Предизборната кампания на
БСП съвсем планомерно и сериозно върви
под мотото "Ние колкото можем да
обещаем, вие толкова не можете да
поискате". Разбира се, социалистическата
партия е притисната до стената: НДСВ
вече стартира програмата "Безплатна
кифла", компютризира училища,
финансовият министър Милен Велчев
намеква за по-ниска ставка ДДС,
семейното подоходно облагане също е на
хоризонта, а до изборите може да се
обещае и още. От другата страна пък,
"Демократи за силна България" чрез члена
на ръководството си Светослав Малинов,
сериозен и учен човек, обещават 600 лева
средна заплата и 300 лева пенсия в края
на евентуален мандат на партията (при
средна заплата от 328 лева за последното
тримесечие на 2004 по данни на
Националния статистически институт и при
средна пенсия малко над 110 лева). При
тези разчети обещанията на Емилия
Масларова за 20-процентно "шоково"
увеличение на бюджетните заплати са
грозно скъперничество.
Проблемите на БСП
обаче едва ли произлизат
от щедрите и в повечето случаи
неизпълними обещания. Както се вижда от
"царската" история, щетите могат да
бъдат минимизирани; а и няма обещание,
което български политик да не даде, за
да го изберат. В продължение на цяло
десетилетие БСП беше уникална партия -
сега се е превърнала в обикновен плагиат
на Симеон Сакскобургготски, но без
неговите способности да акумулира
периферен електорат. Независимо дали ще
спечели парламентарните избори, дали ще
управлява и дали ще излъчи
министър-председател, краят на Лиловия
проект за универсална партия наближава и
не е само символично, че нароченият за
Стратег политик за първи път от 1990 г.
няма да е кандидат за парламента. За
осем години партията смени почти
всичките си клетки и вече нито е
модерна, нито притежава отчетливите
идентификационни признаци на лява. Сега
е по-скоро аморфна, всеядна и
популистка. И няма физиономия. А важните
страхове идват не от неизпълнимите
обещания, а от това, че социалистите
отново няма да получат възможност да не
ги изпълнят.
Вместо 3:0 - 2:1
с автогол
На местните избори преди
две години и половина се видя, че БСП
изпитва трудности да реализира
електоралния си потенциал. Партията
влезе в тези избори с подкрепа от около
22 процента, а в следващите ги
проучвания имаше дори близо 30 на сто,
но листите й събраха толкова гласове,
колкото и тези на СДС - около 275 000
(вярно е, че БСП има почти два пъти
повече мандати за общински съветници,
главно за сметка на по-малките общини,
където те са избрани с по-малко
гласове). Ако се съдеше само по
сондажите обаче, БСП трябваше да вземе
около половината от гласовете и доста
над половината от мандатите. Получи се
нещо съвсем различно, което даде
основание на лидера Сергей Станишев да
обобщи, че са очаквали победа с 3:0, но
е станало 2:1 с автогол.
Какво става
Напусналият наскоро със
скандал партията член на Висшия партиен
съвет Иван Иванов, бивш депутат и бивш
директор на "Арсенал", е добра
илюстрация на случващото се. Той каза
верни неща - че БСП не прави политика, а
демагогия, че начело на листите за
парламентарните избори са изпълзели хора
без убеждения; и че пропастта между
софийското ръководство и местните
структури и симпатизантите е голяма.
Това е факт. Но е факт и че реалното
напускане на Иванов не се състоя вчера,
а още на местните избори през 2003.
Тогава той оглави казанлъшката листа на
коалицията Българска комунистическа
партия-Комунистическа партия в България,
взе 557 гласа и стана общински съветник.
По-голяма поразия обаче направи
избраният като независим, но иначе
номенклатурен кадър на БКП/БСП (завършил
е военна академия в бившия съветски град
Фрунзе, сега Бишкек, столица на
Киргизстан) през 1999 кмет Стефан
Дервишев. Той се кандидатира отново и
загуби на втори тур от независимия, но
подкрепен от БСП Стефан Дамянов.
Оглавената от Дервишев листа на
Земеделски съюз (Тадаръков), пълна също
с кадри на БКП/БСП, някои от тях бивши
съветници от социалистическата партия,
обаче взе 2676 гласа и получи 6 мандата
за съветници. Така БСП взе 11 мандата
срещу 13 през 1999-а, когато обаче
партията реално разполагаше с още 3-ма
съветници, избрани с листата на клонинга
й Обединен блок на труда (Кръстьо
Петков).
Има и
по-фрапиращи случаи
В Елин Пелин например
изкаралият един мандат като общински
съветник от БСП Янко Янков се
кандидатира за кмет от името на
Българска социалдемокрация (Томов) и на
втори тур спечели срещу оригиналния
червен кандидат Трайко Цветанов с
разлика от 1000 гласа. Но това е нищо. В
Сливница записаният на 9-о място в
листата на БСП Лъчезар Василев се яви
като независим кандидат за кмет, на
първия тур победи титулярния претендент
на социалистите Георги Карабашев, а на
втори тур спечели също с 1000 гласа
срещу друга червена номенклатура -
подкрепения от НДСВ бивш офицер от
Строителни войски Живко Рангелов. А пък
в Сандански... А пък в Бургас... А в
Перник, Ямбол...
