. премиерът адски мрази журналистите да го питат,

сякаш наоколо му бръмчат конски мухи

За него май, ако можеше изобщо да няма медии и репортери - ех, какъв кеф, как щяхме да си работим "всички заедно" и да мислим положително. Е да, ама не! Хората от Евросъюза искат резултати, те се движат по график. Ние или вървим в крак, или оставаме назад. Ако тия, дето сме ги избрали да водят България напред, не спазват поставените им срокове, кой ще понася последиците? Некадърността за чия сметка е? Когато Евросъюзът ни пореже, как ще се оправдават пред обществото? Или и тогава ще трябва да мислим положително.

Оня ден главният прокурор Никола Филчев осветли репортерите какво трябвало според него да се направи, за да се реформира съдебната власт - трябвали мерки, за да действа тя по-бързо. А корупцията идвала от факта, че сега парите били у частни лица и те плащали. Страхотна атестация за Темида, няма що. Както по всичко личи, г-н Филчев изобщо не си задава въпроса, дали мястото му е в Съдебната палата. А при демокрацията с трите независими власти колкото един държавен обвинител може да бъде част от съдебната система (и като такъв да мести архива на даден съд от дадено помещение в друго), толкова и един адвокат би следвало да има същото право. Защо нашите ерудирани юристи мълчат като риби за флагрантния конфликт на интереси, когато държавното обвинение е в системата на същата тази власт, пред която пледира обвинителната си кауза!

Не може така!

Можеше, но при "бащицата на народите" в СССР, можеше при Гьобелс и Химлер, може днес при Кадафи, но не и в днешна България. Що за независима служба е тази на Следствието - независима в рамките на какво? А непрекъснато си чешем езиците с думата корупция. Погрижил ли се е нашият законодател да направи магистратите, прокурорите и следователите колкото е възможно по-трудно достижими за заплахи и рушвети - напротив, тъкмо "независимият" чиновник най-лесно се купува и сплашва. Докога изобщо ще се търпят тези аномалии, след като вече имаме пазарна икономика и демократични практики. Веднъж завинаги трябва да се разбере и регламентира със закон, че съдът е арбитър, пред който се състезават две равнопоставени страни - държавно обвинение и защита. Дали въпросът за вината ще се решава от съдебно жури или не, е подробност - важна наистина, защото един съдия можеш да купиш, но 12 съдебни заседатели ще ти дойдат множко. Че доказателствата се събират от полицията, но под ръководството на полицейски следователи (детективи) и под наблюдението на държавната адвокатура, наречена прокуратура. И че цялото досъдебно производство е работа на изпълнителната власт, която носи отговорност за обвинителния акт и за защитата му пред съда. И че към съдията в залата обръщението и от обвинител, и от защита е "Ваша милост", "Ваше благородие" или друго подобно уважително обръщение, но не и "г-н еди-кой си".

Макар със закъснение облякоха магистратите тоги, сега остава всеки да си знае мястото. Съдебната палата е на съда - не на историческия музей, не на държавното обвинение или Следствието. Няма какво да търси прокуратурата на четвъртия етаж на палатата. За нея ще се намерят помещения в системата на Министерството на правосъдието.