Ден след като
президентът на Киргизстан бе
свален с бутафорна революция,
организирана от милицията и
набързо легитимирана от
парламента и Конституционния
съд, по-големият му братовчед от
Минск категорично заяви
нежеланието си да участва в
подобни кремълски заговори.
Той иска и може
да властва сам, трябва му само
беларуския ОМОН, който послушно
и набързо да разпръсква всяка
демонстрация, зародила се някъде
из предградията на Минск - камо
ли в центъра. Александър
Лукашенко няма да чака
|
|
ОМОН: Мы за ценой не постоим! |
политическата си
кончина като Аскар Акаев, стана ясно
днес, след като най-малко 150 души
са били задържани в столицата на
Беларус по време на провеждащата се
от опозиционните сили демонстрация.
Но беларусите не са
били мотивирани от инерцията
"оранжев Киев - безцветен Бишкек".
Те си имат много сериозен
исторически повод да заявят свободна
воля. Не са се канили да правят
революция - просто са искали да
отбележат годишнината от
образуването на Беларуската народна
република през 1918 - свенлив опит
за еманципация от съветския ботуш.
Но за това ги нашибаха с роден
беларуски камшик.
Все едно да те бият
български милиционери на 3 март
1978, че го празнуваш. И не че не
биеха - за каквото им падне.
Организатор на
тържеството бил беларуският
предприемач и кой знае защо -
политик Андрей Климов. Там, в онези
краища, двете наследени от
номенклатурното минало длъжности
някакси естествено и съвсем публично
се съвместяват - щото по нашите земи
се правят на утрепани, едните уж
били слуги на народа, другите -
бизнесмени. Третите даже и на
гражданско общество ни се
лицеправят.
Ето един от водещите
лозунги, издигнати днес в Минск от
протестиращите, свикани от
предприемача и политика Климов:
«Свободу Мариничу!»
(бивш министър на
външноикономическите отношения,
осъден наистина по нелепи обвинения,
а като капак го държат в затвора
даже и след като получи инсулт)
Между другото хората
искали свобода и за други
политзатворници, предимно
предприемачи, следва да се
предполага. Освен това скандирали:
«Жыве Беларусь!
Жыве!»
(тоест, да живее
Беларус)
В Киргизстан
разбрахме как "живее Киргизстан!" -
като се смени един действащ с друг
бивш министър на едно друго. В Минск
обаче Лукашенко няма никакво
намерение да допусне такива смени.
Той да не е будала като Тодор
Живков, я, че да дава доброволно
властта на Лукановци и компания?! (Впрочем,
по онова време - към 1989 -
тогавашният български министър на
външноикономическите отношения
Андрей Луканов също така някакси
минаваше едва ли не за дисидент -
или поне с
лекота съвместяваше бизнеса с
политиката в елегантен
беларусо-киргизки стил, по-точно -
по лубяновско-кремълски обичай.) |