Известно е, че химически простото съединение Н2О има страшно много структурни вариетети. Лоурънс Фрийд и колегите му от Ливърморската лаборатория в Калифорния са възпроизвели лабораторно може би най-странният измежду тях, съобщава Nature. Те разработили компютърен модел на водна структура, която не съответства на нито едно от трите

известни агрегатни състояния на веществото. След това го възпроизвели и изследвали в лабораторни условия.

В тази странна структура кислородните атоми са строени като в кристалната решетка на леда, докато водородните пътешестват из целия обем на съответното водно количество, при това с доста висока скорост - поведение, каквото те биха имали във водната пара.

Новото агрегатно състояние на живителната течност се нарича суперионова фаза и съществуването му е предсказано теоретически отдавна. Физиците си задали въпроса каква ще е структурата, в която би съществувала водата в недрата на планетите гиганти - ако разбира се там я има. Условията са: температура около 1000 градуса по Целзий и налягане около 100 000 атмосфери.

	Екипът на Фрийд опитал да произведе директно суперионова вода, като създал налягането между две диамантени плоскости, като същевременно прецизно точно загрявал водните атоми с инфрачервен лазерен лъч. Резултатите били неясни - учените не могли да установят еднозначно какво именно се случва с водата в тези условия.
И може би ще дойде ден, когато ще проучваме планетите в епруветки - влизате в планетарната клинична лаборатория и ги подхващате: Меркурий - в епруветка №1, Венера - в епруветка №2...

Наложило се да се използва суперкомпютър за предварително математическо моделиране на експеримента, преди той да бъде повторен. За седмица скъпо платен достъп до свръхмашината, физиците успели да моделират поведението на едва 60 водни молекули. След което измислили начин да проведат опита в този микромащаб.

И така получили първата суперионова вода на Земята, която може да бъде предмет на изследвания. Тя проявила странните си свойства, между които и нови - например, висока електропроводимост. Според изследователите, това може да е причината за мощните магнитни полета на планетите Уран и Плутон.

А може и да не е.

Но сега вече става възможно отговорът на този въпрос да бъде търсен в лабораторни условия - без свръхскъпи експедиции на НАСА до оня край на Слънчевата система.