Защо става
През последните 8 години
БСП се отказа от почти всичко, което
защитаваше в началото на прехода -
противостоенето на НАТО, Европейския
съюз, американските бази; "безплатните"
образование и здравеопазване, държавната
собственост... Няма нещо да не е
предадено. Предадени бяха и хилядите
активисти и симпатизанти, оставени да се
оправят сами в осемгодишната властова
суша. Предаден беше Иван Иванов,
принуден да изтърпи позора на Виденовото
падение, докато Николай Камов например
гордо размахваше на следизборна
пресконференция картонче с надпис "3%" -
демек с толкова са захранили
Евролевицата бегълците при краха на
последното социалистическо правителство.
Всичко, в което соцелекторатът вярваше и
вярва, е изоставено. Безвластието заби
последния пирон в единството на
минаващата за желязна партия. Това беше
сетното убежище - редовият соцактивист
знаеше, че са възможни всякакви
еквилибристики, но Партията ще се
погрижи за него. Вятър. При това
положение беше въпрос на време знакови
фигури да се усетят и да се еманципират.
До такова степен, че да се явяват на
избори срещу собствената си партия
съвсем комфортно и съвсем комфортно да
си я бият. Както направи кметът на
Бургас Йоан Костадинов. Защото какво,
което да не може да си вземе сам, може
да му даде на Йоан Костадинов партията?
Пранги...
Какво има да
става
Ако БСП не си нареди
балансирано листите (за което вече има
достатъчно индикации) и ако опонентите й
не продължават да стоят диванчапраз, а
стимулират появата на алтернативни
кандидати (за което има бол мераклии и
разработени техники), прогнозите, че
партията може да има повече от 120
депутати в следващия парламент, са зле
режисирани и силно преувеличени слухове.
Почти няма алтернативници, които да имат
шанс да направят нещо значимо на
изборите, обаче потенциалът им да крадат
червени гласове е висок. Специално за
подредбата на листите е илюстративен
фактът с разиграването на шефа на "Рома"
Тома Томов. Врачанските бесепари не го
щат в листата си и се пазарят като
цигани за неговото второ място. И почти
са успели да го изхвърлят. Без да ги е
грижа, че Томов лично носи на партията
им поне 50 000 гласа, докато те си
загубиха написани кметски избори като
стой, та гледай. Но ако Томов се обиди и
се врътне, не е ясно кой ще е по
циганин... Има и други недоразумения.
Кой е Андрей Бунджулов, кой е Лъчезар
Шиков, който ще бъде втори в
старозагорската листа, горестно пита
обезпартиеният гражданин Иванов. Хайде,
Бунджулов го знаем, но кой наистина е
Лъчезар Шиков? Лъчезар Тенев Шиков е
роден на 25 януари 1953 в Казанлък.
Завършил е политехнически институт в
Тула, СССР, специализирал е политология,
не се казва къде, дано не е в школата на
тулските оръжейни заводи. Бивш депутат
във Великото народно събрание (от БСП,
разбира се), но после получил
просветление и лично основал ядка на
Евролевицата в Казанлък. После пак
получил просветление и се прехвърлил в
Политическо движение "Социалдемократи",
където от известно време е главен
секретар. Между другото, известно време
е работил в "Арсенал", та затова навярно
на бившия му директор Иванов сега му е
толкова мъчно. Шиков освен това е
акционер в дружествата "Ангора", "Ангора
1", "Булнед" и "Булакта" (за развъждане
на биволи) и едноличен собственик на ЕТ
"Шик - ЛМ - Лъчезар Шиков". Така че шик
човек е г-н Шиков, напразно се заяжда
гражданинът Иванов. Като се знае, че
Емилия Масларова ще води старозагорската
листа, а втори ще бъде именно Шиков,
вълнуващи мигове очакват старозагорските
социалисти. Лично на мен ми е много
интересно също така кое ще мотивира
добричките бесепари да гласуват за
листа, водена от Николай Камов, както и
от какъв зор Костадин Паскалев,
антропологично чист македонец, беше
пратен да води листа в Хасково, а вместо
в него в Благоевград начело застана
ямболията Любен Корнезов. Такива работи
дори царят не прави бе, другари.
Балонът се надува
Независимо от това
балонът продължава да се надува. Както
със свръхочаквания за абсолютно
мнозинство, така и с щедри обещания.
Вместо да се работи за привличане на
реални, а не имагинерни съюзници. Но
както и да е, има хора, които пари
вземат за тези работи, те да му мислят.
Но дори и децата в детските ясли, които
БСП се кани да направи безплатни, знаят,
че кулминацията в играта с балона е,
когато хванатите за ръце питомци кажат
"пук". След което всички клякат и
притихват. А Камов и Шиков с променени
лица пак тичат към Евролевицата.
